Приоритетите на Трифонов изглеждат краткосрочни

Защо след изборите на 4 април всички партии бяха готови да подкрепят правителство с мандата на “Има такъв народ”, а сега, след като Слави Трифонов обяви номинациите си за кабинет на малцинството, проявяват резерви и по-скоро са склонни да не го подкрепят?

Този въпрос “24 часа” зададе на политолозите проф. Румяна Коларова, доц. Татяна Буруджиева и Димитър Аврамов.

Ето техните отговори.

Ако на 4 април предварително още от протестите, а и в самата кампания, се декларираше една обща цел - махането на ГЕРБ от власт, сега партиите вече са се фокусирали върху това какво точно ще се прави в България.

По-ранното обявяване на кабинета от Слави Трифонов - още преди окончателните изборни резултати, а и преди свикването на НС, е възможност обществото да се запознае по-подробно с него. И да има повече време да се изговорят различни позиции за приоритетите му.

“Има такъв народ” реши, че ще си представи заявката по-скоро пред българската общественост, отколкото на разговори с партиите. Тук вече “Демократична България” и “Изправи се! Мутри вън!”, се почувстваха изключени от някакви общи действия. ИТН не прояви желание да формират общ фронт на промяната.

В състава на кабинета се вижда категоричност. Не мога да си представя, че след такова представяне ИТН ще тръгне да обсъжда която и да било от фигурите в този кабинет. По приоритетите обаче има терен за разговор. Възможно е да се включат и други, защото програмата е доста рехава. Тя не съдържа стратегически политики и изглежда краткосрочна. По-скоро като действия в определени сфери. Например това, което се предлага в здравеопазването, не може да се нарече реформа или поне начало на завършването на реформата, която 30 г. вече правим.

Не се знае дали първите реакции на протестните партии няма да бъдат използвани като повод от ИТН да няма въобще по-нататък разговори и диалог. Но ще е по-полезно партията на Трифонов да разшири и обогати приоритетите си с предложения, близки до идеите на другите партии на протеста. Това би дало по-голяма устойчивост на кабинета, въпреки че пак говорим за малцинство. Но във всеки случай е по-разширено от 65-имата депутати на ИТН.

Това ще стане и основа за дискусия, когато конкретните решения ще се внасят за обсъждане в НС.

Предложеният за министър-председател Николай Василев е достатъчно публична личност, известен със своите идеи и позиции за политики във финансовия и икономическия сектор. Част от фигурите са достатъчно ясни, а други - абсолютно нови и непознати. Този стремеж да се канят българи, получавали образованието си в чужбина, възпроизвежда модела на формиране на кабинета на НДСВ.

И тук може да свършим с аналогиите. Фигурите, познати от политиката, са известни от различни други партии и повтарят начина, по който се структурира мрежата на ИТН на терена.

Виждаме и нови хора, които едва ли имат политически опит, а вероятно нямат достатъчно добро и дълбочинно познаване на България.

Не се знае точно как ще бъде йерархията и как ще се взимат решенията в този кабинет. Защото той е предложен от Слави Трифонов, а трябваше да е предложение на шефа на парламентарната група на ИТН, като се почне с името на премиера, а не от финансовия министър.

Единственият вариант да няма избори е гласуването на кабинета на ИТН. А заявката на БСП? Тя е абсолютно категоричен, макар и индиректен, призив към президента третият мандат да бъде даден на тях. Ако това стане, което е логично с оглед на президентските избори, няма да е особено добър ход, защото и за сътрудничество, и за кабинет, предложен от БСП, няма заявки, че ще бъде подкрепен.

Трети парламентарни избори за година обаче още повече ще намалят активността, а за вот 2 в 1 с президентските е твърде рано да се прецени дали ще е полезно, или вредно за кампаниите на кандидатите за президент.

Но при всички положения трети парламентарен вот ще нагнети негативизъм и ще вкара в президентските кампании теми, мотивации, отношения и емоции, които иначе не биха присъствали.