Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Към 2040 г. населението на Китай и Русия ще намалява Колкото и да е странно, населението на Китай ще намалява. Но страната ще стане съюзник на ЕС в битката климатичните промени, изчерпването на ресурсите и бедността след глобалната хранителна катастрофа. СНИМКА: РОЙТЕРС

Експертите прогнозират младежки бунтове, нестабилни правителства и засилена миграция от Африка

Документът "Глобални тенденции" бие тревога в почти всяка сфера на живота. През следващите 20 години населението на света ще продължи да се увеличава всяка година с по-бавни темпове от досега и до 2040 г. ще достигне около 9,2 млрд. Тъй като раждаемостта остава ниска и средната възраст се повишава, най-развитите страни и някои развиващи се икономики ще достигнат връх в прираста и след това населението им до 2040 г. ще започне да намалява - това се отнася за Китай, Япония, Русия и много европейски държави.

За разлика от тях, на Африка ще се дължат около две трети от глобалния прираст на населението и тя почти ще удвои сегашното си население до 2050 г. Това предвещава голямо напрежение върху инфраструктурата, образованието и здравеопазването. Повече от една трета от населението на Африка на юг от Сахара ще бъде под 15 години през 2040 г. в сравнение с едва 14 процента от населението в Източна Азия. Други многолюдни страни, в които населението ще бъде под средната възраст през 2040 г., са Афганистан, Египет и Пакистан.

През следващите две десетилетия много държави с повече млади хора ще бъдат изправени пред предизвикателството да отговорят на нуждите на това население. Социалната нестабилност често е свързана с

недоволството и протеста на младите

Възможно е да има напрежение в градските центрове на бедните държави. Част от бързо разрастващите се урбанизирани и гъсто населени територии вероятно ще страдат от екологични бедствия, например наводнения, тъй като защитната им инфраструктура не отговаря на темпа на растеж на населението. Процъфтяващи градове със средни доходи в Източна, Югоизточна и Южна Азия, както и градските райони с ниски доходи в Източна и Южна Африка вече са изложени на най-висок брой бедствия на глава от населението.

Много държави ще се борят да надграждат или поддържат постигнатите през десетилетията значителни подобрения в образованието, здравеопазването и намаляването на бедността. През последните 20 години поне

1,2 милиарда души бяха изведени от прага на бедността

– т.е. доходите им надхвърлят $3,20 на ден. Освен това близо 1,5 милиарда достигнаха нивото на доходите на средната класа - поне 10 долара на ден през добрия цикъл на икономическия растеж във всеки регион.

В много големи развиващи се икономики средната класа се разрасна бързо през последните 20 години. Въпреки това домакинствата в най-напредналите и развиващите се икономики увеличиха нивата на дълговете си, притиснати от по-високите разходи за живот. Според доклада през 2018 г. дълговете на средната класа в държави като Русия, Турция, Тайланд, Бразилия и др. са се увеличили значително спрямо 2000 г. и вече достигат нивата на дълговете в някои развити европейски страни и Южна Корея.

През следващите няколко десетилетия икономическите разходи, свързани със застаряването на населението, ще натоварят публичните финанси във всички икономики на Г-20, освен ако не се предприемат непопулярни решения за намаляване на пенсиите и повишаване на данъците.

Демографските тенденции и икономическите стимули ще продължат да стимулират

мащабната

миграция

през следващите две десетилетия. Повече от 270 милиона души през 2020 г. живееха в държава, в която са мигрирали, което е със 100 млн. повече, отколкото през 2000 г. Почти две трети от мигрантите през 2019 г. произхождат от икономики със средни доходи и повече от половината от тях са мигрирали в страни с високи доходи. В перспектива

бързият растеж

на населението

в Черна Африка

ще бъде фактор за миграция, докато много други развиващи се страни са към края на кулминацията в този процес – Латинска Америка, Централна Азия и части от Източна Европа.

Правителствата във всички региони ще бъдат изправени пред нарастващ натиск заради ограничения в икономиките и комбинация от демографски, екологични и други предизвикателства, се казва в доклада. Това ще доведе до непрекъснато напрежение поради растящото несъответствие между исканията на обществото и това, което правителствата му предлагат.

Увеличаването на пропастта предвещава повече политическа нестабилност, рискове за демокрацията и разширяване на възможностите за алтернативни източници на управление. Нарастващо обществено недоволство, ако е придружено от катализираща криза и вдъхновено лидерство, може да предизвика значителни промени или трансформации в начина, по който хората управляват.

Технологични промени

Докладът отбелязва, че напредъкът в технологиите, воден от САЩ и техните съюзници, може да реши проблеми, включително изменението на климата и болестите. Успешното създаване и разпространението на ваксините срещу COVID-19 през 2020 - 21 г. в световен мащаб фокусираха глобалното внимание върху важността на научните изследвания, иновациите и технологичното развитие за справяне с нововъзникващите глобални предизвикателства.

Мрежи от изследователски институти, правителствени агенции, неправителствени организации и частни корпорации, работещи в ОИСР, разшириха обмена на информация и координираха подходи за научноизследователска и развойна дейност, фокусирани върху изкуствения интелект, биотехнологиите и други технологии, които са от решаващо значение за съживяването на икономиките и откликването на обществените нужди.

Технологичният напредък обаче

може да предизвика ново напрежение

Държавите и други съперници ще се състезават за лидерство и господство в науката и технологиите с риск за потенциално опасни последици за икономическата, военната и социалната сигурност. Технологичното развитие ще овластява хора и недържавни участници да оспорват ролята на държавата по нови начини.

Тъй като скептицизмът на обществото към съществуващите правителствени системи ще нараства, правителствата и обществата вероятно ще се борят да се споразумеят за това как да се адаптират или трансформират към ключовите цели, включително икономическите възможности, справяне с неравенствата и намаляване на престъпността и корупцията. В някои страни поляризацията на обществото вероятно ще се увеличи и ще засили рисковете от политическа нестабилност.

Три от сценариите до 2040 г. чертаят бъдеще, в което международните предизвикателства постепенно стават по-големи и взаимодействията се определят до голяма степен от съперничеството между САЩ и Китай.

През 2040 г. международната система е хаотична и нестабилна, като международните правила и институции са до голяма степен игнорирани от големи сили като Китай, регионални играчи и недържавни актьори. Китай ще се възползва от проблемите на Запада и ще разширява международното си влияние, особено в Азия, но няма да има волята и военната мощ да поеме глобално лидерство.

През 2040 г. глобална коалиция,

водена от ЕС

и Китай,

ще работи с неправителствени организации по въпросите за климатичните промени, изчерпването на ресурсите и бедността след глобалната хранителна катастрофа поради климатичните събития и деградацията на околната среда. По-богатите страни се насочват към помощ на по-бедните и управляват кризата и прехода към нисковъглеродни икономики чрез широки програми за помощ и трансфери на усъвършенствани енергийни технологии.