Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайни от миналото: Под двореца в тъмна килия изтичат последните дни на Апостола

Там, пред конака, една седмица стои главата на Бенковски, набита на кол за назидание

Четири секретни тунела още от турско време запазени и доразвити от цар Фердинанд. При Живков подземната мрежа се разширява

Комунистите дивашки съсипват сградата - рушат оградата, портите и интериора. Мажат зала с блажна боя за кабинета на Георги Димитров

Pазпит на Васила

5 януари 1873

Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?

Васил, на баща ми - Иван, от Карлово съм [и] съм на двадесет и шест-двадесет и седем години, занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.

Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?

Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.

С какво се занимаваше в Сърбия и Влашко?

В Сърбия ходих да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет, във Влашко.

Викаха те в бунтовническия комитет за каква служба?

Възложиха ми да обнадеждявам цяла България.

(Из Съдебно-следствен разпит на главатаря на бунтовническия комитет Васил Дякон Левски и на двамата му другари, извършен от нарочната комисия/Публикувано във “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд” под редакцията на проф. Александър Бурмов.)

Апостола е заловен и изправен пред Софийската извънредна следствена комисия. Дни наред той демонстрира достойно поведение и под заплаха за живота си брани делото по време на серия от разпити.

Процесът срещу него продължава от 5 до 10 януари 1873 г. в конака, където се помещават османската администрация на вилаета и съдилището. Само половин век преди това в същата сграда избухва пожар и дълго време тя пустее, но е вдигната отново при Мазхар паша с ангария от целия Софийски санджак - "навреме" да посрещне Дякона под стража.

Тогава сградата представлява двуетажна симетрична постройка с ризалити в двата края, а под нея има изби, които се използват като затвор. Там, в подземието, се намира мрачната и студена килия без прозорец и светлина (2,20 на 2,70 м), където Васил Левски прекарва последните си дни.

Само три години след осъждането на Апостола пред същия конак за назидание на бунтовната рая цяла седмица, набита на кол, стои главата на Бенковски.

Сетните часове на героите отброяват и изтичането на времето за властта, която само още няколко месеца ще се разпорежда в тази сграда, която се превръща в болница по време на Руско-турската освободителна война.

И представете си, мястото, където под №15 е издадена присъдата на Левски - смърт чрез обесване, е избрано за резиденция на княз Александър Батенберг вече в свободна София, след като е обявена за столица на Княжество България. В следващите десетилетия там вече се издига величествен дворец - дом на князе, княгини, царе и царици.

Днес в този архитектурен паметник на културата, пазещ много тайни, се помещават Националната художествена галерия и Етнографският музей.

Мистерията буквално се пази в самата земя - където остава заключена и скрита като последните мисли на Дякона. Още по време на конака в подземието освен килии имало и подземни тунели, които отвеждали до съседната Челеби джамия, до къщата на пашата, до хан (на мястото на стария хотел “България”) и до други места.

Изглежда, там е съществувала секретна мрежа от канали още преди у нас да пристигне цар Фердинанд, на когото по-късно се приписва изграждането на тайни проходи под двореца. И до днес се носят легенди за тунелите, които съществуват под краката на столичани и свързват ключови сгради и институции на властта през годините - като маршрути за бягство или други спецоперации.

След Освобождението Народното събрание гласува бившият конак да се преустрои за нуждите на княжеското семейство като дворец и държавна сграда. Ремонтът е извършен набързо от руски военни под ръководството на подполковник Фон Вите.

Батенберг и семейството му цяла година се мъчат да живеят там, но става ясно, че в този си вид постройката не може да бъде наречена дворец, затова се налага да бъде съборена и на нейно място да се вдигне изцяло нова сграда. Такава, каквато заслужават първият български монарх и новото княжество.

От миналото се запазват само частично главната фасада на турското съдилище и балконът от южната страна, както и дълбоко вкопаните в земята каменни основи. Разбира се, остава и невидимото за очите - четирите подземни тунела.

Единият от тях дълги години се използва за доставки на храна за княжеското (после и царското) семейство и гостите им, защото бил толкова голям, че в него можело да се кара автомобил.

Строителството на монархическия дом е поверено на арх. Виктор Румпелмайер с участието на архитектите Антонин Колар, Ларс и Майербер. Построена е представителна част, включваща приземен административен етаж, а над него анфилада от бални зали плюс сервизен етаж. По време на работата се изисква разрушаването на джамията западно от конака, а за да се оформи паркът, също се налага да се отчужди имотът на Ив. Греков срещу 5000 златни лева.

