Пикът на горещините е в четвъртък и петък, след като циклон вилня на морето цяла седмица

Синоптиците ще познаят какво ще е лятото - дават 65% вероятност за нормални температури, 25% - да е по-топло, и по 5% да е голяма жега или по-студено

Пикът на юнските горещини ще е днес и утре - четвъртък и петък, през юли ни очакват гръмотевици, август ще е сух. Също и септември, когато по прогноза на американски сайт ще има едва 4 "мокри" дни.

Жегата в последните дни ще компенсира до голяма степен хладното време през преобладаващата част от юни, на което бяхме свидетели. Така месецът "ще навакса" и ще завърши почти с нормални средномесечни температури.

А който отиде на море до края на месеца, няма да изтегли късата клечка.

Водата ще стане до 23 - 24 градуса. Това съобщи пред "168 часа" климатологът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Рачев. Според него приключващият месец е типичен летен месец като по учебник – с характерните дъждове и гръмотевици, както и горещи дни.

Колкото и да ни се струва субективно, че е бил студен,

специалистите са регистрирали като цяло, че е било съвсем малко по-хладно от обичайното – със средна температура около градус и половина по-ниска от нормалната. Въпреки че в началото на месеца в София беше 10,3 градуса, което напомняше за март или април.

Сега времето ще мине в другата крайност. С изключение на неделя, когато ще има кратко и незначително захлаждане, в следващите 10 дни температурите ще са типично летни – на места до 35 - 36 градуса. "Най-горещо ще е в обичайните заподозрени райони – Горнотракийската низина, около Дунав, както и на юг - Петрич, Сандански. Там ще е над 30 - 33 градуса – допълни климатологът. – Няма да има тотално успокоение на атмосферата, тя се затопля във височина, което ще доведе и до по-топло време. До края на месеца през деня ще е твърдо над 30 градуса и това ще неутрализира почти изцяло хладната вълна от 1 юни насам."

Днес е трудно да си спомним какъв беше Денят на детето, но климатологът припомня, че е било толкова студено, че дамите са били облечени с якета с качулки. В София средната денонощна температура беше 10,3 градуса. Тези стойности са характерни за април или дори за края на март. Но често през лятото има аномалии, сезоните никога не са 100% едни и същи.

Сега например много хора се учудваха, че

по планините валеше сняг през юни.

Проф. Рачев припомня данните, че за последните 20 години за пети път сме станали свидетели на образуване на снежна покривка в местата с надморска височина над 2000 - 2500 метра. Това, че вали по високите планини, не е нещо уникално за тази година. Средно на 4 - 5 години се случва веднъж.

2014 г. например също имаше отклонения от характерното за юни време. Тогава беше много дъждовно, с много бури, варненският квартал "Аспарухово" беше потопен под вода и 13 души загинаха от удавяне. Само месец по-късно София също преживя екстремни моменти. На 8 юли столицата бе ударена от мощна градушка, продължила 45 минути. Един човек стана жертва на стихията, десетки бяха ранени. 60 000 автомобила минаха през застрахователите.

Обикновено такъв тип градушки заемат малки територии,

а преди 7 години беше ударена половин София, допълва проф. Рачев.

Миналата седмица бяхме свидетели на рядко срещано явление

- черноморски циклон, който остана по крайбрежието цяла седмица и провали почивката на ранно летуващите. Завариха Черно море мрачно, дъждовно и хладно, Северна Турция беше наводнена, както и целият полуостров Крим. Същото споходи и Варна. Там се изля дъжд, който е два пъти над нормата, а в Бургас – един път и половина, заради циклона. Според данните на метеоролозите това се случва веднъж на 30 години. Обикновено дъждовете траят ден-два по морето.

Но за сметка на това сега се задава горещата вълна. Въпреки това в планините и в населените места около тях ще наблюдаваме купесто-дъждовна облачност и на места ще паднат валежи. Това ще продължи и в началото на юли.

Оттук нататък във всеки момент може да започнат и т.нар. тропични нощи. "Това са дните, когато минималните температури няма да са под 20 градуса – цялото денонощие и вечерта ще останат високи. Особено на морето и в равнинните части на България, където дори и сутрин е леко задушно – коментира проф. Рачев. - Ако влагата е много, такива денонощия са доста тежки."

Понякога има дори екваториални нощи – когато цяла вечер градусите не падат под 25 градуса, но това за България е много рядко.

