Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как бе провален атентатът във Военния клуб

В подземието с помощта на разсилния е поставен чувал с 30 кг динамит

В ранните часове на 9 юни 1923 г. в България е осъществен държавен преврат. Армейски части под ръководството на Военния съюз и непартийната групировка “Народен сговор” свалят от власт законно избраното правителство на Александър Стамболийски.

Антиконституционният акт на метежниците е одобрен от държавния глава цар Борис III. За да се справят с действията на комунистите и останалите антиправителствени сили и

да придадат юридическа форма на преследванията,

през януари 1924 г. новите властници от “Демократическия сговор” приемат Закон за защита на държавата (ЗЗД).

Той предвижда разтуряне на левите политически формации и сурови наказателни санкции, които варират от 15 години затвор до смъртно наказание. Това води до радикализиране на крайните елементи. Страната се изправя пред прага на дългогодишна гражданска война между белия терор и червената въоръжена съпротива.

Тя е свързана с потъпкване на конституционните и на моралните норми, с насилие и хиляди невинни жертви. Безспорно най-зловещото деяние е атентатът в съборната църква "Света Неделя", при който загиват над 200 души, предимно цивилни граждани, а ранените са стотици. Организират се и други терористични актове, сред които се откроява опитът за взривяване на Военния клуб в София.

Ненапразно

интересът на бандитите

е насочен към тази емблематична сграда в центъра на столицата. Тя е изградена през периода 1895 - 1897 г. по проект на чешкия архитект Адолф Колар. Зданието е на три етажа, а централно място в него заема концертната зала с 450 седящи места. Тук постоянно се устройват тържествени мероприятия. Провеждат се

концерти, офицерски балове и чествания

На тях присъства елитът на българската нация.

През февруари 1925 г. предстои отбелязването на празника на Военното училище. Предвижда се той да бъде почетен от цар Борис III, министри, депутати, видни обществени и военни деятели. В пресата се публикува информация за предстоящото събитие.

Именно това предизвиква вниманието на левите терористични елементи към този обект. Те старателно подготвят атентата. За целта използват услугите на служител в клуба, който ги улеснява да влязат в подземието срещу големия салон на клуба. Внасят в сградата и поставят в малък килер под концертната зала чувал с 30 килограма динамит. Това количество е достатъчно да хвърли във въздуха цялото здание. Чака се само да дойде уреченият ден, за да се пристъпи към действие.

Ала по една щастлива случайност взривът е открит

Както повелява традицията, ден преди тържеството обслужващият персонал започва детайлно да оглежда и почиства всички помещения в клуба. Двама от тях се натъкват на необичайния вързоп. Незабавно са алармирани полицейските власти, които прибират взривния материал и опасността е отстранена. По този начин е избегната още една трагедия като тази два месеца по-късно в "Света Неделя".

Предприети са следствени действия, които скоро дават резултат. Още в началото разследването установява лицето, което сътрудничи на атентаторите.

Това е Трайко Илиев, разсилен в клуба

Той прави самопризнания, на основание на които следствените органи посочват като автори на престъплението известния разбойник Никола Денков от село Шияковци, Иван Христов (Пашата) от село Елешница и Петър Стоянов от село Връбница. Започва тяхното издирване, което продължава три месеца. Накрая заподозрените Христов и Стоянов са заловени в околностите на София и изпратени в Централния столичен затвор. Денков е на свобода и продължава да се подвизава в близките до столицата региони.

Разпитите на арестуваните не дават желания от прокуратурата резултат. Те отричат участие в подготвяния терористичен акт. Независимо от това на 17 юли 1926 г. Първо углавно отделение на Софийския окръжен съд дава ход на делото по ЗЗД против тримата конспиратори. Заедно с тях

под отговорност са подведени още шестима души,

които са им оказвали съдействие и са ги укривали. Според обвинителния акт Ив. Христов и П. Стоянов са членове на нелегални бойни групи към крайнолявото крило в Българския земеделски народен съюз. След Септемврийския метеж през 1923 г. емигрират и се укриват в съседното Кралство на сърби, хървати и словенци.

В началото на 1925 г. влизат нелегално в България, скитат из софийските села и пропагандират сред селяните, че скоро в страната ще избухне революция. В същото време Христов се среща с Денков. Разработен е план за взривяването на Военния клуб и се постига уговорка за внасянето на експлозив в сградата. Операцията се ръководи от шефовете на паравоенната организация в Земеделския съюз Николай Петрини и Димитър Грънчаров. Иван Христов и П. Стоянов се връщат обратно в западната ни съседка. Тук престояват около два месеца и пак потеглят за България, но скоро са арестувани.

Подсъдимите категорично отхвърлят обвиненията и не се признават за виновни. Те

твърдят, че наистина идват два пъти в България,

но без никакви намерения да извършват престъпления. Тяхната идея е била да се предадат на властите, да се установят на постоянно жителство и да започнат да живеят нормален мирен живот. Разпитите на призованите 40 свидетели също не подкрепят тезите в обвинителния акт. Разсилният Трайко Илиев не поддържа предварителното твърдение, че е съдействал за внасянето на експлозив в сградата. Други споделят, че са срещали Христов и Стоянов въоръжени близо до село Елешница, но те не са демонстрирали агресивни намерения. Укривателите на двамата заявяват, че не знаят нищо за тяхната дейност. В пледоариите си четиримата защитници с неоспорими аргументи оборват обвинението. Накрая думата е дадена на прокурора. Той прекратява процедурата поради липса на доказателства. Но

вменява нова вина на подсъдимите

На 19 юли 1926 г. Софийският окръжен съд произнася присъдата. Денков и Христов са оправдани и освободени от отговорност по повдигнатите обвинения в опит да взривят Военния клуб. Магистратите признават Ив. Христов и П. Стоянов за виновни в това, че през 1924 г. са напуснали местожителството си, а след това по разпореждане на Петрини и Грънчаров са образували въоръжена чета с цел да извършат престъпления срещу държавната сигурност.

Съгласно чл. 13 от ЗЗД ги осъждат на смърт чрез обесване. Те трябва да платят и 3700 лв. разноски по делото. Присъдата е окончателна и подлежи само на касационно обжалване. Останалите шестима души са оправдани и освободени от отговорност за укривателство. Още същия ден те са пуснати на свобода. Не става ясно обаче кой е заложил динамита във Военния клуб. Появяват се основателни съмнения, че акцията е инсценирана от "силите на реда", за да предприемат нови репресии срещу противниците на режима.

Така драматично приключва този нашумял съдебен процес. Той обширно се коментира в жълтата преса и на страниците на партийните вестници. Съдбата е благосклонна към осъдените.

Касационният съд

не потвърждава тяхната присъда

и връща делото за ново разглеждане. На 8 февруари 1927 г. Христов и Стоянов са признати за невинни и освободени от всякаква углавна отговорност. Съдебният състав определя сума от по 40 000 лева гаранция за пускането им на свобода.

Трагично приключва животът на техните настоятели. Още когато тече първият съдебен процес, те отдавна вече не са на този свят. Петрини е арестуван след атентата в църквата "Света Неделя" и умъртвен в Дирекцията на полицията в София. Грънчаров е нелегален. На 29 април 1925 г. е обкръжен от полицаи край село Дървеница (от 1938 г. квартал на София) и след престрелка се самоубива, за да не попадне в плен.