Правилата за приемането на еврото са създадени от Бащата на тази валута - нобеловия лауреат Робърт Мъндел, който си отиде от този свят през април.

Още съвсем млад той се концентрира върху валутите, плаващите курсове и златния стандарт.

Прави задълбочено историческо проучване и стига до извода, че системата на Бретън Уудс се дължи много повече на дисциплината, налагана от Федералния резерв на САЩ, отколкото на златния стандарт.

Според него зоните с една валута разчитат на факта, че ценовите им нива и

ценовата стабилност

са приблизително еднакви. Оттук той прави извода, че ЕС и САЩ не могат да постигнат съгласие по отношение на инфлацията. Причината е, че през 60-те години бушува войната във Виетнам, а системата на Бретън Уудс и златният стандарт се разпадат, което ще доведе до колапс във финансовата дисциплина.

Мъндел вижда, че САЩ и Европа поемат по различен път, и обявява, че те трябва да имат различни валути. От този момент той се застъпва за Европейския икономически и монетарен съюз и предлага създаването на еврото. Преди 21 години икономистът прави и смелата прогноза, че еврозоната ще обхване още страни - около 50 държави, докато щатският долар ще се разпространи в Латинска Америка и голяма част от Азия.Макар и смятан за Баща на еврото, той се противопостави на някои европейски политици, които отдавна настояват за

единна европейска власт,

"която да контролира всички данъци и мита на държавите". Според Мъндел този "трансфер на суверенитет е твърде голям".

Той бе сред най-яростните противници и на Европейския механизъм за стабилност, разработен заради Гърция. Според него, когато една страна закъса, другите трябва да й помогнат, за да не се застраши стабилността на еврозоната и ЕС. Мъндел бе категоричен, че не е честно отделни страни да носят

отговорност

за по-широкопръстите държави, които с лекота трупат заеми. Тезата му бе, че това разваля цялостната дисциплина и рано или късно ще доведе до нов прецедент, което може да минира цялата идея на еврозоната. Причината е, че има вероятност по-пестеливите в един момент да откажат да плащат заемите на тези, които не могат да си направят сметката.

Мъндел често е атакуван, защото при конструирането на европейската валута е "ампутиран демократичният контрол върху паричната политика".

Идеята се заражда още през 1961 г., когато проучванията в исторически план на валутите, паричните политики, връзката с инфлацията привличат вниманието на Джак Полак. По онова време той ръководи изследванията в МВФ и привлича Мъндел в екипа си. В този период икономистът успява да докаже, че очакваната инфлация може да повиши лихвения процент с по-малък марж, и благодарение на това става първият "Рокфелер изследовател по международна икономика" в Brookings Institution.

Изследванията му са толкова задълбочени, че още преди да влезе в Белия дом, Роналд Рейгън го взема в екипа си. Заедно с това Мъндел съветва Федералния резерв на САЩ, редица правителства в Южна Америка и Европа.

На негово име е кръстен и един от университетите в Пекин. Рейгън го избира, защото няколко години преди това в статия в "Уолстрийт джърнъл" Мъндел е обявил, че нивото на американските данъци е толкова високо, че забавя икономическия растеж.

"Националната икономика се задушава от данъци - задушава се - изригва икономистът. - Налозите нарастват дори когато производството намалява поради

инфлацията

Просто е абсурдно да се твърди, че нарастващата безработица ще спре инфлацията. За да спрете инфлацията, имате нужда от повече стоки, а не от по-малко."

След тази статия, публикувана на 19 декември 1974 г., Мъндел е поканен на заседание в Белия дом с предшественика на Рейгън - Джералд Форд, за да обсъдят варианти за икономически стимули. Там той е категоричен, че изходът е в намаляване на данъците плюс игри с тесните пари.

Въпреки това администрацията на президента Джералд Форд не е съгласна с идеите му за постоянно намаляване на данъците, защото всички се опасяват, че това рязко ще увеличи дефицита.

От тази ситуация веднага се възползва Рейгън и двамата с Мъндел разработват ясен план за намаляване на данъците, овладяване на инфлацията и контрол над галопиращите цени. В предизборната кампания това е повратна точка.

Джордж Буш-баща е конкурент на Рейгън и публично се подиграва на икономиста, че въвежда идеята за "вуду икономика", но това изобщо не му помага. Рейгън печели благодарение на плана на Мъндел и още през 1981 г. икономиката бележи непознат до момента ръст от 8%. Заедно с това приятелят на Мъндел и председател на Федералния резерв Пол Волкър поставя инфлацията под контрол с драконовски парични политики.

Благодарение на това икономиката на САЩ бързо се възражда и набира скорост, което дава възможност на Рейгън да активира своя гениален план за унищожаване на СССР или както го нарича - Империята на злото.

Със солиден бюджет зад гърба си, с нарастващи приходи Рейгън стартира програмата блъф "Междузвездни войни", с която така увлича Москва в ядрената надпревара, че цели бюджетни системи в СССР колабират. Кремъл не може да плаща дори за военните си доставки от Източния блок.

Паралелно с това екипът на Рейгън действа в синхрон с арабските шейхове и така манипулират цените на петрола, че Москва да инкасира все по-големи загуби. Резултатът от всичко това е тоталният крах за социализма през 1989 г.

Самият Мъндел си отиде от този свят на 4 април на 88-годишна възраст и може би някъде горе с любопитство наблюдава поредните препъникамъни около еврото и долара.