На бала си носих тениска “Панаир на суетата”, купена в кампания за събиране на средства за т.нар. пеперудени деца

Мнозина биха казали, че абитуриентските балове през 2021 г. минават под знака на пандемията, но аз не съм съгласна с това. Ситуацията е доста по-свободна, отколкото миналата година. Тазгодишните абитуриенти изобщо не са ощетени откъм празненства и събирания. Не са лишени от емоции. Това, от което бяха лишени, е последната си година от ученето да изкарат в класната стая със своите съученици. За сметка на това имат възможност за бал и да го отпразнуват, каквато е традицията.

Традицията обаче е свързана с много пищност и показност и с тях се прекалява за пореден път. От край време е закон баловете да преминават по-шумно от необходимото. Аз съм завършила преди 7 години и по мое време беше неписано правило, че ако не дадеш 2000-3000 лв. за бал, все едно не си завършил. Винаги съм била против това.

Балът са емоциите и преживяването, а не колко пари си хвърлил за скъпи дрехи и коли под наем. И се надявам в обществото ни този въпрос да се повдига все повече. Защото до момента се приема за нормално родителите да започнат да заделят пари за бала на своето дете поне година-две преди да е завършило. Вместо за това време да го убедят да приеме, че не безбожно скъпата рокля или костюм го открояват над останалите.

На моя абитуриентски бал категорично отказах да съм част от този панаир. По време на завършването ми се включих в прекрасна инициатива. Първо я предложих в моето училище, не се прие, но, за щастие, се осъществи от друго столично училище и се създадоха тениски с надпис “Панаир на суетата”, като средствата от всяка закупена тениска отиваха за т.нар. пеперудени деца. Те страдат от много рядко заболяване и кожата им е изключително ранима.

Всъщност на изпращането ми бях с тази тениска и дънки, а на бала ми бях с рокля на майка ми. Категорично отказах да се харчат пари за този бал - струваше ми 30 лв., защото си купих само една чанта. И не съм си изкарала нито по-лошо от останалите, нито съм се лишила от емоции.

Включително никой не забеляза, че не съм с чисто нова рокля, а съм с рокля на майка ми. Дори напротив, получих и комплименти за визията. Има ли желание, има и начин - всичко е въпрос на гледна точка и най-вече на възпитание.

Много е важно и как се празнува. Нека всеки се забавлява, както прецени за добре, но трябва да има някои граници. Трябва да се забрани хвърлянето на димки, да се размахват бутилки с алкохол и да се друсат кючеци пред един от най-големите символи на София - катедралата “Св. Александър Невски”. Преди всичко тя е религиозен обект и тези действия са си чисто кощунство. Защо никой - от родители до учители, не обяснява на учениците колко нередно е това да се случва.

Навсякъде в Европа това нещо “абитуриентски балове”, го няма. Ние сме една от държавите, които превръщат тези празненства в изключително емблематично събитие. Да, веднъж в живота се случва, но в другите европейски държави няма такъв панаир и харч. Цялото това пиршество у нас е превърнато в ръсене на средства и очакванията са, че колкото повече похарчиш, толкова по-респектиращо ще те гледат останалите. Включително новата практика, която се приема за благородна инициатива, каквато категорично не е - да се преотстъпват скъпи коли на заможни хора за бала на деца в неравностойно положение. Това е пълна подигравка! И далече не е проява на солидарност и съчувствие към тези деца, макар тази инициатива да набира все по-голяма популярност.

Нека абитуриентите на 2021 г. наблегнат повече на емоциите на близките си хора и съучениците, които може би няма да срещнат повече в този състав в живота си, отколкото да си губят времето в разходки до Асеновград за рокли.

*Лидия Даскалова е млад политолог и юрист. Занимава се с политиките в сферата на образованието, зам.-председател е на Националното представителство на студентските съвети