Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

ДНК анализ разплака Италия: Руската Олеся не е изчезналата Дениз

Съдбите на двете момичета са като две капки вода, но кръвните им групи са различни

Сигнал от случайна зрителка на руско предаване задейства властите в двете страни

Надеждите на Пиера Маджо, че най-после е открила изчезналата си дъщеря Дениз Пипитоне, бяха разбити за пореден път. Една от най-прочутите загадки щеше да бъде разплетена в Русия, ако ДНК анализът не беше установил, че 20-годишната Олеся Ростова не е търсеното под дърво и камък момиче. Историята започва, след като властите получават сигнал от случайна зрителка на италианската телевизионна програма "Кой го/я е виждал", излъчвана по РАИ Тре. Именно тя забелязва удивителната прилика в снимките на Дениз и Олеся, както и сходството в техните истории.

Експертите обаче са категорични - те не са едно и също момиче, защото кръвните им групи са различни.

Малко преди крайните анализи да излязат, Пиера и нейният адвокат подготвяха документите си за пътуването до Русия. Те очакваха с нетърпение да премине процесът на упълномощаване от руското външно министерство, за да им разрешат да влязат в страната, в съответствие с разпоредбите за пандемията.

"Надяваме се да е тя, но винаги сме предпазливи, защото сме имали толкова много разочарования", каза тогава юристът Джакомо Фразита. По всичко личи, че новите разкрития ще направят пътуването безсмислено. Въпреки това има няколко поразителни случайности, които преплитат съдбите на Пипитоне и Ростова. Първата е удивителната прилика между Олеся и майката на Дениз. Втората е датата на изчезване на двете деца, а третата - хипотезата, лансирана преди години, че Пипитоне е била похитена.

Същото споделя и Олеся. Тя разказва, че през 2005 г., когато била само на 5 години, е отвлечена от ромка, която я отвежда в номадски лагер в Русия. След като прекарва известно време там, тя е принудена да проси милостиня по улиците. Малко по-късно полицаи я арестуват и я водят в местно управление. В този момент момичето няма документи, нито разбира техния език. Властите дори не могат да научат кога е родена и кое е родното й място. Разследване изобщо не се води, а тя е отведена много бързо в сиропиталище. Там учителките режат косата й и й дават името Олеся Ростова. Запознава се със съвсем нови хора и научава руски.

Така годините минават, без Олеся да има ясен спомен за семейството си. Към днешна дата тя дори не съумява да каже как са изглеждали родителите й. Може да опише единствено момента, в който е отвлечена.

"Скъпа мамо, никога не съм те забравяла, търся те и вярвам, че сега имам възможност да те намеря - каза момичето по време на гостуването си в руско тв предаване. - Ето ме, жива съм, искам да те познавам, липсваш ми. Липсва ми майчината обич и прегръдка. Знам, че си някъде там и също не спираш да мислиш за мен. Аз съм добре. Единствено искам да сме отново заедно, както когато бях малка."

За съжаление Олеся казва, че не разбира италиански и срещата с Пиера ще бъде сложна. Майката от своя страна твърди, че дъщеря й, макар и на четири години, вече можела да говори на италиански, а също и на сицилиански диалект. Това обаче съвсем не означава, че днес ще е в състояние да го възстанови, след като не го е практикувала в Русия.

Идеята за репортажа, който беше на път да разплете загадката, всъщност идва от самата Олеся. Тя изпраща писмо до редакцията на медията, в което разказва своята история. Още с първото интервю интересът към съдбата й е огромен. Наблюдателна жена прави връзка между момичетата и веднага съобщава. За кратко време Ростова става първа новина във всички италиански медии.

"Може би намериха Дениз!", "Тя ли е Пипитоне?", "Най-голямата мистерия ще се изясни", са малка част от заглавията на първите страници на вестниците.

Сегашната развръзка обаче попари надеждите, че след 16 години най-после Пиера ще прегърне детето си. Според медиите такова било разочарованието и когато охранителят Феличе Гриеко заяви, че е видял момиченцето на 18 октомври 2004 г. в Милано.

"Малката приличаше толкова много на нея и беше в компанията на група роми", казва той пред полицията по телефона. Когато властите пристигат обаче, от нея вече няма следа.

