Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Никому дори и през ум не минаваше тогава, че ще дойде 1989 година

Снощи празнувахме със състудентите ми 40 години от завършването на първия випуск "Международни отношения" във Факултет "МИО" в Икономическия университет. Днешните поколения, които могат да пътуват свободно по целия свят, трудно ще разберат, че това бе една от специалностите, които позоляваха да се работи зад граница и това я правеше изключително търсена и желана, а конкуренцията жестока, направо непосилна.

Представяте ли си. 25-30 максимум на година от цяла България!

До тогава всички дипломати завършваха в Москва. Колкото и скромен да беше този опит на тогавашното комунистическо управление, все пак бе акт на еманципация, а за нас момент, който не трябва да се изпуска.

Бяхме родени и възпитани в дух на състезателност. Ако не си най-добър, нямаш шанс. И няма на кого да се оплачеш. Е имаше и хора с връзки, но нас ни интересуваше нашия шанс, да го сграбчим и да получим заветната възможност да работим зад "завесата", свят да видим и той нас. Никому дори и през ум не му минаваше тогава, че ще дойде 1989 година.

Споделихме много истории, съпреживявани. Групата ни беше само момчета, с едно момиче, дъщерята на втория човек в съветското посолство. Половината бяха неуспели да се класират за Москва, не зная по какви причини и критерии, но другите бяхме кандидатствали и приети, защото бяхме и отслужили казарма. Това последното беше уникален шанс, защото след това баловете за влизане скочиха. Разбрах, че сме минали между капките и не са ни проверявали от ДС, след това всички приети са били "сканирани".

Сега специалността е утвърдена, произвеждаме си родни дипломати, при това не само в УНСС. Е има още единици, които завършват Москва, но границите са отворени и българската дипломатическа служба е отворена за всеки който е завършил подобна специалност в Европа и САЩ.

Еманципацията на нашите тогавашни власти беше плаха, но забележителна. По сегашните стандарти, хората няма да разберат значението, защото ще се сметне незначителна, малка стъпка Но тогава си беше нещо, защото бяхме затворени и подчинени на Съветския съюз.

Спомнихме си и за преподавателите, за състудентите, които загубихме и за семействата, които направихме. Изобщо прекрасна среща.

Така преди 40 години получихме кетаб че сме завършили специалност "Международни отношения" и тръгнахме. Нищо, че не бяхме равнопоставени на випусниците на МГИМО в Москва, които имаха привилегирован достъп до Външно, мнозина успяха да служат в дипломатическата служба, в различни институции и допринесоха с каквото могат за държавата ни.

Поради Ковида не бяхме много, но беше добро начало.

Живот.

*От фейсбук!