Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Отиде си Мария Николаева, която влезе в дома на Косьо Самоковеца Мария бе преди всичко един сърдечен човек, който ще подкрепи приятелите си в най-трудните моменти.

Тя бе артист, който заедно с разследванията и трогващите истории обожаваше красивите стихове, филми и картини

"От вчера мира не ми дава историята на две жени - майка и дъщеря - пише в един от последните си постове Мария Николаева, която на 49 години си отиде тихо в съня си. - Хвърлили се от шестия етаж на блок в Стара Загора. От мизерия, живеели с инвалидната пенсия на майката, която била сляпа, и парите за социален асистент на дъщерята. Преди да скочат, майката заделила настрани пари за последната сметка за ток. За да не са в тежест. А днес чета, че 69-годишна жена от Варна отива на съд, защото е откраднала кофичка кисело мляко, един хляб и два кренвирша. След ареста си в полицията тя признала, че е извършила престъплението, защото не е яла нищо от няколко дни. Невидими хора в невидима България."

Ето такива истории трогваха Мария Николаева години наред, докато бе част от отдел "Разследване" на "168 часа".

Тя рядко се заседяваше в редакцията. Обикновено бе в командировки по петите на поредния мафиот. Когато установи, че някой има връзки със сицилианската Коза ностра и че е подготвян за морски тюлен, тя с тържествуващ поглед се прибираше в редакцията. Сядаше артистично на един кожен диван във фоайето между стаите и докато си оправяше грима, описваше надълго и нашироко с фантастичното си чувство за хумор приключенията си по време на командировката. А след това уморена, недоспала, но доволна от откритията, започваше да разказва за последния вдъхновяващ филм на Алмодовар. Или за някоя картина на Салводар Дали, която с нещо дълбоко я е впечатлила. Или ще рецитира красиво стихотворение, което е толкова дълго, че част от екипа започва да се чуди как изобщо е успяла да го научи наизуст.

Шефовете разбира се, нервно потропваха, но си мълчаха, защото знаеха, че докато Мария разказва, всъщност пише наум поредната интересна статия за живота на тогавашния ъндърграунд.

Едно от най-ярките й разследвания бе, когато успя да влезе в дома на митичния Косьо Самоковеца. За тогава това бе истинска сензация, защото тя сама си намери телефоните му, адреса и един ден заедно с Надя Чолакова отидоха да го интервюират. Ето част от текста им:

"Центърът на София, 22 април 2003 г., 13,14 ч.

Пред офиса на Константин Димитров-Самоковеца, обявен от МВР за бос номер 1, пристига черен джип G 500. От него излизат трима души. Единият тръгва към БМВ-5, паркирано обратно на движението от другата страна на булевард "Патриарх Евтимий". Бодигард на Самоковеца вади от колата тежък продълговат сак.

Други двама оглеждат с бинокли покрива на отсрещната сграда над бившия "Кравай" и в градинката на НДК срещу офиса.

13,30 ч. Пристигат още един джип от същия модел

и черното "Ауди А8" на Косьо Самоковеца. Охраняват се от 10 души.

Апартаментът на Косьо Самоковеца е обзаведен с ненатрапваща се елегантност. Прилича повече на жилище на меценат, подпомагащ изкуството, отколкото на страховит престъпник. По стените висят творби на Майстора, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев... "Имам единствения автопортрет на Цанко Лавренов", казва Самоковеца.

Пластики на Салвадор Дали внасят неповторимост в интериора. Самоковеца твърди, че е обикновен бизнесмен. Завършил е с пълно шест Икономическия институт в София със специалност "Публична администрация". Когато има време, чете криминалета, обожава трилърите.

- Г-н Димитров, вие ли сте босът на наркобизнеса?

- Не съм! Всичко за мен е мистерия. ... Търгувам с картофи. Строя хотел на Боровец, ще се казва "Константин Палас".

Имам и заведения. Плащам данъци, и то доста големи. Имам фирма "Борогруп Травел", която е клон на моя английска фирма. По-голямата ми дейност е изнесена в Англия. Там имам и консултантска фирма, и там също си плащам данъците.

- Как се отнасят към вас в Англия?

- Там хората гледат какво прави човек, ако има нарушения, действат по закон. А в България всеки може да напише всичко за теб и да те изкарат най-големия престъпник.

- Има ли разработки за вас?

