Душата ми се разкъсва, Ваня!
Как да забравя тази любима песен "Рождество" , която ти изпя акапелно, специално за мен, под купола на черквата на Троянския манастир през ноември 1994?
Игуменът на манастира отказа водосвет на водената от мен Ловешка листа на СДС, защото Нора Ананива от БСП беше дарителка на Манастира. Беше им дарила сателитна антена.
Стояхме смутени пред манастирските порти...
Тогава ти, Ваня, влезе в пустия манастирски двор, пристъпи прз прага на празната черква и след минута проехтя божествения ти глас. Последвах те. Ти беше сама, изправена пред олтара с поглед вперен в купола и очите на Бог... и пееше "Рождество" на Пламен Ставрев по текст на Пейо Панталеев.
Когато песента свърши се огледах и видях, че черквата е изпълнена с народ. Избухнаха ръкопляскания. Това бяха най-искрените аплодисменти на този свят.
Ти ги заслужи, мила Ваня!
След няколко дни игуменът на манастира ни покани, целуна ръката ти и ни си извини. Почерпи ни с блага манастирска сливова ракия и сладко от смокини.
Никога няма да забравя това, а и хилядите други добрини, които ти направи през живота си.
Песента се изливаше от теб на всяко място и по всяко време. С повод или без... С музикален съпровод или просто ей така...
Душата ти пееше, слънчево момиче!
Светлина по вечния ти път, любима, ангелогласна Ваня! ?
Поклон!!!