Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"Не боли толкова, колкото инжекция с пеницилин", казва Ранди пред репортери.
"Не боли толкова, колкото инжекция с пеницилин", казва Ранди пред репортери.

“Не боли, искам да се спася, сестричката ми не успя”, казва той

Подложен на атаки дали са безопасни, откривателят Джонас Солк едва не се отказва

Заради страх и паника 3 пъти спират имунизациите през 50-те

Над 60 000 нови случая на заболели от детски паралич, над 3000 смъртни случая, почти всички на деца. Черната статистика е от 1952 г. Вече 10 години в САЩ върлуват нестихващи вълни от инфекциозен, изтощителен и смъртоносен вирус, наречен полиомиелит. С всяка изминала година хиляди семейства губят децата си, властите правят отчаяни опити да спрат разпространението на заразата, но без успех. Надеждата идва през зимата на 1953 г., когато лекарят Джонас Солк съобщава за първи път по националното радио, че разработваната от група учени ваксина под негово ръководство се е оказала успешна в предварителните тестове. "Тези проучвания внасят оптимизъм и изглежда, че ваксината може да доведе до желаната цел - каза Солк. - Но това все още не е постигнато. Може би след по-обширни изпитания би могла ефективно да помогне на младите хора и децата срещу заплахата от полиомиелит."

Може би - това е изразът, който вместо оптимизъм за така желания изход от ситуацията внася неподозиран страх в обществеността. Никой не иска да слуша "може би". Милиони родители искат абсолютна сигурност какви ще са последиците от масовата ваксинация на децата.

От самото начало на проучванията изследователят от Питсбърг д-р Солк се притеснява от свръхочакванията. По-късно вестник "Ню Йорк Таймс" съобщава, че ученият изобщо не е искал да обяви по радиото за напредъка си при разработването на ваксината.

"Ако зависеше само от него - нито една дума за това откритие нямаше да бъде публикувана, докато ваксината не бъде тествана щателно, но той бе принуден от Националната фондация за детска парализа в САЩ да направи уверено съобщение, за да внесе спокойствие сред обществото", пише изданието. За съжаление, вместо успокоение идва още по-голяма тревога. Ще помогне ли наистина тази ваксина? Защо учените нямат доказателства за нейната абсолютна ефикасност? Обществото от ден на ден все по-яростно търси отговори на въпроси, неизвестни дори за учените. Вместо подкрепа изследователският екип е обвинен, че спестява истината.

След изказването на Солк медиите със седмици разсъждават върху неговите предпазливи думи и стигат до извода, че те наистина звучат твърде неубедително. В свои репортажи журналистите от Асошиейтед прес обявяват ваксината за безопасна и обещаваща, но подчертават, че все още има много въпроси, които са без отговор - най-вече за страничните ефекти от нея.

Научната общност публично изразява съмнения в избрания от екипа на Солк метод за разработване на ваксината, а лекарят се превръща в обект на критики и завист от страна на колеги. За пресата обаче той става главен герой и всяка негова дума подробно е анализирана.

Д-р Джонас Солк
Д-р Джонас Солк

Проблемите започват една година по-късно, когато ваксината "излиза" от лабораторията в Питсбърг и започва нейното масово тестване. Всъщност то ще се превърне в най-значимия експеримент в областта на общественото здраве в историята на Съединените щати. В рамките на по-малко от 12 месеца 1,8 милиона деца в 44 щата, включително в Канада и Финландия, се включват в проучването. Това е безпрецедентен мащаб дори от днешна гледна точка.

За сравнение, тестовете срещу COVID-19 на Pfizer и BioNTech приключват десет месеца след първата разработка на ваксината, след като са имунизирани 43 500 души. При Moderna за същия период препаратът е проверен при малко над 28 200 човека.

За разлика от сега през 50-те е безпрецедентна и методологията на опитите: децата са разпределени на случаен принцип да получат или плацебо, или поредица от три истински дози, така че ефектите на ваксината да се проучат внимателно.

Това е огромно, сложно, историческо усилие, за да се направи напредък в медицинската наука, отбелязват днес учени. При това целият този експеримент и всичко около него се следи публично до най-малки подробности от научната общност, пресата и обществеността.

Основният аспект обаче остава несигурността. Медиите както сега, така и през петдесетте непрекъснато разсъждават какви ще са страничните ефекти в бъдеще, дали моделът на д-р Солк е по-добър от този на други учени, как ще се отрази препаратът на децата, дали ваксините действат и т.н.?

Несигурността прераства в страх. Вестниците съобщават как нужните дози няма да бъдат достъпни поне още една, а може би и три години. Междувременно излизат информации, че по-ранни опити за разработка на други ваксини са спрени, защото могат да причинят възпаление на мозъка или по друг начин да увредят децата със симптоми на полиомиелит. Нещо, което по-късно се оказва напълно невярно.

Основен източник на безпокойство е решението на д-р Солк да използва инактивиран полиомиелит в своите ваксини, а не живи, отслабени щамове на вируса.

Медицинската общност се позовава на ваксината срещу едра шарка и твърди, че ваксина от "убит" вирус, какъвто е препаратът към онзи момент, не защитава ефективно организма срещу инфекцията.

