Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Иманяри от векове разграбват златото от Голямата могила край Чепинци Разкопките на пл. “Св. Неделя” през 2015 г.

Магазините на ювелирите били наредени покрай Източната порта на крепостта Улпия Сердика

В миналия брой ви разказахме за добива на злато отпреди 2500 - 3000 г. и как академик Константин Иречек описва мащабите на златодобива и сеченето на монети в Coфийc?aтa oблacт. Римската империя изпpaщaла cпeциaлни инспектори - рrосurаtоrеѕ, за наблюдение и точен отчет на производството и на суровина, и на бъдещи богатства... Из този тих район на Южна Витоша туристи често са срещали странни кръгли подредби от камъни. Личи си, че не са се изтърколили току-така, а явно са плод на човешка дейност. Има опушени и обгорени места из градежите. Именно това са останките от древните пещи-леярни за злато и желязо на сердите отпреди 2500-3000 години. В планината Скомврос край тракийския град Сердинополис.

След Руско-турската война от 1877 - 78 г. обаче рударството и железодобивът започнали да западат, поминъкът се пренасочил към скотовъдство и земеделие, "упражнявани по склоновете на Витоша и Верила - Палакарийските егреци, по които са накацали спретнатите ярловски колиби и махали" (Делирадев, 1926). Но пък златотърсачите от Витошкия Клондайк изразили своята благодарност към съдбата и Бога още през 1906 г. с величествената за района трикорабна църква "Св. Неделя". След половин век останали само къщите с гнезда на щъркели, храма и легендите за находищата на големи късове самородно злато по Палакария в минали времена. Но и в днешни дни Палакария блести на слънцето със златните си люспи из кристалните води, за да боде очите и сънищата на сребролюбци и мечтатели.

Освен сечените тук монети през II век сл.Хр. от римския император Траян, има ли Сердика на древните траки свое голямо златно съкровище? Запазено ли е някакво изделие? Отговорът е да! Нарича се Златната купа от Казичене и е от висока проба благороден метал. Ювелирният съд е датиран от X - VIII век пр.Хр., което ще рече, че е на възраст 2800- 3000 години! Блясък и изумителна изработка! Неслучайно при откриването на новия Музей на София в Централна минерална баня (2015 г.) премиер- министър Борисов се фотографира точно пред витрината със Златната купа от Казичене - доволен, с грейнали очи...

Cамо на метър под тротоара през август 2015-а се показаха основи от загадъчния Дворец на император Константин Велики. Мизиец, роден в Ниш през 272 г. сл.Хр., който обичал да казва "Сердика е моят Рим!". Оставил е на София църквата ротонда "Св. Георги" – най-старата запазена сграда в момента, едно от инженерните чудеса на Древен Рим.

Под настилката на площад "Света Неделя"

точно пред стълбището на хотел "Балкан", струпан тук през 1954 г., учените разкриха останки от две антични сгради, разположени край улица с посока Изток – Запад (decumanus). Археолозите се натъкнаха и на стена от сграда, дебела 2 метра, която се простира на 5 дка площ!

И основателно предположиха, че това е част от Преториума или Двореца на Константин Велики. Е, и на съкровище от антични монети в глинено гърне - 2974 сребърни и 5 бронзови. Най-голямата находка "кеш мъни", откривана досега в Сердика! Песен за душата и окото на собственика й Селвий Калист, а и на всеки "бизнесмен" иманяр...

Дали делвата с близо 3000 сребърници от II век сл.Хр. е най- голямото нумизматично съкровище, открито в Антична Сердика обаче?... Журналистът Иван Бутовски разказа за скрита от погледите случка при копаенето на дълбоки дупки за основи при строежа на ЦУМ в мъгливата зима на 1952 - 1953 г.

Съхранил е спомена на Иван Първанов - млад 17-годишен работник, неволен участник в секретната "операция" тогава: "Бях помпиер и задачата ми беше да включвам машините, които изпомпваха водата. Голяма част от работниците бяха "неблагонадеждни" според тогавашните представи... За бъдещата сграда там се правеха така наречените "фусове" – бетонни колони, дълбоки по 12 - 15 м в земята и широки 5 на 5 метра... Веднъж се вдигна голям шум – при изкопните работи за поредния фус на мястото на най-северозападната колона на ЦУМ, където после беше гастрономът,

трудоваците се натъкнали на голям кеп

– огромна глинена делва около 100 кг, пълна със златни монети от римско време.

