Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Личните съдби и разкази са най-важните свидетелства за миналото

Личните съдби и разкази са най-важните свидетелства за миналото. Ето едно писмо, което разказва миналото без превзети думи.

Баща ми загина в Малко Търново, където работеше като ветеринарен лекар по време на Ленински Съботник-задължителен безплатен труд за изгрждане на развития социализъм. Бях на матура следващия ден. Това писмо го получихме 5 седмици след гибелта му, от една непозната жена. Публикувам това писмо написано преди много години до майка ми, за да разкажа не само нашата скръб и беда, но и да разкажа за безплатното здравеопазване и за човешките ни съдби при комунизма. Запазен е правописа.

Малко Търново

29.07.1962

Здравей непозната другарко,

Другарко Канова може би ще се изненадаш като получиш това неочаквано за вас писмо. Много отдавна съм мислила да ви пиша писмо да ви опиша цялото положение за вашия съпруг понеже и мен ме боли като вас по загубата на двамата ни съпрузи. Санитарка съм във Малко Търновската болница мъж ми почина преди 50 дни от злополука във мината на 40 години остави ми две деца Ивайло на 12 години и Надето на 14 години понеже и аз така изпитвам по загубата на моят мъж и татко. Канова моят мъж можеше да си оздравее но не взеха сериозни мерки не го вдигнаха спешно в Бургас. Катастрофата стана 23 май вечерта в 7.30 телефона позвъни и аз на телефона. Съобщиха за спешен случай и аз казвам на лекаря д-р Ефтимов докторе ако не е моят мъж главата си давам. Нещо пречуствах че ще стане понеже все със страх го изпращах на работа. През месец септември го прегази товарачната машина едвам се отърва. Същата година декември си счупи лявата ръка и два три месеца и пак взе да работи и стана и третото което го пречуствах че ще стане. Потеглихме на 24 май във 7.30 сутринта от М. Търново пристигнахме във 9.30 във Бургас. Приеха го не както трябва всичките лекари на манифестацията бяха и сестрата която беше дежурна тя го прие. Никакъв преглед само при силни болки му биеха аналгин. Канова забравих да ти пиша че голяма скала се срити във мината и го затрупва понеже помощникът му не можал самичък да повдигне камъка който бил притиснат. Повикал и другарите та със лостове повдигнали та го изтеглили. Лекарът Божков във Бургас от снимката която му направиха на третия ден останови счупване на левия крак под ключицата на самата шийка на бедренната кост. На четвъртия ден го гипсираха целия само десния крак и ръцете му бяха свободни. Решиха че не може да го лекува и ще ни прати в София. Потеглихме за София на 1 юни ботева вечер. Няма да го забравя лъга ни че със самолет ще ни изпрати и това не стана. Казах му със бърза помощ аз ще си платя пак отказа тогава отпуснаха линейката от Росен Бургаско та потеглихме . На две места ни се счупи линейката и вместо на 1 да пристигнем ние отидохме на 2 във 1.30 посред нощ в София. Не изкаха да ни приемат понеже сме закъснели но понеже лекарът който ни придружаваше се развика и те ни приеха във Александровската болница четвърти етаж стая №5. Сутринта беше неделя нямаше никакъв лекар само аналгин при силни болки. През цялото време аз бях при него придружителка. Във понеделник дойдоха лекари прегледаха го измериха кръвното беше нормално 148 при тежина 110 кгр. Той беше много едър също като вашия мъж. Доктор Болчев каза да му срязат гипса който имаше и ще го сложат на истензия . Приготвихме всичко със сестрата и санитарката която беше дежурна. По едно време дойде лекарът и каза че няма нужда от придружителка и мене ме изпъдиха. . Поговорихме с моят мъж и той ми каза да си ходя във Търново (Малко Търново?). Понеже лекарът каза че ако не излекуват такъв лесен случай за какво били лекари. Вечерта във 6.30 напусна мъжъ си . Тежка беше нашата раздяла със сълзи на очи и двамата разплакани ние се разделихме. Потеглих за Търново и на другия ден телеграмата пристигна. Най тежкото на света починал от емболия. Тежък удар за нашето семейство.

