Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Цанко Цанев: Смяната на имената през 1984 г. стана мирно, имаше опашки

5 години по-късно турските служби провокираха Екскурзията, твърди МВР-шефът в Девня

Башите не искаха да са първи, затова помолих ходжа Муса, който пред всички каза: От днес съм ходжа Минчо!

В рубриката "Тайните на прехода - скритата история" публикуваме различни гледни точки. Тази за Възродителния процес е сред най-нестандартните. Насилствената смяна на имената стартира през 1984 г., но едва с рухването на Империята на злото през 1988 г. започват кървавите сблъсъци и протестите.

От Държавна сигурност са убедени, че напрежението е провокирано с остри мероприятия на чужди разузнавания. На 29 май 1989 г. Тодор Живков в реч, излъчена по БНТ и БНР, подчертава българския произход на нашите мюсюлмани и обявява, че те имат право да заминат за Турция временно или завинаги.

На 3 юни Турция отваря границата и 360 хил. души масово се устремяват натам.

Как започва тази кошмарна страница от времето на комунистическия тоталитарен режим, разказва началникът в Районно управление в Девня по МВР Цанко Цанев. Гледната му точка определено ще учуди мнозина.

- Г-н Цанев, вие пряко сте участвали във Възродителния процес през 1984 - 1985 г. Как започна всичко?

- Бях изпратен в община Ветрино през януари 1984 г. от Окръжното управление на МВР-Варна, когато започна преименуването. Тя бе известна с това, че имаше две села с турско малцинство, което превишаваше по брой българското – в Белоградец и Доброплодно. Още на първото заседание съобщих, че аз с моите хора отивам в Белоградец, а не във Ветрино. Знаех, че нарушавам

правилата,

защото ръководството бе определило да съм във Ветрино, а не в Белоградец, но там имаше 700 - 800 души български мюсюлмани, а аз бях от хората, които най-добре познават оперативната обстановка в района. В Белоградец аз участвах в групата, която посрещна Демирел и Тодор Живков. По думите на Демирел турската делегация за първи път виждаше такова село.

- Какво го впечатли толкова?

- В селото имаше шивашка кооперация със 100 работни места за жени. Хлябът от 15 години за всички бе безплатен – всеки отива и си взема хляб колкото му е необходим. В това село министърът Димитър Стоянов бе поканил гости и от КГБ – те също бяха много изненадани, че в България може да има и такива села. Населението бе разнородно. По-голямата част от хората бяха турци от български произход. Имаше една голяма част татари и турци, които с турските войски са бягали от Русия и са останали в това село. Имаше и тракийски изселници от Одринския и Беломорския край.

- Интересна сплав – турци, прогонени от руснаците, а българи, изгонени от турците.

- Да, всъщност на това село му бе необходима една малка искра, за да започнат хората да воюват помежду си. Но за чест на местните ръководства проблемите бяха туширани. Развиваше се много добро селско стопанство – прекрасно животновъдство, отглеждаха се компактни гроздови масиви, от които гроздето отиваше за вината в Евксиноград.

Когато отидох в селото, заварих партиен комитет с 5 партийни организации, на три от тях секретарите бяха хора, които трябваше да бъдат преименувани. Имаше пълен паритет между мюсюлмани и българи в ръководствата. В селото имаше 20 души висшисти, директорът на училището бе и член на областното ръководство на бюрото на ОФ във Варна, главният агроном бе мюсюлманин, както и председателят на кооперацията,

главният лекар

Бях наясно, че трябваше да се решават въпросите, без да се заобикаля нито един и със знанието на всички.

Смея да твърдя, че познавам душата на тези хора, те са много работливи, но и много държат да не бъдат пренебрегвани. От София изпратиха екип от Пожарната с хора от запаса, които бяха мобилизирани – те трябваше да бъдат като охрана. Задачата на мен и моя екип бе също да охраняваме и да не допуснем никакви нарушения и извращения, като трябваше да имам готовност за подмяна на гражданските паспорти, а партийните комитети и кметът се занимаваха с политическата работа.

- Имаше ли по-опасни и непредвидими групи сред хората?

- След разговорите, които имах, останах с впечатление, че не турците са опасни, а младите тракийци – това бяха надъхани националисти, бяха готови… Смятаха, че заедно с нас трябва да наложат своето. Те бяха от Одринския край и Беломорието и живееха в отделни махали. Честно казано, работата ми с тези български националисти бе повече, отколкото с всички останали. Те усещаха промяната и смятаха, че това е моментът да се изявят. Разбира се, това не бе допуснато.

- Докато чакахте сигнал от София кога да започне преименуването, какво правехте?

- През това време разговарях с почти всички баши – това бяха хората с влияние сред мюсюлманското население – те ги ръководеха. След като се срещнах с всички, разбрах, че те нямат нищо против преименуването, но много държаха да не са първи.

- Това е много интересно.

- Затова избрах първи да бъде ходжата. Сприятелих се с него, видяхме се няколко пъти, разговаряхме. Когато започна преименуването, той дойде първи заедно със съпругата си и брат й. Пристигна като ходжа Муса, а стана ходжа Минчо. На излизане той обяви на площада пред всички: "От днес съм ходжа Минчо!" След това вече трябваше да ограничаваме хората

да не се трупат

на опашка за смяната на имената, всички искаха да се преименуват, на опашките обсъждаха кой какво име си е избрал.

- И никой не беше против?

- Имахме един случай в съседното село, човекът беше баши, а синът му бе директор във фабриката за пластмасови изделия. Тогава в селата имаше промишленост. Той бе категоричен, че няма да си смени името. Посетих го, заприказвахме се по стар обичай на топла ракия и наденички и се разбрахме. Докато си приказвахме, разбрах каква е причината - той не искаше по време на преименуването му кметът да бъде там, защото имали стара вражда и смяташе, че ще му се подиграва за името му. Нямаше нищо по-лесно от това да помоля кмета да не е там по време на смяната на името на човека и след това го почерпих за добре свършената работа. Този човек, който първоначално не искаше, дойде с братята си и още около 30 души, които бяха под негово влияние.

Когато го видях, спрях останалите от опашката, прередихме всички, за да може башията на селото да мине със своите хора и да се преименува. Нямахме никакви случаи на нарушения по време на това преименуване.

- Много хора казват, че е било истински ужас, имало е насилие?

- Нямаме никакво регистрирано нарушение, което при тази сплав от хора бе доста трудно изпълнимо, но нямаше никакви произшествия, оплаквания.

- Винаги съм се питала защо преименуването е 1984 г., а размириците и сблъсъците започват 5 години по-късно и се стига до Голямата екскурзия?

- Всичко лошо, което стана, бе режисирано от турското разузнаване и западните служби. В това отношение бих препоръчал книгата на Николай Йорданов, който мисля, че е ползвал информацията на Шесто управление.

- Как според вас започва натискът?

- През 1988 г. знаете какво стана със СССР. Аз вече не бях на активна

оперативна работа,

но в такива мирни села като Белоградец и други подобни общини възникнаха непристойни прояви. За съжаление всичко започна по религиозни пътища, натискът от страна на Турция към всички мохамедани бе ужасен, един друг са се заплашвали на религиозна основа.