Вдигна се страшна тревога. Моментално на място пристигнаха хора от вътрешни войски, "синигери" или "синьокапци", както ги наричахме. Събраха всичко, а след това ни обискираха да не би някой да е откраднал някоя жълтица." (И. Бутовски, "Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети", вестник "168 часа", 7.03.2020 г.) Следствието е приключено, забравете! Ходи ги гони по частни колекции и музеи 100 кг златни антики от монетарниците на Сердика (бел. моя)...

Започнах с това, че "Златарската чаршия" – улицата на майстори златари в Стара София, започвала чак от южните склонове на Витоша. Заради доставките самородно злато по този маршрут. А къде е била в града?... Работилничките-магазини на ювелирите били наредени от Източната порта на крепостта Улпия Сердика до Централния минерален извор (Жежкио бунар), каптиран още по времето на Древен Рим.

Отвътре на крепостната стена до площадчето пред Чохаджийския хан (днес ул. "Сердика") в квартала на златарите векове наред кипели фин труд и скъпи търговии... Освен останките от крепостта Улпия Сердика младият Йозеф Обербауер през 1890 г. рисува и "Златарската чаршия" в цялото й възрожденско великолепие. Ако сте ходили в Копривщица или Мелник, нещо подобно: високи каменни зидове на приземните два етажа с решетки и капаци по прозорците на дюкяните – злато е това, не е шега! А нагоре пак в яка зидария и жилищните площи... Богаташка направа!

Откритите през 1953 г.

три златарски каменни калъпа

за леене на ювелирни изделия са датирани V век сл.Хр. Да казвам ли къде? Разбира се, в бившия квартал на златарите в Антична Сердика, при строежа на Ларгото и ЦУМ. На това място са изработени и тежките златни пръстени на български аристократи от XIII и XV век, открити в източния некропол на храм "Света София”...

И двете прочути богослужебни книги с корици, ковани от благороден метал... От "Матеа златара от Софию" през 1577 г. е изработено Крупнишкото евангелие. Дарено е от Крупнишкия митрополит Йоасаф на Рилския манастир, Дар и за културата на България –

оцелялото майсторство на Матей,

златар от София.

Един от 9-те небесни покровители на българската столица - свети Георги Софийски Нови - е златар по професия... Идва тук от македонското градче Кратово в началото на XVI век да учи занаят сред майстори като Матей.

Защо? Да усвои тънкостите на древно изкуство в известен занаятчийски и търговски център на Балканите. Но през 1515 г. загива млад на кладата заради вярата си.

Спиралата на времето ме връща в Древността. На север от София след с. Чепинци на самото околовръстно шосе има манастирче "Свети Три светители". Скоро възстановена духовна обител, скромна, с църква от 1906 г., като десетки такива у нас... Но до нея в равното Софийско поле стърчи тракийската "Голема могила", обявена за паметник на културата. Поради размерите й от 30 на 40 м археолозите предполагат, че

под нея е бил погребан вожд или цар

на тракийските племена трери, тилатеи или серди. Според древния историк Тукидид те живеели на север от Скомброс (Витоша).

Други източници сочат, че в северната в част на Софийското поле към Стара планина е добивано сребро за Сердикийското ателие. Проф. Ив. Велков през 1934 г. прави разкопки в могилата край с. Чепинци и намира железни предмети и глинени съдинки с обгорени кости, а друга научна статия описва "сводеста гробница, превърната в постница към близкия монастир"... И наистина, по време на османското владичество в изкопани в могилата ями тук са живели монаси пустинници. Духовниците приютявали често в пещерите си хайдути, комити, бунтовници.

Както можем да се досетим, Голямата тракийска могила край село Чепинци била разграбена "в незапомнени времена". Насред полето и до шосето, като гробница на вожд или цар не била тайна, а лесно достъпна витрина на ювелирното изкуство, на златото на сердите.

Така

"Златарската чаршия" на Сердика

стигна до Чепинци, за да продължи на изток през Долината на тракийските царе. Магазините на ювелирите били наредени покрай Източната порта на крепостта Улпия Сердика.