Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Виденов е българският Нострадамус

Изявите му са малко объркани, но в тях блещукат пророчества

Виденов отново изгря на родния небосклон. Колегите журналисти са малко груби към него – решиха, че нещо му хлопа дъската. Аз не съм съгласен. Според мен той говори така, за да не даде на дъската си да се разхлопа.

Това е добре известен защитен психологически механизъм, нарича се “рационализация”. Ако човек е направил голяма грешка, с която му е трудно да живее, той я “рационализира” – измисля си логични обяснения, с които прехвърля вината върху плещите на международното положение. Така освобождава съзнанието си от тежкото бреме, пречиства го и възстановява вътрешния баланс.

Казусът Виденов е изключително интересен и ако бях психолог, щях да напиша дисертация само върху монолога му в БТА. Но за мен най интересно бе друго – върху кого Жан прехвърля вината за своята национална катастрофа?

Очаквах това да е Сорос. Но не би! Виденов свърза провала на своето управление с козните на Русия – с премиера Черномирдин, “Газпром”, “Топенерджи”, “Мултигруп” и дори с тогавашния руски посланик Авдеев.

Вече четвърт век виденовистите от седмия ден обясняват катастрофата от 1996 – 1997 г. с американския милиардер, благодетел и валутен спекулант. Виденов бил спрял издръжката на “Отворено общество” и Сорос му отмъстил, като сринал лева.

Това, разбира се, е чист мит. Левът се срина, защото хем стана свободно конвертируем, хем остана без валутно покритие. След като България подписа споразумение с МВФ за редуциране на дълга и подновяване на плащанията, трябваше незабавно да започне пазарна приватизация, за да има пари за вноските. Вместо това правителството на Виденов загуби цели 2 години в подготовка за “масовата приватизация”, от която в хазната не влезе нито лев. И на втората година дъното й лъсна.

В същото време властта умишлено атакува банковата система, забрани на държавните предприятия да си държат парите в частни банки. А къде да ги държат? Всички отраслови банки вече бяха частни. На това отгоре, по случай президентските избори, правителството вдигна лихвата на 300 процента. Загуби изборите и веднага пак я свали под 100. След този ход и доларът би се сринал.

И не беше нужен никакъв Сорос, за да рухне левът.

Всеки човек със спестявания незабавно ги обръщаше в марки или долари. Който може, теглеше кредити и също ги обръщаше. Магазините спряха да вземат левове, те също искаха долари. В играта се включи и съдебната система – приберат някой банкер, издоят някой-друг долар и го пускат да се скрие в чужбина. Славни времена!

Както пише поетът: “Потомци, вий напразно ще се ровите… какъв живот живяхме ний!” Вътрешният министър шмъркаше и къркаше публично с убийци и техните метреси, една мутра уби 15 войничета на околовръстното и мина метър, всичко, що носи фуражка, бе наизлязло по улиците да спира автомобилите за употреба на алкохол. Нареждаха по 10 коли да чакат, докато първият духа… По едно време застреляха Луканов и тръгнаха вицове, че поръчителят бил на “Дондуков” 1.

Затова сега Виденов прояви здрав смисъл, като остави на мира Сорос. Иначе щеше да възбуди цялата грантоедна общност и да го емнат за безспорните му заслуги.

В едно от терапевтичните си интервюта Жан споменава и моята скромна личност заради списанието “Сега”. Вярно, виноват. Аз създадох това списание през 1996 г. и го ръководих точно 3 месеца, след което си тръгнах – главно поради сериозни политически различия с издателите. Първият брой на “Сега” излезе с Жан на челната страница и със заглавие: “Мълчанието на Виденов”.

В онзи момент Жан мълчеше като египетския сфинкс. Управлявал бе България цяла година, без да даде нито една пресконференция или поне интервю. В същото време в България лумваха скандал след скандал и замесените бяха все близки до кабинета хора. Щом се видя на корицата на “Сега”, Виденов даде пресконференция, за да каже, че е всичко е нормално, това са едни “приятелски кръгове”.

Кръгът се казваше “Орион”. Докато Жан бе на власт, и съзвездието бе на власт. Но щом Жан падна, “Орион” се скри в Южна Африка, под звездите на Южния кръст.

А какво премълча Жан тогава?

Премълча, че “Газпром” искаше да вземе българските газопроводи. Сети се да го сподели с народа си чак сега, когато това вече няма никакво значение. Тъпо. Ако го бе казал открито тогава, още в далечната 1996 година, според мен народът щеше да го разбере и да го подкрепи. Но той мълчеше като океанските дълбочини, а сега говори обилно, но с недомлъвки.

Едва днес разбираме, че Жан е силно разочарован и от управниците на Русия, че презира състудентите си от следването в Москва и е прекъснал всичките си руски връзки. Защо обаче новата русофилска коалиция “Ляв съюз за чиста и свята република” го е избрала за свое рекламно лице? Те очевидно не са леви, а сега Виденов създава усещането, че не са и русофили!

Горките шефове на 4-те партии в ЛСЧСР и тарторът им Иван Атанасов, те седяха като посрани в края на своята пресконференция, когато Виденов взе думата и им изгори мостовете към Кремъл. Сигурен съм, че руската посланичка вече е изпратила своята депеша. Ако тази група разчита на руски пари, нищо чудно да остане с пръст в уста.

Но темата, до която Жан се докосна, е настина интересна. Аз с интерес следя изявите на руския политолог Андрей Фурсов, любимец на проруските интелектуалци у нас. Понякога поднася много интересни теории. Защо например външната политика на Русия е пълен провал? Според Фурсов – защото я е поверила на “Газпром”.

Компанията навлиза в чуждите държави грубо и агресивно, при това има работа само с олигарсите. Така настройва интелектуалците, политиците и обикновените хора срещу Русия. И обратното – САЩ дават грантове на писатели и поети, създават хуманитарни фондации, влизат под кожата на интелигенцията. Затова САЩ печелят влияние и изтикват НАТО все по-близо и по-близо до Русия.

Прав е Фурсов и Виденов е великолепен пример. Руски възпитаник, пръв русофил, а е разочарован и от “Газпром”, и от Белия дом – седалището на руското правителство.

Вярно, монологът му на пресконференцията в БТА бе една каша от недомлъвки, конспиративни теории и неуравновесени изцепки. Но и текстовете на Нострадамус са точно такива – разбираме какво е искал да каже чак след като белята вече е станала.

Затова според мен целият текст на Виденовия “поток на съзнанието” в БТА трябва да се публикува в отделна книга с твърди корици. Някой ден поколенията ще го тълкуват ред по ред.

И много моля Светия синод - този път недейте да го отлъчвате като Ванга!