Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайната за болестта и смъртта на Ленин

Сталин не можел да спори с международния авторитет, който му поставил диагнозата параноя

Тровят легендарния Бехтерев, защото настоявал

мозъкът на лидера да се проучи в института му

Bъпреки хилядите проучвания болестта и смъртта на Владимир Илич Ленин все още са забулени в тайна. Главният лекар на научномедицинския геронтологичен център в Москва, д-р Валери Новоселов, невролог и гериатър, прекарва няколко години в изучаване на архиви, които съдържат документи за последните дни на Ленин, както и монографии от лекари, обгрижвали ръководителя на съветската държава. Д-р Новоселов е автор на единственото научно изследване на оригиналните записи на докторите, лекували Ленин.

Защо диагнозата на Ленин все още не се разкрива?

Как държавата използва медицинските работници и защо тъмното минало още пречи на нормалните отношения между лекари и пациенти?

През 1989 г. д-р Валери Новоселов става аспирант в Института за изследване на мозъка към Академията на медицинските науки на СССР. Темата на работата му е "Неврофизиологичен анализ на мозъчната дейност при нормално стареене и при съдова деменция“. Той проявява интерес към клиничната картина на болестта на Ленин, за когото се смята, че е имал мозъчно увреждане. Има много публикации за състоянието на здравето му, но те са предимно на различни историци без медицински познания и без подкрепата на някакви исторически документи.

Акад. Юрий Михайлович Лопухин от Руската академия на медицинските науки, директор на Института по физическа и химическа медицина, е автор на книгата "Болест, смърт и балсамиране на В.И. Ленин". От 1951 г. той работи в лабораторията в мавзолея. За болестта на лидера има съвсем малко информация, повече е писано за балсамирането му. Акад. Юрий Михайлович отбелязва, че относно самото заболяване на Ленин той има повече въпроси, отколкото отговори. Документалната част липсва в книгата му.

Когато Новоселов започва да пише книгата си, Лопухин вече не е между живите - умира през октомври 2016 г. През януари 2017 г. д-р Новоселов подава

иск за достъп до документите на вожда,

които се намират в архива на ЦК на КПСС (сега Руски държавен архив за обществено-политическа история). Осигурен му е достъп, което е необичайно. От януари до април 2017 г. той прекарва цялото си свободно време в архива. Когато се налага да подготви доклад за Московското научно дружество на лекарите-терапевти и да ускори работата си, той изпраща молба до архива, за да направи копия на документите. Преснимането им обаче е забранено и от архива му съобщават: "Не можем да ви предоставим фотокопия на документи, тъй като достъпът до тях е ограничен за 25 години“. Според федералния закон за тайната документите в архивите на ЦК на КПСС, свързани с болестта на Ленин, са засекретени за 75 години след смъртта му. Това означава, че още през 1999 г. всички ограничения е трябвало да бъдат премахнати. Оказва се, че ръководството на архива е удължило този срок по искане на внучката на Ленин - Олга Дмитриевна Улянова. Всъщност на д-р Новоселов му е позволено да работи с документи със статут на ограничен достъп, но отговорните лица не го уведомяват за това.

Новото ограничение трябва да отпадне през 2024 г. Възможно е обаче тези документи да останат със статут на "ограничен достъп" отново, което реално означава "без достъп". През 1999 г.

Руският архив не е имал никакви правомощия

да удължи ограничението, което е нарушение на закона. От службата уведомяват д-р Новоселов, че нямат нищо против информацията да бъде използвана за научни цели. Така той завършва своята научна документална книга за лекарите и техния пациент Ленин, източник на ценна информация за историята на медицината през съветския период.

Може ли ученият да бъде обвинен в разкриване на държавна тайна?

Има данни за хора, получавали някаква информация от научни списания или от пресата, които след това държавата е обвинявала в държавна измяна. За да не бъде ограничаван, д-р Новоселов прави запитване какви права има да работи с архивни документи и дали служителите на архива са нарушили руското законодателство, като са му позволили да ползва документите.

Предвид ситуацията с държавната тайна той може да разчита на документи, които са публично достояние. Това са монографии на основателите на руската неврология и на лекарите на Ленин. Попада на дневник "с ограничен достъп“ (записи на лекарите на Улянов), който му е позволено да ползва. Това е дебела папка с 410 машинописни страници, които не са медицинска документация и никъде в нея не се използва думата "диагноза". Дневникът съдържа много информация за това с какво се е хранил пациентът, с кого се е срещал. Записите започват в края на май 1922 г., когато се смята, че Ленин се е разболял, и приключват през 1924 г. - със смъртта му.

Трима лекари си водят дневник

доц. Василий Василиевич Крамер, който прави анамнезата на пациента; проф. Алексей Михайлович Кожевников, който започва да го лекува; и проф. Виктор Петрович Осипов (помощник на акад. Владимир Бехтерев), който завършва лечението. Никой в Русия и по света, освен Новоселов, не е виждал този дневник, което е невероятен факт. Този документ съдържа автентични записи на лекарите на Ленин, работили в трудна историческа ситуация.

Медиците, обгрижващи вожда, са главно невролози, тъй като според официалната версия Ленин преживява поредица от инсулти, с които се занимават тези специалисти. Интересен факт е, че към 1922 г. в Русия има трима водещи, световноизвестни невролози: Лазар Минор, Ливерий Даркшевич и Григорий Росолимо. Когато по молба на съветските лидери в Москва идват чуждестранни лекари, за да прегледат Ленин, те са изненадани, че никоя от местните знаменитости не участва в лечението на лидера. А личният лекар на Владимир Илич – проф. Кожевников, е никому неизвестен. По-скоро той е "направен“ неизвестен по-късно. В мемоарите на основателя на съветската школа по патоанатомия - акад. Алексей Абрикосов, името на проф. Кожевников се споменава няколко пъти и то в списъка на най-изтъкнатите специалисти.

Освен от него Ленин е наблюдаван и от акад. Владимир Бехтерев, отровен през 1927 г. Според популярна версия големият руски психиатър, физиолог и невропатолог е

бил ликвидиран заради диагнозата “параноя”,

която е поставил на Сталин. Роднините на Бехтерев са сигурни, че причината е именно в Ленин. Под ръководството на акад. Бехтерев в Петроград тогава работи Институтът за мозъка и ученият основателно вярва, че мозъкът на Ленин след смъртта му трябва да се съхранява при тях. Сталин обаче е против, защото се опасява, че той може да носи важна информация.

Понеже Бехтерев е светило в световната медицина, на него не може да му се нареди да се оттегли.

На негово име са кръстени 47 симптома, синдрома и заболявания. Досега никой от учените в света не е надминал този рекорд. В навечерието на смъртта си той е трябвало да присъства на неврологична конференция в чужбина. Вероятно властите са се страхували от него като носител на тайната за болестта и смъртта на Ленин. И понеже не са имали влияние върху учения,

решават да го отровят

Вечерта му прилошава, а на сутринта умира. Клиничната картина е типична за отравяне с арсен.

Всички последващи събития с аутопсия у дома и незабавна кремация само потвърждават това. Както и липсата на съдебномедицински изследвания, които е трябвало да бъдат направени в този случай.