"За съжаление от 17 години живея с угризения, че не съм действал импулсивно, дори и да бях направил грешка - казва мъжът днес. - В този ден някак ми липсваше смелост. В мрежата бях атакуван от много хора заради това. Всички те твърдят, че е трябвало да взема детето и да го отведа, че като охранител съм можел да го направя. Те много грешат. Не можах да направя нищо."

Той припомня и в детайли срещата си с Дениз.

"Същата сутрин около 12,00 ч. банковият мениджър ме инструктира да изгоня едно момче, което ни безпокоеше - споделя той. - Веднага щом завих зад ъгъла, се озовах пред момиче, което веднага привлече вниманието ми. Тя много приличаше на Пипитоне. Бях виждал нейни различни снимки по телевизията. За мен беше тя. Обадих се първо на жена ми, веднага след това на полицията. Поисках да мога да се намеся, но ми беше казано да изчакам властите. Направих и видео, казах си, че поне по този начин ще се видят лицата им, за да ги разпознаят и проверят. За да задържа групата роми, попитах детето дали би искала да хапне нещо, тя отговори - пица. Полицията пристигна много късно, защото същата сутрин имаше убийство в Нигуарда. Групата с малкото момиче си тръгна. То говореше перфектно италиански. Малко по-късно срещнах Пиера Маджо в Милано, точно на мястото, където докладвах. Тя много ми се ядоса. Разбирам я."

Именно от твърденията на Феличе тръгва и версията, че детето е отвлечено от роми. Въпреки лошата новина, че Олеся не е Дениз, Пиера казва, че няма да спре да търси детето си.

"След негативния резултат от това последно разследване се случи нещо прекрасно, започвайки от младите хора - написа жената в профила си. - Те разпространяват плаката с хаштаг #Denisepipitone на различни езици. Нямам думи, просто благодаря, че сте там. Надявахме се, че е тя, но без никога да загубим здравата яснота, която имахме от началото на разследването, че може да не е. Бяхме предпазливи. Минаха трудни дни, пълни с напрежение. Сега ще продължим битката си, както винаги. Дениз стана дъщеря на цяла Италия и трябва да се търси. Искрено благодарим на всички за получената привързаност и близост." 

Същото съобщение е подписано и от биологичния баща на Дениз - Пиетро Пулици.

Каква е предисторията на събитията? 

4-годишната Дениз Пипитоне изчезва безследно на 1 септември 2004 г. от италианското градче Мазара дел Вало. Видяна е за последно да си играе пред къщата на баба си. Детето е плод на извънбрачна връзка на Пиера Маджо и семейния Пиеро Пулици. При раждането на Дениз бащинството върху нея признава обаче законният съпруг на Пиера - Антонио Пипитоне, който й дава и фамилното си име. За съжаление след изчезването на детето, заради силния медиен натиск, Антонио иска развод, а майката продължава търсенето на момиченцето сама.

През годините в полезрението на карабинерите като възможните похитители на Дениз попаднаха няколко души. Сред тях бе полусестрата на малката - Джесика Пулици, която по онова време също е непълнолетна, и нейната майка Ана. Твърдеше се, че възможният мотив за нападение бил отмъщение и ревност, тъй като и двете били деца на един и същи баща.

Джесика дори бе изправена и на подсъдимата скамейка. На 18 януари 2010 г. тя бе обвинена в съучастие в отвличането на непълнолетно лице. Прокурор дори поиска да бъде осъдена на 15 години, обявявайки, че е "виновна без никакво съмнение" и това се потвърждава от поредица от ясни, еднозначни и съвпадащи доказателства. Според обвинението на 1 септември 2004 г. рано сутринта Пулици отива към дома на малката Дениз. Вижда я в двора, заговаря й, а минути по-късно я отвежда в дома на баща им Пиеро, мислейки че той също ще бъде там. Идеята на Джесика била да попита татко си дали наистина Пипитоне е негова дъщеря. Планът й обаче е осуетен, тъй като по това време мъжът не е в дома си. Малко по-късно тя предава детето на хора, които не са идентифицирани и до днес.

Все пак Пулици бе оправдана на 27 юни 2013 г. поради липса на доказателства. Четири години по-късно Върховният съд окончателно потвърди това решение. Към днешна дата все още няма заподозрян, а детето сякаш е потънало вдън земя. Следи от момичето не са открити и до днес, но родителите са убедени, че то е живо и скоро ще бъде намерено.