Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Любовта на Милен и Милена и последният ден на журналиста

Цветков се върнал два пъти от вратата, за да се сбогува душата му с любимата жена

Докато се разхождали преди великденския обяд, тя го попитала, ако спечелят от тотото, какво ще правят с парите. Той отвърнал: “Нищо. Така сме си добре!”

Признал на нумероложката, че прилича много на майка му. Когато тя почива, баща му го лъже, че е заминала някъде

Седмица след катастрофата започнах да възстановявам вечерта на този ден. Започнах да си връщам паметта. Припомнях си детайлите, какво си казахме на вратата. И се сетих за погледа му. Беше за сбогуване. Душата му ме гледаше през очите му и си вземаше довиждане с мен. Това усетих аз. Душата винаги знае кога е наближило времето да си тръгне. Вече ясно осъзнавам, че той се върна, за да ме погледне още веднъж, за последно. Не един, не три, а два пъти. А все ме питаше: “Защо три, любов, защо три?”. Може би ако се беше върнал един или три пъти, сега щеше да е жив... но вторият път беше за сбогуване, с поглед, който казваше: “Обичам те, моля те, прости ми, че си тръгвам, ти си силна и знам, че ще се справиш”.

Милен искаше да живее. Не се беше отказал, напротив. Сигурна съм, че последните му мисли, докато е пътувал в колата, са били за нас, за децата му и работата му. Много хора сега ме питат: “Какво ли си е мислил последно преди удара?”. Не можем да знаем с точност, но в едно съм сигурна. Напусна ни щастлив. И спокоен.

Последният му ден беше един от хубавите в краткия му живот.*

На 19 април се навърши една година от нелепата катастрофа в София, в която загина уважаваният журналист Милен Цветков. Трагедия, която потресе всички. Загуба, която остава непрежалима за децата му, семейството му, приятелите му и неговата любима жена. Въпреки своята болка Милена Иванова, човекът до водещия през последните години, прави емоционална изповед за красивата им връзка в книгата “379 дни с Милен Цветков. Историята на една чакана любов” (издателство “Книгомания”). Чрез писането тя лекува травмата от тежката липса, защото това е разказ за живота и за един човек, който обичаше живота.

Книгата е под редакцията на журналиста Георги Тошев, а част от приходите ще бъдат дарени на фонд “За децата на Милен Цветков”.

Щяха ли журналистът и нумероложката да имат повече време заедно, ако се бяха срещнали 10 години по-рано?! Самата Иванова смята, че по-рано между тях е нямало да се получи, защото любовта идва точно когато й е времето.

Милен и Милена се срещат за първи път на 1 ноември 2016 г., когато тя участва в предаването му “Часът на Милен Цветков” като нумеролог и ангелски терапевт, който прави нумерологични прогнози за известни личности. 

Естествено, Иванова е силно развълнувана, защото знае, че водещият е скептичен към нейната работа, и се притеснява дали няма да я засече грубо, или да е саркастичен, какъвто става понякога към някои гости. Затова намира датата му на раждане, за да пресметне дали неговото число “Път на живота” е хармонично с нейното. Даже решава, че ако двамата образуват негативна нумерологична карта, няма да отиде в предаването. Резултатът - той е 5, а двамата имат обща нумерология с път на живота 4. Тоест трудности, колебания, неувереност и проява на страхове. Милена изчислява и картите на предопределението, като, за щастие, поне те са с положителна геометрия и така се успокоява, че има защо да се срещне с Цветков.

Помня, че веднага щом влязох в студиото, се почувствах като у дома си. Той седеше на фотьойла. Огледа ме от глава до пети, леко потропвайки с крак. Беше облечен с тъмносиньо сако, бяла риза на синьо райе, вратовръзка на цикламени точки, дънки и черни обувки. Загледах се в чорапите му. Бяха бели със закачливи елементи. Харесаха ми.

Ефирът започна. С него - и нашето приключение.

Участието мина много добре. Бях леко притеснена, разговорът вървеше в шеговит тон.

(...)

Продължих да разказвам, след което Милен типично в неговия шеговит стил ме попита за числата от тотото - дали мога да му ги кажа, защото му е важно. Направих му кратък нумерологичен анализ, в който му споделих, че е в най-слабия си период от живота и нищо няма да зависи от него, но ако го премине, ще има спокойни старини. Той се усмихваше много приятно и интервюто завърши с неговата реплика, смеейки се: “Адашче, много ти благодаря. Къде беше ти, бе? Защо те нямаше толкова дълго време? Добре, ОК. Благодаря ти много за това гостуване. Продължаваме нататък”.

Към онзи момент нищо не предвещаваше това, което се случи.

Днес вече имам обяснение за всичко, но дори и тогава да го знаех, нямаше да мога да го спася... Интервюто свърши. Почувствах се отлично. Излязох от студиото и изчаках да приключи предаването, за да си направим снимка, която той до последно не харесваше. Казваше, че имаме много по-хубави. След година ми сподели, че докато сме се снимали, е усетил аромата ми под парфюма и е знаел, че нещата ще са “Милен и Милена”.

Още на следващия ден журналистът намира претекст да се обади на Иванова, а после започва да й пише съобщения. Той флиртува смело, а тя е резервирана, защото не е сигурна, че ще се получи. Случват се известни недоразумения в комуникацията им и Милена решава, че този мъж не е за нея. В началото на 2017 г. си пожелава някой, когото да обича и който да я обича. Ще го има.

На 8 март получава лаконично съобщение от Цветков: “Честит празник!”. Благодари му, макар по-рано да е била твърдо решена, че няма да му отговаря вече. Получава покана за разходка на Витоша. И така първата им романтична среща е в планината.

