Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

От първо лице: Как бе открито Варненското златно съкровище

84-годишният Цанко Цанев пред "168 часа": Музеят бе къща от плет и кирпич, нямаха дори каса

За няколко часа контраразузнавачът организира охраната и спасява за поколенията най-старото обработено злато в света

В края на ноември 1972 г. телефонът на 35-годишния началник-отдел Държавна сигурност Цанко Цанев иззвънява. Историкът от Варненския музей Росица Росетова с развълнуван глас го моли спешно да тръгне към тях.

"Музеят по това време бе една стара кирпичена къща в центъра на града", разказва пред "168 часа" Цанко Цанев.

Прескачайки по няколко стъпала наведнъж, той влиза в залата, където вече тя го очаква заедно с директора Коста Стоянов и петима млади мъже археолози.

"Целият персонал се бе събрал," спомня си днес Цанев.

На голямата маса, покрита със зелена покривка, са поставени нагръдна плоча, широки овални гривни и наконечник от злато, както и медни и кремъчни сечива.

"Всички гледаха златото", усмихва се полицаят.

На Цанев му подават бележка с опис на артефактите, техния грамаж и кратко описание: "Открити от багериста Райчо Маринов от с. Аспарухово (Ченге), Дългополска община, при изкопни работи в Западната промишлена зона на гр. Варна". Отдолу се е подписал учителят Златарски от Провадия.

Въпросният учител по история от Провадийската гимназия е стар познайник на Цанев. Той е известен колекционер на пеперуди и "нещатен организатор на разкопки в районите на Провадия и Дългопол". Но освен това е и създател на музейни сбирки, защото е "душеприказчик на иманярите в района".

С влизането си в залата Цанев констатира, че настроението е минорно, и се опитва да повиши бойния дух с думите, че откритието е изключително и оттук нататък предстои много сериозна изследователска, проучвателна и научна работа. Присъстващите прихват, гледайки го с насмешка. "Като правило "Академиците" от София обсебват обекта и ръководят следващите етапи на изследователската дейност - обясняват експертите на Цанев. - В най-добрия случай на нас ще ни е отредена ролята на обслужващ персонал - ще копаем, ще чистим, че чертаем и ще транспортираме артефактите към София, а златните открития ще красят музейните витрини на столицата."

Цанев си дава сметка, че специалистите имат право, но в момента той има по-важни задачи. Най-важното е да опази находките и да не допусне масова психоза сред иманярите.

Затова молбата му към всички е да не дават никаква информация на медиите. Той се нуждае от няколко часа, за да осигури охраната на района, където е открито съкровището. Още докато е в музея, той се обажда на зам.-шефа на Районното управление на МВР в Провадия Никола Братанов. Задачата на Братанов е да намери откривателя на златото - тракториста Райчо Маринов от с. Ченге, и да осигури присъствието му на другия ден в 9 ч. в музея. Оттам той трябва да заведе специалистите на място и да им разкаже всичко, което знае за артефактите.

Второто предизвикателство пред Цанев е къде ще пренощува съкровището и кой ще го пази? Не е за вярване, но по това време музеят няма дори охрана. Сградата на ул. "Шейново" 5 е стара къща със стени от плет и кирпич.

"Нямаха дори каса - смее се днес Цанев. - Първата ми работа бе да подсигурим охраната за през нощта."

За Цанев единственото решение е да помоли БНБ Ц Варна, за съдействие. С помощта на експертите на музея опаковат артефактите, поставят ги в кутия и с директора молят шефа на банката Тодор Янев за среща. Той с удоволствие приема ценната придобивка и предоставя сейф в банката за неограничен период от време.

След като е осигурил временен дом на първото обработено злато в Европа, Цанев се връща в Областното управление на МВР, за да информира началника си ген. Георги Аргиров за значимостта на находката, за обекта, за опасенията на археолозите и какви мерки е взел, за да опази ценностите.

Развълнуван, ген. Аргиров, известен с прякора си Хищника, вдига телефона по ВЧ, за да докладва на министъра на вътрешните работи ген.-полковник Димитър Стоянов. Вторият му разговор е с първия секретар на Окръжния комитет на БКП във Варна Тодор Стойчев.

Веднага след това Цанев се отправя към шефа на Първо районно управление полк. Георги Желев, с когото променят маршрута на две от патрулните коли. Тяхната нова задача е да охраняват района на халколитния некропол със запалени обозначителни светлини в Западната промишлена зона и да предотвратят евентуални иманярски набези. На полицаите е наредено да задържат и разпитват всички, които копаят или им изглеждат съмнителни.

На въпрос как е бил толкова организиран и с толкова ясни приоритети едва на 35 г., Цанев казва, че не е имал никакъв друг избор, освен да се погрижи по най-добрия начин за съкровището и да опази златото.

По това време той току-що е приключил обучението си в школата за контраразузнавачи в Москва.