Ако ти дадат военно оръжие, значи зад това стои държавата, смята Марат Габидулин

Частната военна компания свърши “работата” в Сирия, редовната армия върви след нас и снима, разказва наемникът

Той напуска в знак на негодувание срещу онези, които са откраднали победата от другарите му

55-годишният Марат Габидулин прави уникални разкрития за битието си като войник в частната армия "Вагнер" пред кореспондента на френския в. "Фигаро" в Москва Ален Барлюе. "Не ме наричайте наемник. В Русия наемниците се наказват по закон. Пишете, че съм бивш сътрудник на Частната военна компания "Вагнер"."

Габидулин е служил във Въздушнодесантните войски в Русия. През 90-те години е бил в приятелски отношения с някои "бизнесмени" и е работил в Службата за сигурност. Лежал е в затвора за убийство, бил е безработен. През 2015 г. благодарение на свой познат се присъединява към "Компанията" – така той нарича военизираната групировка, която от 2014 г. е на всички фронтове, където Русия има интереси. След години на трудности това за него е шанс за ново начало и по-забавен живот, пише кореспондентът на "Фигаро".

През 2015 г. Марат заминава за Сирия да се бори с ИДИЛ

Бил е там 4 пъти, общо две години и половина до 2019 г. Миналата година напуска ЧВК "Вагнер", обзет от дълбоко негодувание срещу онези, които според него са откраднали победата от другарите му, останали в сянка. "В Сирия си свършихме работата", казва тайният на войната и се самоопределя като "патриот".

Нарушава закона за мълчанието и не търси анонимност, а говори на висок глас за тези бойци, истината за които е тайна. "Някои от тях са герои", твърди той без колебание.

Мъжът скоро ще издаде книга, която за първи път е представил на в. "Фигаро". Заглавието й "В една и съща река два пъти" противоречи на твърдението на Хераклит, че човек не може да влезе в същата река два пъти. "Успях - обяснява той. - Това, което не можах да получа в армията, намерих по-късно в "офиса"."

В книгата, написана от трето лице, той е "Дядо Мартин" - прякорът му в групата на "Вагнер".

През септември 2015 г. започва първият му двумесечен престой в Латакия, близо до авиобазата "Хмеймим". Там руснаците бяха разположили лагер след ангажимента на Москва да подкрепи военно режима на Башар Асад. "На място руските военни, включително високопоставени офицери, бяха

изненадани от срещата с наемниците

Не знам кой е взел решението да ни изпрати - казва Марат. - Несъмнено е имало споразумение между ръководителите на руската и сирийската армия. Ролята им беше да помагат на сирийската армия, подкрепяйки нейните операции в различни области." Неговата специалност е разузнаването.

По това време Марат е на 49 години и в живота му настъпва голям обрат. Като дете мечтаел да облече униформа и да работи като пилот или боец в спецчастите. Учи в Узбекистан, постъпва във военното училище в Рязан. Служи в армията десет години и се пенсионира през 1993 г. с ранг "старши лейтенант", пише в. "Фигаро".

"През 90-те години на офицерите не им беше лесно да си намерят работа в цивилния живот - спомня си той. - В Сибир, както и навсякъде в Русия, насилието и разчистването на сметки бяха широко разпространени в "деловия свят". През 1994 г. при самозащита застрелях гангстер, който контролираше града.

Осъден съм на три години затвор и освободен през 1997 г." - признава Марат. Следват тежки години. Работи като охранител или в сигурността. "Не ми хареса." През 2012 г. е уволнен. Безработен, без възможности и средства да издържа жена си и дъщеря си, той се пропива.

В началото на 2015 г. негов познат му разказва за ЧВК "Вагнер". Успешно преминава интервюто. "По това време подборът беше строг - признава боецът. - Обясниха ми, че

мисията е да защитавам и подкрепям

интересите на страната и че трябва да сме готови да участваме във войната. Беше поставен акцент върху патриотичния аспект. За мен това беше важно. Не исках само да печеля пари. Хареса ми, когато ми казаха открито: помисли добре, защото можеш да бъдеш убит или да излезеш от строя. Решете дали сте готов или не..." От самото начало за него е очевидно, че той се присъединява към въоръжените сили, свързани с правителството. "Ако ти дадат военно оръжие, то значи зад това със сигурност стои държавата..."