Другарко Канова описвам ти подробности за нашето семейство което се разби както и вашето. Бяхме направили 20 дена от смърта на моя мъж. Бях на работа сутринта и във 8 часа когато станала катастрофа на ДЗС-то и пострадал Доктор Канов. Веднага го докараха с жипката на ДЗС-то. Вкарахме го във болницата със него беше Тошко Георгиев фершел при същото предприятие. През цялото време аз не се отделих от него. Постоянно викаше помогнете аз скоро ще умра. Тошко кажи на децата че много ги обичам но нямат щастието да видят баща си. Понеже си беше лекар той се усети че ще умре. Винаги викаше дайте глюкоза дайте камфор дайте кръв, тази блудкава част гдето иде отвътре това е кръв. Имам нещо смачкано. Казваше че бил кръводарител кръвта му била АБ. Понеже нямахме кръв бързо съобщихме за Бургас и след два часа донесоха кръвта и др Данов прелехме му 4 кб кръв. През цялото време го наблюдавах стомаха му започна да се подува. Понеже всичко ставаше светкавично забравила съм да си снема черната забрадка която носих на главата си. Др Канов ме изгледа и ме изпита другарко кого жалееш. Моите очи се напълниха със сълзи и Тошко който беше при нас и неговите също и на доктора потекоха два реда сълзи и само чух че каза. Жестока съдба и моята жена ще носи черно. Избърсах му очите със памук който имахме на две три минути натапях памук с вода и квасих устата му. Най-много от всички беше Хайдутов той непрестанно ходеше съобщи във София за лекари във Бургас за др Райчев който дойде след два часа. Тошко каза на Др Канов докторе да кажем на вашите да дойдат но той се извърна и му каза Тошко децата държат матура недей им казва ще се тревожат за баща си. Във 4.20 дойдоха вторите лекари от Бургас Др Райчев веднага го качихме горе във родилно отделение. Още като го носихме по стълбите и казваше последни минути от моя мил живот. Казвах му увещавах го че ще оздравее а той все едно и също няма във мене вече живот. Преди да го занесем във родилно отделение пръстите на лявата ръка взеха да се вдървяват и ноктите да посиняват. Решиха лекарите да правят операция дано да му свърнат живота. Започна операцията още като го срязаха и кръвта която му преляха изкочи като вулкан и заля всичко. Главните кръвоносни съдове разкъсани и червата като попарени бяха. Всичко беше във пълна упойка. Като видяха че няма надежда взеха всичко и си сложиха вътре и го зашиха. На втория шев доктора почина неможа да издържи операцията. Пропуснах да ти пиша през време на операцията дойде въртолета от София със лекарят. Още като влезе лекарът и казаха почина. Точно във 5.20 минути след обяд в събота не помня коя дата беше.

Канова всичко ти описвам като на сестра понеже знам мъката по загубения си другар. Много е тежко и мъчно особено във неделните дни всички миньори и лекари на разходка а ние тъгуваме и ще скърбим много.

Канова не се притеснявай недей губи сили на нас ни трябват много сили и здраве за да продължим тяхното дело да отгледаме децата да ги изучим и да им дадем по една професия. Това се иска от нас майките. Не губи надежда аз видях че със сълзи нищо не можах да постигна само си рушим здравето. Не можем със плач и ридания те да си дойдат. Съдбата ни била такава зла и жестока но-времето лекува.

Канова много ще те моля ако имаш свободно време иди във Александровската болница ортопедия 4 етаж стая 5 легло 1.

Попитай там едно момченце Васката се казваше имаше счупена ръка. Запитай го как почина моят мъж дали са му направили операция научи кой го облече преди смърта и всичко ми пиши.

Канова има много да се пише много се извинявам ако не беше удобно да ви пиша това доста голямо писмо.

Адреса ми е Кина Калудова Гелушева санитарка М.Търновската болница