Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

На снимките на "Хан Аспарух" Стойко Пеев разбира, че сестра му е убита Стойко Пеев като хан Аспарух във филма.

20-годишното момиче е блъснато от пиян шофьор, който се оказва антифашист и затова не е съден

Избират Пеев, след като го виждат как язди с каскадьорите на Киноцентъра

За ролята оглеждали и Стефан Данаилов, но той отпада заради разногласия между Вили Цанков и Вера Мутафчиевa

Младият Стойко Пеев тръгва от едно варненско село, амбициран да покори НАТФИЗ и да сбъдне голямата си мечта да стане актьор. Там попада в един клас със сина на Георги Калоянчев - Ивайло. Двамата бързо се сприятеляват и стават неразделни. Тъй като Ивайло се познавал много добре с каскадьорите в Киноцентъра в Бояна, а Стойко проявявал любопитство към професията им, той решил да ги запознае. На момчето така му харесало, че започнало почти всеки ден да ходи при тях и

да попива занаята им - най-вече ездата

След поредна тренировка, когато бил вече в III курс, Стойко седнал да си почине в кафето на Киноцентъра и да се види с Ивайло. В този момент към тях се устремила една дама, която, като разбрала, че Стойко Пеев язди от 3 години, споделила, че търси точно такива актьори. По това време започвали снимките на филма “Хан Аспарух”, а въпросната жена се оказала вторият режисьор на лентата - Соня Христова. Без да губи никакво време, още докато били в кафето, тя помолила Пеев веднага да отиде на пробни снимки.

Кадрите се оказват печелившият билет на Стойко Пеев, който само на 23 г. влиза в главната роля на трилогията.

Днес - 40 г. по-късно, филмът оживява на голям екран, с напълно нов облик със заглавието “Ханът и империята”. Благодарение на технологичните иновации с

нов монтаж, картина, звук и музика,

трите части са обединени в една нова - не чернобяла, а цветна лента. Самият Пеев сподели, че когато гледал римейка, у него бликнала изключителна емоция и дори призна, че се е разплакал.

По време на пробните снимки младият актьор изобщо не подозира, че не след дълго именно той ще бъде избран да изиграе сина на хан Кубрат в култовия филм. Затова веднага след тях заминава с випуска си на културобмяна в Ленинград.

На петия ден обаче отговорникът там му съобщил, че в 12 ч. на следващата сутрин трябва да е в ректорския кабинет, където ще проведе телефонен разговор с човек от София. Търсела го Соня Христова, която му казала, че трябва

по най-бързия начин да се върне в България

Накрая, без да влиза в подробности, намекнала: “За хубаво е!”. Стойко Пеев не искал да си тръгва от Ленинград, но преподавателите бързо му намерили билет и го качили на самолета за България. До този момент и през ум не му минавало, че го готвят за главната роля. След като се прибрал, оставил багажа си и се запътил към Киноцентъра. Там открил Христова, която веднага го отвела при режисьора на филма акад. Людмил Стайков. “Момче, стягай се - казал той. - Ти ще си в главната роля. Започваме след един месец.” Стойко бил поразен.

Казва, че и до ден днешен няма представа защо е бил избран. Бил наясно единствено с факта, че Стайков търсел абсолютно непознат до момента актьор.

За неговото място

първоначално бил набелязан Стефан Данаилов,

а за режисьор бил определен Вили Цанков. Той обаче имал различия със сценаристката Вера Мутафчиева и така се стигнало до рокади в екипа и в актьорския състав.

Със Стайков снимките продължили 11 месеца, а продукцията струвала над 8 млн. лева.

За третокурсника това бил дебютът му в българското кино. Той не крие, че тогава бил неопитен и притеснен. Джоко Росич, който бил в ролята на Ичиргу-боила, първи му се притекъл на помощ. Започнал да го учи на тънкостите в професията, заставал зад кадър и давал на Стойко точни инструкции какво да прави. Ако нещо не се получавало, той отивал при младия актьор и му обяснявал кое как да го изиграе и как да се държи пред камера.