Прекарва три месеца в подготовка. "Веднага се почувствах добре. Възстанових загубени умения и научих нови неща.

За обучението имахме същите оръжия като редовната армия, включително минохвъргачки, артилерия и танкове - описва той. - Ротата беше истинска малка армия. Нямаше само пилоти и подводници." Марат е заобиколен от всякакви хора: закоравели наемници, преминали през горещи точки като Донбас, хора, които не могат да бъдат в армията по различни причини.

За второто посещение в Сирия (декември 2015 - март 2016) Габидулин пристига с транспортен самолет "Илюшин-76". Тогава териториите, контролирани от ИДИЛ, достигат максимален обхват. "Различни групи бойци срещу Асад държаха пустинята, петролните полета и районите близо до Дамаск", отбелязва той. Наемниците воюват в северната част на Латакия срещу джихадистката група "Джабхат ан-Нусра" и срещу ИДИЛ. По това време

“Вагнер” разполага със съвременни оръжия

като тези в руската армия: автомати АК-74 и картечници "Печенег" (използвани във Втората чеченска война). Боеприпасите са в достатъчни количества, което невинаги е така след това. Марат командва разузнавателна рота, позиция, която е мечтал да заема в руската армия.

"От началото на 2016 г., докато се водеше битката за Палмира, бойците от групата на "Вагнер" и сирийците действаха отделно", обяснява той. Известният древен град за първи път пада под контрола на ИДИЛ през май 2015 г., след това през март 2016 г. е завзет от сирийската армия и през декември 2016 г. отново попада в ръцете на ислямистите.

"Военните вървяха отзад, ние отпред, за да завземем територия. И тогава идваше армията да прави снимки", обяснява той.

Иглежда, че групата на "Вагнер" има свои специални правила, йерархична верига и присъжда собствени награди, бонуси и медали. Габидулин с гордост показва на кореспондента на "Фигаро"

медал “за поражението на ИДИЛ”

Членовете на групата не се подчиняват на заповедите на командирите на руските въоръжени сили, а формулирането на задачите явно се извършва на най-високо ниво в щаба. "Вагнер" не действа самостоятелно" - твърди той.

Марат акцентира върху недостатъците на сирийската армия. "Тя не знае как да се бие, има много ниско ниво на подготовка и няма мотивация. Дори с подкрепата на руските специални сили, авиацията и артилерията, сирийската армия не успя да постигне своите военни цели." Според боеца на "Вагнер" руската пехота рядко участва в бойни действия и не излиза много извън базите си. Дори елитни подразделения като военното разузнаване се ограничават до наблюдение на стратегически територии. Специалните сили се използвали за други цели – не като предни щурмови отряди, а за участие в саботажи и разузнаване. Марат обаче смята ИДИЛ за "силен и опасен, добре организиран, мобилен, силно мотивиран враг". "Врагът е дисциплиниран и добре въоръжен, безмилостен и садистичен, готов на жертви", допълва Габидулин.

Руските наемници получават 100 евро,

когато има военни действия, 70 евро, когато няма, а офицерите - 120 евро. Има и бонуси, особено за травми. Семействата на жертвите вземат 59 хиляди евро. Той печели по-малко от 3000 евро на месец.

"Кой би се съгласил да рискува да умре за 3000 евро?", пита наемникът. "Американецът получава 800 долара на ден само като охрана", отбелязва Марат. Но не се оплаква, сравнявайки с руските стандарти. Купил си е апартамент в Подмосковието, пише "Фигаро".

"През март 2016 г. боевете в покрайнините на Палмира бяха ожесточени - отбелязва бившият военен. - Ислямистките бойци се сражаваха яростно за всяка цел." На 15 март 2016 г., когато Палмира вече се вижда, Марат е ранен. Има парчета от гранати по цялото тяло. След репатрирането си прекарва три месеца в болница в Русия.