- О, постоянно. Аз съм единственият в България с разработки на две места - "водят" ме и в НСБОП, и в НСС. Това е незаконно. В момента съм под наблюдение. Следят всеки мой ход.

- Срещали ли сте се с Бойко Борисов?

- Нито сме се виждали, нито сме разговаряли по телефона.

- Сътрудник ли сте на полицията? Говори се, че вие и Иван Тодоров-Доктора сте помагали със сведения за престъпния свят?

- Доктора може и да е помагал, аз не съм. Нямам причина да го правя.

- Кой постави бомбата на Доктора?

- Предполагам, че вътрешни хора са го премахнали. Но нямам никаква представа кой и защо го е направил.

...

- Не може да отречете, че сте близки с Иван Тодоров-Доктора?

- Не сме имали общ бизнес и нямаме близки отношения. Той ми е комшия, познат. Живеем в къщи близнаци. Нито е имало какво да делим, нито за какво да се караме. Няма причина да се гърмим по улиците. Колкото до къщата му - първо направих своята в Боровец, после още една. Втората ми беше излишна, а той се яви като купувач.

- След убийството на Илия Павлов бяха разпространени твърдения, че двамата сте се срещали на Боровец, където сте го изнудвали да ви продаде хотел "Рила"?

- Илия не го познавам толкова добре. Двамата бяхме само на "здравей - здрасти".

- Вярно ли е, че сте рожба на синята власт?

- Нито Иван Костов познавам, нито някого от синята власт. Аз съм бизнесмен. Един бизнесмен никога не трябва да се познава с политици! Защото, когато дойдат други на власт, ще изпадне от играта. Нямам нужда да се познавам с политици, ама наистина нямам нужда...

- Имали сте общ бизнес с Поли Пантев, който бе застрелян на Аруба?

- Бяхме комшии. Деляхме съседни имоти на Витоша. Не бяхме приятели. Нито пък сме си искали нещо назаем през плета.

- Как реагирахте, когато разбрахте, че са го застреляли?

- Помислих, че съм загубил един добър комшия.

- Хора от групировките казват: "Косьо Самоковеца е навлязъл в бизнеса с дрога и това ще му изяде главата!" Така ли е?

- Нито аз се занимавам с наркотици, нито познавам някой, който го прави.

...

- Готвите ли се да смените държавата?

- Вече съм го направил. Почти съм се махнал. Не мисля, че България е моята държава. И може би ще отида в Англия. Това е страхотна страна. Със закони!

- Какво е отношението ви към политиката? Гласувахте ли на последните избори?

- Гласувах за СДС. И ще гласувам пак за тях. Това си е гражданска позиция.

- Откога симпатизирате на СДС?

- Откакто има СДС, винаги съм бил за тях.

- В какво вярвате?

- В Бог! Моля се. Всяка неделя ходя на църква, в момента постя. Кръстен съм, кръстникът ми е неизвестен, не е някаква голяма фигура. Вуйчо ми.

- Кой е вашият враг?

- В този момент - държавата.

- Мафията в България?

- Тази престъпност, за която говорите, не е мафия. Тя е сред белите якички. Там, където се правят приватизациите. Това е мафия в държавата. Всичко е така в България! И заводите са продавани по този начин и после фалирани изкуствено.

...

- Не избиха ли прекалено много хора?

- Не харесвам да пътувам в бронирани коли. Не харесвам да се избиват около мен. Не харесвам да се движа непрекъснато с охрана. Това да съм все с бодигардове, ми пречи, много ми пречи! Затова постоянно пътувам навън. Защото в другия свят мога да седна като нормален човек на пейка. Без да се страхувам, че ще ме гръмнат. Или пък ще дойде някой да ме обере. А тук, ако седна на пейка, веднага ще дойде някой да ми дръпне синджирчето.

- Как смятате да продължите отсега нататък?

- Всичко е път. Пътят е пред мен."

Ето така работеше Мария. Независимо дали ще разследва убийството на свещеник в Банско, или ще е по следите на фалшификаторите на родната виагра, или ще се възмущава от някоя отвратителна далавера, ощетяваща данъкоплатците - тя винаги ще открие всички гледни точки, ще открие интересния лийд, който ще те грабне и неусетно ще те отведе към края на историята.

Дали сега там, горе, пак прави поредното разследване, или се наслаждава на любимите си филми, картини, музика и стихове, тя винаги ще ни липсва.