Тържественото откриване на двореца е на 26 декември 1882 г., а новата 1883 г. е посрещната пищно там на бляскав бал с изискани и отбрани гости. Така се освещава първата софийска сграда с европейски вид в модерния тогава стил - ренесанс с барокови елементи.

Когато в София пристигат княз Фердинанд и неговата майка княгиня Клементина, тя решава, че резиденцията плаче за подобряване на своя вид. Като дъщеря на последния френски крал и със своя безпогрешен и безупречен вкус към естетиката Клементина изисква дворецът да добие още по-великолепен вид.

Доизградена е нова (северозападната) част, която включва апартаментите на царското семейство, сервизни помещения, библиотека, учебни салони, стаи за игри и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и 2 зимни градини. Това става под ръководството на арх. Фридрих Грюнангер и скулптора Андреас Грайс (отговорен за гипсовите декорации и орнаменти).

На първия етаж били разположени апартаментите на княз Фердинанд, княгиня Мария-Луиза и престолонаследника княз Борис Търновски, а на втория - на княз Кирил Преславски и на княгините. На третия и на мансардните етажи били построени апартаменти за гости, помещения за персонала и офиси. В тази част на сградата бил монтиран и асансьор.

Смята се, че уж Фердинанд по време на управлението си изгражда система от тунели като гаранция за царското семейство при необходимост от бягство.

Една от неговите най-важни подземни връзки отвеждала до военното училище. Вторият проход бил свързан с военното министерство. По третия се стигало до Народната банка. Четвъртият бил въпросната голяма артерия за доставки на хранителни стоки, отвеждаща до кухненския блок, който се намирал на територията на днешното британско посолство.

Падането на монархията и комунистическият режим не се отразяват добре на сградата. Новата власт си харесва бившия царски дом и през 1946 г. решава да го направи седалище на Министерския съвет и на Висшата партийна школа, както и временно жилище на нови държавници.

Цяла зала от двореца е превърната в кабинет на министър-председателя Георги Димитров, като са изкъртени и унищожени всички ламперии, а останалото е боядисано с блажна боя. Интериорът буквално е съсипан, за да добие по работническо-селски вид - обкован с дъски, шперплат и некадърно боядисан.

Без капка жал и съвсем по дивашки отвън са откъртени оградата и всички монархически символи. Какво като са дело на прочути европейски творци?! На боклука! Портите са съборени, а паркът е оставен неподдържан и отворен за всички, като в него често пребивават бездомници.

С това разрушенията не се изчерпват - по време на строежа на мавзолея на Георги Димитров е премахната парковата алея пред централния вход. Вместо това там се изгражда широк площад, заради който се налага и нивото на околния терен да бъде снижено с близо 2 метра. Това е “Девети септември”. Идеален за провеждането на манифестации на главните празници в страната, както и за военни паради, които първите мъже в държавата наблюдават от трибуните на мавзолея, а чуждестранните дипломати и други официални лица - от трибуните пред двореца.

Важността на района и стратегическото значение на институциите в близост допринасят по времето на Тодор Живков системата от секретни тунели под земята да се разрасне. Възползвайки се от оставената база още от турско време, поддържана и доразвита по царско, комунистическата власт се развихря, за да си подсигури всякакви пътища при нужда от евакуация или друго. Мрежата предлагала множество опции.

Мавзолеят се свързал с добре поддържан (вентилиран и т.н.) тунел с Партийния дом, както и с БНБ, откъдето пък можело да се отиде до Съдебната палата (още по времето на цар Борис III). Друг канал отвеждал от Партийния дом до Министерството на отбраната. Твърди се, че подземен възел минава и под храм-паметника “Св. Александър Невски”. Имало план за строеж на такъв и между Народното събрание и Софийския университет “Св. Климент Охридски”, но не се реализирал.

Енигматичните пространства под краката на софиянци официално са градска легенда. Според редица изследователи подробна информация за тях навярно е била унищожена или засекретена.

Но отново към двореца, чиято сграда през 1953 г. по решение на Министерския съвет е предоставена на Националната художествена галерия и на Националния етнографски музей. Преди години по време на ремонт на стаите в НХГ майсторите попадат на още мистерии.

В два от бившите царски кабинети са открити кухи пространства около вратите, като в съседство имало неофициална стая с вграден от страната на кухините изящен гардероб. На долния етаж точно под него в друго помещение бил разположен идентичен гардероб (близнак). Несъмнено свързана система - навярно за шпионаж.

Каквото и да е казал някога някой там, каквото и да е чул друг, много тайни от миналото остават завинаги заключени в своето време.