Той не разговаря по някои деликатни теми, посочва Барлюе. Например отказва да спомене Дмитрий Уткин, с прякор "Вагнер", бивш командир на батальон на ГРУ и основател на групата. Не иска да говори за Евгений Пригожин, предполагаем кръстник на "офиса". От друга страна, се притеснява от жестокостите, за които е обвинена ЧВК "Вагнер" и отговаря подробно на въпросите за тях. Марат твърди, че никога

не е бил свидетел на нарушения на човешките права,

извършени от служители на "офиса". Повтаря, че е виждал сирийската армия в разбойнически нападения и грабежи. Разбира се, той знае за ужасното видео, на което са изобразени четирима предполагаеми "вагнерианци", които удрят сириец с чук, преди да го разчленят. "Отрича да познава тези хора", пише в. "Фигаро".

"Поради цялата тази жестокост ЧВК "Вагнер" има негативен имидж на Запад. Трябва да има разследване и да ги осъдим, за да изчистим това петно - подчертава бившият наемник. - Никой не оспорва необходимостта да се борим с ИДИЛ и ние го направихме по-добре от всеки друг. Някои от нас умряха в името на тази цел. Нечестно е да смятаме, че всички наши момчета са престъпници. Моите другари по оръжие заслужават повече уважение."

От февруари до май 2017 г. Марат отново е в Сирия и прекарва по-голямата част от 2018 г. пак там. "Използвайки хората на "Вагнер", лидерите на руската армия могат да сведат до минимум официалните загуби и да присвоят нашите военни резултати, без да се занимават с планиране на операции, което винаги е трудно, и без да изискват добро ниво на подготовка. Ние вършим цялата работа – твърди Марат. - Всеки е доволен, ако има добри репортажи и красиви снимки. И благодарение на това те получават награди и повишения."

През 2018 г. Марат е назначен за "съветник" на отряд, наречен “Ловци на ИДИЛ” - група сирийски бойци, предимно християни и обучавани от "Вагнер" от 2015 г. Лидерът им е сириец, но зад него стои руснак. "Те бяха там основно за пропаганда - казва Марат. - Преструваха се, че участват в истински сражения. Всъщност се снимаха на точното място и публикуваха в социалните мрежи. Идеята беше да се покаже, че сирийски части, а не руснаци са се борили с ИДИЛ..."

През февруари 2018 г. хората на Марат и "Вагнер" участваха в опита на режима да си върне петролните полета в района на Дейр ез-Зор, територия, контролирана по това време най-вече от подкрепяните от САЩ кюрдски Сирийски демократични сили (SDF). "Компанията" има своя програма, за която съобщават няколко медии: да осигури безопасността на нефтените находища срещу възнаграждение от 25% от приходите от петрол в съответствие със споразумение, подписано през декември 2016 г. в Москва.

Тогава се случва най-важното събитие за Марат – той няма да забрави нощта на 7 срещу 8 февруари 2018 г. Руснаците са на фронта, опитвайки се да превземат контролираната от кюрдите петролна рафинерия "Ал-Табия" (Коноко) на юг от Дейр ез-Зор на Ефрат.

“И тогава изведнъж започна адът”,

спомня си Марат. Въздушна бомбардировка, безпилотни летателни апарати, артилерийски огън. Американската бомбардировка продължава цяла нощ. Някои медии твърдят, че са убити няколкостотин руски наемници. За негов късмет Габидулин е ранен леко. Москва официално признава пет убийства, макар да твърди, че нямат нищо общо с руските власти. Преди бомбардировката американският щаб питал руснаците дали техни граждани са в района. "Знаеха по кого стрелят", смята Марат.

През 2019 г., разочарован, той напуска ЧВК "Вагнер". Доставят по-стари оръжия и ограничено количество боеприпаси. По каква причина? "Може би "офисът" и военните му успехи предизвикаха завистта на въоръжените сили", предполага бившият военнослужещ. Много от другарите му са

заминали за Африка, където не е така опасно

Вътре в "офиса" атмосферата се е влошила, "братството по оръжие" вече не съществува", оплаква се Марат.

Сега той търси признание. С книгата си иска да "почете падналите си другари", а също и "да разкаже за това, което се случва в Сирия". "Ако говорим публично за тези хора, истината за които се унищожава, лицемерите и моралистите няма да могат да избягат от своята отговорност": докато казва това, той сочи пръст към руските политици и генерали. Марат твърди, че всички те се крият зад "патриотизма" и правят само това, което е в тяхна полза, а "работата" в Сирия е извършена от групата на "Вагнер".