Генерал Николай Тараканов ръководи операцията за отстраняване на силно радиоактивни елементи от опасните зони около Чернобилската атомна електроцентрала сред аварията. Той не скрива, че хората са били на тъмно за опасностите и че са му изпращани кодирани писма, така че другите да не могат да ги четат.

Евакуацията е обявена около 36 часа след експлозията. “Хората бяха успокоявани - разказва Тараканов пред Sky News. - “Не се притеснявайте. Това е временна евакуация. Всички ще се върнете”.

Лъжи. В продължение на 36 часа жителите дишаха в замърсен въздух, а децата все още ходеха на училище.”

Две минути след взрива и активирането на пожарната аларма пристигат първите пожарникари. В гасенето на огъня участват общо 69 души от военизираните пожарни части на централата. След тях са изпратени хеликоптери да разпространяват материали за обеззаразяване на мястото. Един от екипажите загива при катастрофа на мястото. Игор Писменски е един от хората във висините.

“Мисията беше след пожарникарите да изсипваме към разрушения реактор: първо пясък, след това олово, доломит, бор... Разбира се, знаехме, че това е опасно, и не разполагахме с подходящо защитно оборудване за мисията. Но това е отговорността на онези, които ни изпратиха там. Радиацията се счита за... невидима, но можете да я почувствате.”

Ставайки ясно колко ужасяващо е бедствието, се създава Научен център на Министерството на отбраната. В него са включени 500 учени - капитани, майори, полковници, генерали. Начело е сложен да ръководи Валерий Легасов - един от най-големите експерти по радиация в Съветския съюз. Председател на комисията за борба с чернобилската авария пък е Борис Шчербина - заместник-председател на Министерския съвет на СССР. Именно те бяха двамата главни герои, борещи се рамо до рамо в овладяването на катастрофата, в хитовия минисериал “Чернобил”.

В действителност именно благодарение на усилията на Легасов, макар и със закъснение, се задвижва евакуацията на десетки хиляди, които иначе биха били изложени на смъртоносни дози радиация, оставайки в зоната на отчуждението (забранена зона, създадена от Въоръжените сили на СССР, в радиус 30 км от атомната централа). С ясното осъзнаване каква цена ще плати самият той работи трескаво и избира да остане на място.

В същото време колегите му не са толкова дръзки. Те редуват посещенията си в зоната на изключване, за да предотвратят самоизлагането. Легасов не може да си позволи такъв лукс, защото цялата операция разчита на него. Тъй като бива изложен на високи нива на радиация за дълго време, структурата на неговата ДНК е била повредена непоправимо.

След упоритата битка за намиране на почти чудодейни решения на проблемите и след като пред очите му десетки хора жертват живота си за благосъстоянието на другите, Легасов е изпратен на специалната среща на Международната атомна агенция във Виена. Това е същата агенция, която и до днес регулира и контролира всички атомни централи в света. Той няма друг избор, освен да бъде възможно най-честен по отношение на детайлите на катастрофата.

Почти две години по-късно в това, което се нарича “Заветът му” (публикуван скоро след самоубийството му), той обяснява по-задълбочено контекста на инцидента. И разкрива поредица от пропуски и небрежност от страна на съветското правителство като цяло и по-специално на персонала на централата.

“След като посетих Чернобилската АЕЦ, стигнах до заключението, че аварията е неизбежният апотеоз на икономическата система, която се е развивала в СССР в продължение на много десетилетия. Пренебрегването от научното ръководство и проектантите беше навсякъде, без да се обръща внимание на състоянието на инструментите или оборудването... Когато човек разглежда веригата от събития, водещи до аварията в Чернобил, защо един човек се е държал по такъв начин и защо друг човек се е държал по друг и т.н., е невъзможно да се намери един виновник, един инициатор на събитията, защото беше като затворен кръг.”

Честността на Легасов довежда до изгнанието му от съветската научна общност в месеците след инцидента и още преди неговото самоубийство.

На 27 април 1988 г., две години след аварията в Чернобилската атомна електроцентрала и един ден преди да обяви резултатите от разследването за причините за бедствието, Легасов се обесва на стълбището на своя московски апартамент.

Човешките жертви, свързани с катастрофата в Чернобил, и огромните страдания, несигурност и страх, които я последват, отекват у Валерий Легасов до последния му ден.