Иванова продължава да се съпротивлява вътрешно, защото се страхува да се влюби наистина в Цветков, опасявайки се, че ще страда.

Веднъж, за да я провокира, той й признава, че я харесва толкова, защото прилича много на майка му. Тя почива, когато той е дете, а баща му Виктор скрива истината от него. Обяснява му, че е заминала някъде и не се знае кога ще се върне. Нейната липса повлиява изключително много на журналиста, за което е признавал самият той.

“Това е! Аз те асоциирам с моята майка. Разглеждал съм много нейни снимки като юноша, албум от погребението и въпреки това ми трябваше много дълго време да го осъзная.”

Ядосах се. Ще ме асоциира с майка си! Казах: “Не съм ти майка, Милена съм. Сигурно това си го казвал и на други жени”. А той се обърна и отвърна: “Не, ти приличаш най-много на нея”. Попитах го: “Прости ли на баща си?”. А той веднага, без да се замисли, рече: “О, да. Защото той е направил най-доброто, което е смятал за момента. Искал е да ме предпази. Друг е въпросът дали това е било правилното решение”.

В процеса на сближаването им като двойка Иванова в един момент се убеждава, че двамата не са един за друг. Дори си наумява окончателно да прекрати взаимоотношенията им, но не се получава. Двамата сякаш не могат един без друг. Карат се и се обичат.

Веднъж имат сериозна разправия заради ситуация, в която Цветков избухва, превзет от ревност и от негодувание, че усеща непреодолима дистанция между тях. След скандала Милена му събира багажа и го изпраща с куриер, като с часове си играе да опакова нещата му в стреч фолио. На него самия също му трябват часове да разопакова всичко. Естествено, това го ядосва много, но само с едно обаждане по телефона гневните думи с мил подтекст водят до сдобряване.

И приказката им потръгва въпреки всички трудности. До последния ден на журналиста. Един от най-щастливите в неговия живот.

Беше прекрасен великденски ден.

Топла, красива пролетна утрин

Спяхме прегърнати. Алармата на телефона звънна. Осем часът. Скочих от леглото и се запътих към кухнята. Милен измрънка нещо под носа си и ме попита къде отивам.

- Да сложа агнешкото във фурната да се пече - отвърнах.

(...)

- Бързо слагай тавата и се връщай в леглото.

Малко след това двамата отиват на разходка. Милена заключва вратата, както винаги - “три пъти за щастие, любов”. Докато вървят, тя решава да провокира Милен и го пита, ако спечелят от тотото, какво ще правят с парите.

- Нищо. Какво да променяме, така сме си добре! Единствено ще изплатя кредита на апартамента, ще си погасим задълженията и ще живеем спокойно. Друго не ни трябва. Така си ни е добре. Най-много да отидем до Гърция с кемпера или да попътуваме до места, които ни харесват. Със сигурност ще те заведа до Норвегия, защото ми е мечта, и това е!

Обядват с превъзходното агнешко. Цветков провежда разговори по телефона с близки и приятели. Успява да чуе за празника всички, които обича.

Съобщава на Милена, че утре ще ходи на работа, макар да е почивен ден. Обича да бачка. Това му доставя удоволствие. Освен всичко дълго е седял без работа, за него даже ужасно дълго. И сега кипи от желание. Няколко седмици преди Великден започва в TV1 в “Алтернативата” като водещ заедно с Генка Шикерова. Изглежда ентусиазиран и щастлив. Постоянно му идват идеи, които си записва, за да не ги забрави. Днес смята да отскочи бързо до дома си на “Оборище”, за да провери дали има кабел за колонката и да си вземе лилавото сако за работа, а на връщане да купи тъмна бира от хубавата в любимия си магазин. Сутринта щял да отиде да си подготви предаването, а после да гостува при Слави Трифонов.

Наближава 18 часът. Милен продължава да записва някакви неща. Чува се с дъщеря си Калина по вайбър. Разговорът им приключва с последните им думи един към друг:

- Обичам те!

- И аз те обичам, тати!

Цветков започва да се облича и казва, че няма да се бави, ще се върне до 40 минути.

Седеше обут на вратата, търсейки си ключовете, и каза:

- Може ли да видя розовата риза, за да ти кажа дали да я гладиш.

Занесох я до вратата, той я погледна и каза:

- Яката не се е изпрала. Как я пра?

- В пералнята.

- Виж, любов моя, моите ризи се перат първо на ръка около яката като женските, защото се цапат много от пудрата.

Попита:

- Имаме ли препарат?

И влезе с обувките в банята. Подадох му препарат, напръска яката и каза:

- След три минути я изтъркай с четката и след това я изпери отново.

- Ако държиш утре да си с нея, времето навън е топло, ще я простра и ще изсъхне.

- Добре. Благодаря ти - и отиде към вратата. Взе ключовете от колата и тръгна. След което се върна два пъти. Затворих вратата, а той звънна след секунди.

- Извинявай, забравих си ключовете от вкъщи. - Почна да ги търси по джобовете на якетата си.

- Бебче, пак ли започва голямото търсене?

Той винаги си търсеше нещо - очила, документи, ключове, портфейл или някакви дребни неща. За другото беше подреден.

- Какво да направя, като имам толкова много неща и две къщи.

Тръгна отново и малко преди да затворя вратата, се сети, че не си е взел и документите. Върна се. Намери ги. Помоли ме да сменя чаршафите с неговите любими, които купи, защото моите са много светли, а той обича по-топли и тъмни цветове, погледна ме с онзи поглед за сбогуване, който никога няма да забравя, и каза: “Обичам те!”.

- Обичам те - и затворих вратата.

* Откъси от “379 дни с Милен Цветков. Историята на една чакана любов” на Милена Иванова.