В последните 20 години той и колегите му от Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" са наблюдавали

сериозно увеличаване на тропичните нощи.

Климатът у нас чувствително се е затоплил през лятото. Повишаването е с 3 до 4 десети от градуса в сравнение с предишни периоди от 30 години – например ако съпоставим с отрязъка от 1961 до 1990-а.

През 2012 г. България преживя най-топлото си лято

– най-топлите юни и юли, август беше в топ 3, а септември в своите топ 5, откакто се води статистика. Това прави изпепеляваща жега повече от 120 дни – слънце, високи температури и липса на влага.

Но в световен мащаб последните 6 години са най-горещите, откакто има метеорологически изследвания. Рекордьори са 2020-а и 2016 г., когато температурата е била с около 1 градус по-висока, отколкото през миналия век. Следват 2015 и 2019-а – с 0,9 от градуса по-топли. Тук става дума и за океаните, и за въздуха на сушата.

"Нашето лято дотук е в рамките на нормалното. Вярно е, че станахме по-капризни, по-чувствителни към всяко изменение на времето. Проблеми с времето имаше и в Европа, и в САЩ, не само у нас, но се забелязва, че ставаме все по-зависими от капризите на времето", коментира университетският професор.

Интересното е, че за това лято европейските и американските метеоролози леко се разминават в

прогнозната картина за Балканския полуостров

и конкретно за нашата страна.

Докато зад океана прогнозират, че температурите у нас ще са нормални и дори малко по-ниски, синоптиците от Стария континент предполагат, че ще са малко по-високи. Но и едните, и другите смятат, че има 65% вероятност лятото да е с нормални температури.

Европейците дават 25% възможност да е по-топло от обичайното с около 1 градус. 5% е вероятността да е свръхгорещо и само 5% - да е по-студено. Така със сигурност накрая ще се познали какъв ще е сезонът.

Според модела на Националната агенция на изследване на океаните и атмосферата на САЩ нестабилното време от юни ще продължи и през юли. Според американски сайт за прогнози гръмотевици се очакват около 8, 16 и след това почти до края на месеца.

Астрономически в средата на юли идват горещниците, но истинските дни с най-голяма жега в България са от 28 до 30 юли. За тях се споменава и в народната метеорология.

Втората половина на юли и август се характеризира със стабилизиране на атмосферата и много сухо и топло време.

И тази година, както обикновено, тогава ще е

най-малкото количество валежи

през годината – между 30 и 50 литра на квадратен метър. Рекордьори в това отношение са районите на Черноморието, долината на Струма и Тракийската низина. В планините дъждовете са повече.

През годините е имало и изключение от това правило. През август 2005 г. от наводнение се удавиха 20 души. Тогава беше прекъсната жп линията между София и Пловдив. Една малка бара се издигна до 3 метра и отнесе линията.

Но обикновено през август има максимум 2-3 дни, в които вали, през останалото време е ясно, сухо и топло.

И американската, и европейската прогноза за тази година предвиждат юли и август да са около нормалната за тях температура –

през нощта много често ще е над

17 - 18 градуса,

а в равнините дори над 20 градуса.

Септември отдавна започна да прилича на летен месец, що се отнася до температурите на въздуха и на морето. Слънцето, макар и ниско, е достатъчно силно, водата е още топла.

"3 от 5 години септември е перфектен за море – времето е много топло и сухо. Миналата година беше така – обяснява проф. Рачев. – На 21 септември настъпва равноденствието – денят и нощта са равни, има достатъчно слънчеви часове, а водата е много топла. Препоръчвам на

хора с високо кръвно и сърдечносъдови

заболявания да ходят тогава на море. Водата е разкошна, не е горещо, може да прекарват по цял ден на плажа. Няма слънчева радиация, каквато ни заплашва през юли и август дори под чадъра, защото се отразява от пясъка."

Възможно е обаче времето да ни изненада. Прогнозите са по-точни, когато са краткосрочни и средносрочни. Градушките могат да се предвидят само в перспектива до 48 часа. Застудяване или по-валежна обстановка може да се загатне 1 седмица по-рано.

Климатолозите съветват и

да не се вярва на народната метеорология,

че ако цъфнат дърветата през есента, зимата ще е студена. За един век климатът се е променил. А цъфтежите са следствие на актуалната обстановка – ако определени клончета не са разцъфнали навреме, дърветата гледат да си наваксат, когато е топло и сухо. Така че какво ни чака през зимата, все още никой не знае.