Преди 1989 г. броят на депутатите е закотвен на 400 от т.нар. Живковска конституция.

Когато VII Велико народно събрание обсъжда колко да са представителите в обикновено НС, искат да променят действащите принципи. Тогава се обръщат към практиката отпреди 1944 г.

Всъщност Търновската конституция предвижда по 1 депутат на 10 000 души. В Учредителното през 1879 г. са 231. Затова и по царско време избраниците са различен брой. През 1882 - 1883 г. са едва 47. През останалото време варират между 160 и 275.

След 1944 г. решават, че ще има един народен представител на 20 000 души, докато бройката не е фиксирана през 1971 г.