Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Фалшивата Анастасия - мошеничката, която "спаси" принцесата

1922 г. Психиатрична болница в Далдорф.

Тиха жена с отнесени в мисли сини очи върви по дълъг коридор към градината. Минава покрай друга пациентка, която разгръща вестник пред осветен прозорец и веднага вдига поглед към нея.

– Мис Неизвестна отново се разхожда като принцеса в своя дворец. Сякаш е великата княгиня Татяна Николаевна... – подхвърля театрално германката. Подсмихва се и едновременно с това за пореден път сравнява – мести поглед от своята съседка по стая към снимка на руското царско семейство Романови във вестника.

– Ако не беше доста по-ниска, мис, щях да се закълна, че си втората дъщеря на царя.

– Не е Татяна, нали ти казах – намесва се трета пациентка, която се доближава до прозореца. – Висока е колкото най-малката. И прилича повече на нея. На Анастасия.

Жената без име отминава, без да каже каквото и да е, като умело прикрива вълнението си от чутото. Самата тя вече е прочела статия със заглавието „Оцеляла ли е Анастасия при клането?“. И пази списанието грижливо.

Всички я намират за повече от мистериозна. Вече от близо две години е в това психиатрично убежище, след като в Берлин опитва да сложи край на живота си, като скача в реката.

Полицай я изважда от канала Ландвер и я отвежда в болница, където става ясно, че няма документи за самоличност и отказва да обясни коя е. Преместена е в психиатрията в Далдорф, където я диагностицират като антисоциална и описват особени белези по тялото й. През първите шест месеца не продумва изобщо и личността й остава загадка, заради което е наричана Мис Неизвестна. Впоследствие започва да говори от време на време... със странен акцент.

Един ден отива при една от медицинските сестри, на която доверява нещо, което оставя жената безмълвна. А именно: „Аз съм великата княгиня Анастасия“.

***

След Октомврийската революция в нощта срещу 17 юли 1918 г. в Екатеринбург последният руски цар Николай II и неговото семейство са екзекутирани от болшевиките. Без жал в мазето на къщата на Ипатиев са разстреляни императорът, императрица Александра Фьодоровна, дъщерите им Олга (22), Татяна (21), Мария (19), Анастасия (17) и престолонаследникът Алексей (13). Както и 4-ма души от свитата им.

Европейската преса отразява широко станалото с Романови. Няма обаче и следа от телата им. Което води до много спекулации. Владимир Илич Ленин се е погрижил неяснотата да е пълна, а необходимостта от надежда за чудо – отчаяна. Новото правителство публикува новината, че Николай II е мъртъв, но не потвърждава екзекуцията на жена му и децата. Все пак кайзер Вилхелм II (който ще абдикира в края на същата година) и царица Александра са братовчеди и той не би останал доволен да разбере, че е пролята от неговата собствена кръв. Ленин тъкмо е получил контрол над воюващите фракции в страната си и не иска нови врагове. Затова предлага на целия свят само мъгляви подробности относно съдбата на Романови.

Това дава храна за въображението. Хората имат необходимост от приказки, особено когато са замесени принцове и принцеси. Не може всичко да свършва в кръв в едно мазе.

На всички им трябва обещание за щастлив край.

Така тръгват много слухове и истории за невероятното оцеляване на една или две от дъщерите на царя или пък че самият престолонаследник е бил спасен по чудотворен начин. Това провокира не един и двама мъже и жени да претендират, че са принцът или някоя от принцесите. Много бързо обаче самозванците биват разкрити. Само че Анна Чайковски (по-късно Анна Андерсон) не е от тях. Именно това име приема Мис Неизвестна скоро след признанието за своята „истинска“ самоличност. Анна – накратко от Анастасия.

Никой в онзи момент не може да отрече или да докаже категорично, че младата дама наистина не е княгинята, която по-късно е обявена и за светица.

Цялата история четете в "Космос"