Социологът Васил Тончев:

- Играчите в новия парламент обявиха задачи за поне половин година. Но и създадоха противопоставяне, което блокира

- Ако протестните формации не успеят с правителство, ще имат отлив на избиратели

- Системните партии имат по-голям резерв от гласове при предсрочен вот

След консултациите при президента Румен Радев на парламентарно представените политически сили сценариите за съставяне на правителство, подкрепено с достатъчно мнозинство и което е в състояние да функционира, са два.

Единият сценарий е “Има такъв народ” да състави кабинет, който да бъде подкрепен от всички политически сили - протестните формации и системните партии, както впрочем се зарекоха.

Другият сценарий е да се отиде на нови избори.

Онези, които в момента могат да съберат мнозинство в парламента - партиите на протестния вот плюс останалите, които ги подкрепят, набелязаха една доста наситена парламентарна програма - искат да вкарат много закони, които да осигурят промени в различни области. Това обаче

изисква поне

половин година

работа на този

парламент,

т.е. до края на годината, ако искат да изпълнят ангажиментите си към избирателите. Това предполага и такъв хоризонт за следващ предсрочен вот. Разбира се, в хода на работата му трябва да се преценява дали има смисъл да се продължава срока му на работа, или да се скъсява.

Но неразбирателствата в новия 45-и парламент ми се струват доста големи, затова по-скоро виждам голям риск той да не заработи изобщо, а направо да се отиде към нови избори, ако не се състави правителство.

Напоследък доста популярна стана мантрата, че видите ли, партиите на протеста ще спечелят следващите нови избори, ще са в състояние да направят самостоятелно мнозинство и да съставят кабинет. Струва ми се обаче, че това е почти изключено.

Виждам два основни фактора, които ще доведат до някакви промени в ситуацията, за разлика от изборите, които минаха. Отговор защо може да се получи така, ни дава анализът на социално-демографския профил на избирателите на “Има такъв народ”, който в момента е втора сила. В тази група основно са бивши гласоподаватели на ГЕРБ, а другите са хора, които никога не са гласували, сред които много млади. Да очакваме ли от тях по-голям ентусиазъм? Едва ли.

Първо, едни 200-300 хиляди гласа по-малко в сравнение с предишните парламентарни избори. Това са гласове на възрастни хора, които не излязоха най-вече заради пандемията и заради това, че техните партии - БСП и ДПС, имаха организационни проблеми.

Това е резервният

вот на

системните

партии

Вторият фактор е, че протестните партии сега не се справят. Имат възможност да направят кабинет, но показват липса на готовност и колебание. А това също би им попречило да намерят допълнително гласове. А ако не успеят изобщо да излъчат правителство, разочарованието ще е още по-голямо.

Да, вероятно е изборният кодекс да се промени и да се разреши гласуване по пощата в чужбина, което ще даде възможност протестните партии да получат едни 100-150 хиляди гласа повече оттам. Но като цяло системните партии имат двойно по-голям резерв и е вероятно да получат по-голяма подкрепа. Тогава ще възникне още по-трудна ситуация да се състави кабинет след новите избори, отколкото сега.