Този дебат започва първо зад затворените врати на университетските центрове и болниците, но с напредването на изпитанията избухва истински скандал. Противниците на препарата нямат почти никакви аргументи, но мнението им е широко отразено в медиите. Разбира се, години след това научната общност ще признае, че голяма част от скептиците не са били прави, но тогава изглежда сякаш те са победителите.

Д-р Алфред Сабин, който е в процес на разработване на собствена ваксина, използвайки живи вирусни щамове, твърди тогава, че Солк може потенциално да причини повече случаи на полиомиелит, отколкото би предотвратил и че цялото производство и тестването трябва да бъдат спрени.

Така и се случва, общественият отзвук е твърде голям и проучването на ваксината спира. Родителите на деца, участвали в изпитанията, започват да подават възражения срещу учения.

Появяват се и съдебни претенции за големи суми.

Започват масови твърдения на притеснени майки, че техните деца се чувстват "зле" след опитите, но липсват конкретни факти около тревожните симптоми. Отправят се призиви към правителството окончателно са спре тестването.

През август 1953 г. друг лекар изразява публично опасенията си, че ваксината на Солк може да "защити децата за няколко години и след това... ще ги изложи на риска от тежък тип полиомиелит".

Радиостанция официално предупреждава аудиторията, че ваксината "може да бъде убиец", тъй като службите за обществено здраве са установили как в 70 процента от партидите вирусът изобщо не е инактивиран.

Всички тези съмнения и предупреждения са широко отразени от пресата, а паниката нараства.

"Докато тези препятствия не бъдат преодолени - обобщава репортер на "Ню Йорк Таймс", - не може да се съобщи дали е създадена сигурна ваксина срещу полиомиелит. Но ние сме на път."

Националната фондация за детска парализа и шест производителя на фармацевтични продукти класифицират публично подкрепата си като "изчислен риск". "Не сме получили нито официални, нито неофициални уверения дали ваксината е успешна", подчертава шеф на фармацевтична компания, което още повече обърква хората. Затова планираното възобновяване на тестването е осуетено. Междувременно заразата все повече се разпространява.

Учените и правителството са в патова ситуация. Ако не продължат клиничните изпитвания, ваксина няма да има, а само това може да спре смъртоносното заболяване.

В този критичен момент група майки и децата им от Питсбърг застават зад учения Солк. Техните истории постепенно променят отношението на обществеността. Вестниците започват редовно да съобщават за нови доброволци и публикуват разказите на ученици от началното училище, преодолели собствените си страхове от иглата, често насърчавани с обещанието за бонбони.

Широко отразена е историята на шестгодишния Ранди Кер от Вирджиния, участвал в националните изпитания. Медиите се надпреварват да публикуват снимката и разказа на детето, което имало огромно желание да се спаси, защото малката му сестричка не е успяла.

“Не боли - казва Ранди пред репортери - Едва го усещах. Не боли толкова, колкото инжекция с пеницилин."

Майки и бащи, които преди това подписват доброволни откази от ваксина за децата си и организират съдебни процеси срещу масовата ваксинация, започват да се колебаят.

"Като родители сме благодарни да чуем, че тази ваксина ще бъде тествана, защото, ако успее, може да наближава денят, когато нашите деца наистина може да бъдат защитени", казва губернаторът на щата Юта.

В медиите се цитират експерти, които настояват, че ваксината е "безопасна", "напълно безопасна", "без съмнение". Те служат като противовес, успокоявайки хората, че тестването може да продължи и че накрая може да има щастлива развръзка.

През 1954 г. масовото ваксиниране официално започва. Все още има трудности с логистиката, защото трябва да се поставят милиони инжекции. Междувременно все повече деца от цял свят са засегнати от полиомиелит, хиляди са необратимите случаи на детска парализа.

Точно тогава се случва най-лошото. Неправилно деактивирана при производството ваксина е поставена на 120 000 деца. Те са инжектирани с жив полиомиелитен вирус и 260 от тях се разболяват тежко, а 11 умират. Програмата за ваксинация е спряна, а десетки държави отказват поръчките. Започва нов период на съмнения, недоверие, граничещо с истерия. Грешка има, но статистиките вече отчитат и не толкова резки пикове на заболяването, има и спасени.

Ученият Солк е на път да се откаже. Той работи от седем години върху ваксината. Заедно с цялото си семейство участва в проучванията, но вече няма сили.

"Седейки в парка и гледайки играещите навън деца, Солк осъзна колко значима е неговата мисия - споделя след време негов колега. - Той си даде сметка, че някъде там има хиляди деца и възрастни, които никога няма да ходят отново и телата им ще бъдат парализирани до края на живота им, ако не продължи." След многократни срещи на правителствено ниво, програмата е възстановена. Започва масово ваксиниране, а през следващите 5 години идва и успехът. Минават 24 години, преди полиомиелитът да бъде ликвидиран напълно в Съединените щати. Постепенно се разработва и по-лесната за прилагане перорална ваксина на д-р Сабин.

Най-накрая обществото е убедено, че полиомиелитът може да бъде ликвидиран с имунизация. Учени от цял свят признават, че ако опитите на д-р Солк бяха прекратени окончателно под обществения натиск, последствията за милиони деца по света щяха да са фатални.

"Ние дори не можем да си представим какво щеше да се случи, ако тази ваксина тогава не беше поставена.

Може би този свят - такъв, какъвто го познаваме - нямаше да го има",

казва по време на конференция през 2017 година генералният директор на СЗО Тедрос Гебрейесус.