Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Очаква ли ни икономически Ренесанс след COVID-19

Когато нещата се влошат докрай, обикновено започват да се оправят, казва гениалният Шекспир. И случайно или не, точно неговата епоха е една от надеждите на света за развитие след пандемията, смятат водещи икономисти.

Въздействието на COVID-19 беше опустошително и е най-голямото нарушаване на икономическата дейност след Втората световна война. Функционирането на отделни страни е в състояние на свободно падане. Търсенето на петрол и други важни стоки спадна рязко. Огромен срив регистрира и световната търговия.

Но на този фон дойде и положителна новина:

Cвeтoвнaтa бaнкa oчaквa глoбaлeн икoнoмичecки pacтeж oт 5,6% дo кpaя нa гoдинaтa. Toвa e нaй-бъpзият тeмп cлeд peцecиятa oт 80-тe гoдини нa минaлия вeк.

В същото време глoбaлнoтo възcтaнoвявaнe щe e неравномерно. Причината за това е, че мнoгo oт paзвивaщитe ce страни вce oщe

ce бopят c пocлeдицитe

oт пaндeмиятa, a производството и тази година е под предпандемичните нива въпреки силното възстановяване в САЩ и Китай.

"Aкo paзпpocтpaнeниeтo нa вaкcини в paзвивaщитe ce cтpaни мoжe дa ce ycкopи, Cвeтoвнaтa бaнкa пpeдпoлaгa, чe pacтeжът нa глoбaлния БBП пpeз 2022 г. мoжe знaчитeлнo дa ce yвeличи дo oкoлo 5% cпpямo нacтoящaтa пpoгнoзa зa eкcпaнзия oт 4,3 нa cтo", cъoбщaвaт oт бaнкaтa. Зa eвpoзoнaтa ce oчaквa икономически pacтeж oт 4,2%, дoкaтo зa Kитaй пpoгнoзaтa e повишена c 0,6 пpoцeнтни пyнктa дo 8,5 нa 100.

През цялата история глобалните пандемии са оказвали огромно влияние върху формирането на културата, ценностните системи, институциите и обществото като цяло. Въпреки че COVID-19 продължава да взема много жертви в горещи точки по целия свят, много експерти вече обръщат поглед към световното развитие, когато болестта премине окончателно. След кризата с COVID-19, както при всяка пандемия в историята, трябва да се очаква и последващо възстановяване. И наистина има някои прилики на днешната

ситуация с

бубонната чума,

или Черната смърт, която опустошава Европа и Азия през ХІIV век. Смята се, че социално-икономическото въздействие на чумата върху европейското общество, особено в Италия и северните страни, е спомогнало да се създадат условията, необходими за може би най-голямото възстановяване на всички времена - Ренесанса.

След 700 години има няколко ключови фактора, за които се смята, че са извели Европа от Средновековието, и започват да се появяват отново след въздействието на COVID-19 върху глобалната търговия, потребителските ценности и поведението на купувача.

Един от основните уроци от Средновековието е, че в подобна ситуация утвърдените от години правомощия и авторитети ще бъдат оспорени.

Променят се приоритетите

и се появяват нови бизнес модели. Освен това движените от крайна необходимост иновации ще се ускорят.

Пандемията от COVID-19 генерира огромна несигурност по целия свят. Изследвания показват, че това нарастване на несигурността кара фирмите да преоценят бизнес моделите, които разчитат на глобалните вериги за доставки. Вместо това те ускоряват приемането на роботи, което води до ренесанс на производството, особено в богатите страни.

Но най-големите надежди се възлагат най-вече на "зелените" технологии и цифровизацията.

COVID-19 донесе кратка почивка и в растежа на въглеродните емисии. Предизвикателството сега е да се постигне дългосрочен спад. Икономистите съветват, че трябва да използваме момента, за да превърнем коронавирусната криза в

зелена възможност, от която светът се нуждае най-много

Това означава, че ще се даде тласък на водородната икономика, ще се модернизира жп инфраструктурата, ще се произвеждат и закупуват транспортни средства с екологични двигатели, бързо ще се изграждат зарядни инсталации за електромобили.

Последната защитна стена на глобализацията е виртуалната икономика, която все още процъфтява и дори се ускори под блокировките, докато хората се оттегляха вкъщи, за да работят, да играят, да пазаруват и да учат. Този процес спомогна и за формирането на нови навици, които ще помогнат на виртуалните предприятия да продължат да се развиват бързо и след пандемията. Когато глобалната криза удари, лихвените проценти спаднаха рязко, правейки финансирането на роботизацията по-евтино. В същото време фирмите в богатите страни вече са били достатъчно снабдени с модерни машини, така че разходите за труд в производството да станат по-маловажни. И понеже машините заместват работниците, производството също може да се осъществява и в страни с високи заплати.

Тази зависимост накара някои компании да преместят производството си обратно в родината си.

Пандемията от COVID-19, която силно намали междуличностните контакти, принуждавайки фирмите да цифровизират, би могла да послужи като ускорител на иновациите. Всъщност Световният икономически форум установи, че повече от 80% от работодателите възнамеряват

да ускорят плановете за дигитализация

на своите процеси и да предоставят повече възможности за работа от разстояние, докато 50% планират да ускорят автоматизацията на производствените задачи. Логично е, че фирмите, които са направили инвестиции в цифровизацията в разгара на кризата, вероятно ще искат да се възползват от предимствата и след като пандемията приключи. Това може да означава продължителни значителни спестявания от гледна точка на офис площи и бизнес пътувания за компании, както и съкращаване на времето за пътуване до работниците, което ще доведе до структурен тласък в статистиката на производителността.

По-дълбока промяна ще бъде тенденцията към

подобряване на условията на живот

Техните компоненти - от продължителността на живота до образованието, здравеопазването и икономическия просперитет, излязоха на преден план по време на коронавирусната криза. Така страните с високи нива на жизнен стандарт, като например Германия, Нова Зеландия, Швейцария и Норвегия, се справят сравнително по-добре с кризата от останалите.

Все пак животът след COVID-19 в крайна сметка може да доведе до бурен период на възход, подобен на Ренесанса, но неравенството ще държи някои групи далеч от този процес, предупреждават експерти, които изследват социалните детерминанти на здравето.