Покрай снимките двамата неусетно стават близки приятели. Джоко Росич го водел често на вилата си в Етрополе, където Пеев също си купил къща.

Докато снимат “Хан Аспарух” около Плевен, Стойко Пеев твърди, че е на седмото небе от щастие. Хората там го обожавали.

“В един от снимачните дни група възрастни жени ме срещнаха и извикаха:

“Хан Аспарух минава...”

и започнаха да ми целуват ръка. Представете си как се почувствах на 23 години тогава и какво означава Хан Аспарух за българите. Подобни неща не се забравят никога...”, каза той пред “Хоризонт” по повод премиерата на филма.

Тази роля остава най-значимата му в киното. Радостта му обаче е помрачена. Докато се снима, му е съобщено, че 20-годишната му сестра е убита. Вървяла по улицата и пиян шофьор я блъснал. Починала на място. Престъпникът се оказал активен борец против фашизма, който така и не бил осъден.

Веднага му купуват билет и съкрушен, Стойко заминава за Варна за погребението на сестра си, но само след няколко дни се връща на снимачната площадка, защото сроковете ги притискат.

Трагедията помрачава успеха му.

Факт е обаче, че ролята на Хан Аспарух се оказва трамплин в професионалния му път. Междувременно тя е и повод за завист. Самият Стойко Пеев твърди, че неведнъж след премиерата на филма

не успявал да си осигури участие в други проекти

Доводът, който изтъквали пред него, бил, че той е получил ключова роля без никакъв опит, а утвърдени актьори нямали този шанс. Затова дълго той бил принуден да се задоволи само с признанието на зрителите.

Въпреки това през 1982 г. за изиграната роля получава наградата “Златна роза”.

След трилогията актьорът участва и във “Време разделно” в ролята на Горан, а режисьор отново е Людмил Стайков.

Една от най-запомнящите се сцени за него е изнасилването на Севда, изиграна от Аня Пенчева. Той толкова се вживял и така добре се представил, че раздрал гърдата й.

Освен тези, другите му емблематични роли са полк. Стамов в "Рокада", а в театъра - княз Орсино в "Дванадесета нощ", Тибалт в "Ромео и Жулиета", Аякс в "Троил и Кресида" (Шекспир), Лаврухин в "Години на странстване" и др.

Актьорът прави забележителна кариера, а

артистичният му талант проличава още от дете

По време на жътва с връстниците си организирали театър и играели различни сцени. Когато поотраснал, не пропускал прожекциите в селското кино.

Баща му Михал обаче искал Стойко да сбъдне мечтата му и да стане инженер. Михал бил добър математик, но дядото на Пеев – Стойко,

прекъснал образованието му още в седми клас,

за да може момчето да му помага на нивата. Затова още от дете на актьора му било втълпявано, че трябва да бъде това, което баща му не е могъл да стане.

Затова той кандидатствал в Машинно-електротехническия институт и там го приели. Въпреки това артистът в него се разбунтувал и той се включил в драмсъстав, с който участвал в спектакли на различни места.

Докато бил в университета, семейството му се преместило в ново жилище, където няколко етажа над тях мъж изхвърлил майка си да живее в коридора пред собствения си апартамент. Историята така го трогнала, че той и негов колега решили да помогнат на възрастната жена. Една от вечерите отишли при сина й и му заявили, че в групата им има 30 студенти и ако не иска да го счупят от бой, най-добре е да прибере майка си обратно вкъщи. Злосторникът след много кратък размисъл веднага я взел и докато била жива,

тази жена винаги му целувала ръката

Малко след тази история Стойко Пеев отива да учи в НАТФИЗ и го завършва през 1981 г., точно когато е и премиерата на “Хан Аспарух”. Оттогава досега известният актьор играе в театър “Българска армия”.

Освен любовта към сцената, той изглежда не забравя и увлечението си към каскадьорството, защото посвещава години наред на парашутизма, а след това и на алпинизма.