Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Капитан Петко войвода заблуждава коменданта на крепостта Сир, че е ревизорът

Финансирал дружината чрез откупи от бейовете

С помощта на приятели в Гърция капитан Петко започва да събира дружина. Турското правителство разкрива тези му действия и се опитва да въздейства на гръцките управляващи да прекратят действията на Петко Киряков и да го предадат на турските власти. Благодарение на съобразителността и самообладанието си

Петко успява

да се спаси

от подготвяната му клопка. Чрез министър Д. Вулгарис гръцкото правителство го посъветвало да напусне Гърция, за да не се получат нежелани усложнения.

На 12 май 1869 година дружината на капитан Петко от 82 българи с гемия напуска Гърция и се отправя към българския бряг. Буря отклонява гемията от пътя й и тя се озовава близо до остров Милитин, където се намирала турската крепост Сир. Именно там бил разположен голям турски гарнизон. Благодарение на предвидливостта на войводата, който още преди тръгването за България снабдил четниците с турски военни униформи, а за себе си генералска, Петко Киряков

се представил

за турски паша

от Цариград, инспектиращ крепостите, и след като извършил необходимите формалности и се снабдил с храна, продължил пътя си. На 3 юли 1869 година Петко войвода и дружината му стъпват на родна земя край град Енос, близо до устието на река Марица, и подновяват въоръжената борба.

През 1869 година дружината има пет сражения, като нанася поражения на потерите, без да претърпи съществени загуби. Сред населението се носи мълвата, че „ревизорът” на крепостта Сир на остров Метилин е капитан Петко войвода. Властите в Цариград извършват разследване и измаменият комендант на крепостта е хвърлен в затвора.

Славата на войводата сред населението расте, то го боготвори и подпомага неговата дейност.

След завръщането си в България капитан Петко

прилага съветите

на Гарибалди,

реорганизирайки хайдушката си чета от сила за лично отмъщение и закрила на населението - във въоръжена организирана революционна част, която освен защитата на населението си поставя за задача да го организира за освобождението на България.

За тази цел през 1870 година войводата поръчва да се излее бронзов печат с лъв в средата, а околовръст надпис: “Трак. Р. Бълг. В. Друж. 1870 г.“” т.е. Тракийска Родопска Българска военна дружина. С този печат се подпечатват всички писма и разпоредби, издадени от войводата и неговите помощници.

За новия етап в мисленето

и организацията на борбата на капитан Петко Киряков за освобождението на България е изработеният “Устав” на Първа българска родопска дружина “Защита”. Уставът съдържа 17 члена и регламентира организацията, целите и задачите на дружината. В добавката е записано: “Настоящият устав се одобри на 23 април 1873 година и потвърди от войводата”.

Уставът е подпечатан с печата на дружината

и потвърден с подписа “Пет. Киряков”.

Самият капитан Петко Киряков не установява връзки с Българския революционен централен комитет в Букурещ. Апостолите на Старозагорското и Априлското въстание не се свързват с него и неговата дружина не е включена в плана за освобождение на България.

Няма запазени документи и спомени, от които да се направят изводи, че той е знаел за тези крупни прояви на българското националноосвободително движение.

Причините за това са отдалечеността на Родопите и Беломорието от революционните центрове и краткото време за подготовка на двете въстания. Затова той продължава

борбата с

местните власти

в защита на населението.

В началото на 1871 година по поръчка на местния чифликчия Хакъ бей от село Коюшепе е извършен опит за покушение над войводата. През февруари 1871 години дружината напада селото, подпалва го и прогонва всички жени и деца. Петко войвода

разорява чифлика

на Хакъ бей

и заповядва всички ратаи да го напуснат. Хакъ бей пише писмо до войводата и е принуден да моли за милост: „Прекланям глава пред вашата желязна воля”. Срещу откуп от 3330 лири войводата му прощава. Чрез подобни откупи войводата поддържа бюджета на дружината.