Предаваме 140 от най-ценните екземпляри с посредничеството на пътешественика Нубер

Нубер издирвал антики из цяла България и ги изкупувал

След кражбата, макар и малко късно, в село Девня пристигнали най-накрая служители на музея, полиция и цивилни ченгета. Останалата част от съкровището била откарана на съхранение във Варненския археологически музей. Там останала по-малката част от монетите, повечето заминали за Народния музей в София. През 1936 г. се извършва размяна между Белград и София. Сърбите предават на Народния археологически музей единствената засега златна монета на българския цар Иван Асен II (1218-1241 г.) и

първия моливдовул на Георги,

монах и синкел български. От наша страна им предаваме 140 от най-ценните монети от “девненските”. Това станало с посредничеството на нумизмата и “пътешественик” Нубер (от град Панчево в Сърбия ). Предполага се, че с останалите сме платили част от репарациите към Югославия.

Този г-н Нубер познавал много добре България. Обикалял страната и изкупувал ценни антики. Така получил достъп и до много монети от Река Девня. Той несъмнено тайно е влязъл в контакти с колекционери и иманяри и е изкупил доста материал. Посещавайки и райони в Източна/Североизточна България, Нубер е успял да вземе и моливдовула на Георги, за който стана дума при размяната. Този екземпляр най-вероятно е бил намерен и взет от град Преслав според медиавистите проф. Петър Петров и акад. Васил Гюзелев.

Историческите събития

Но да се върнем малко по-рано. Ето какво ни предава историкът от шести век Йорданес за историческите събития и коалицията на варварите: “Накъсо казано, тогава Острогот преминал с хората си Дунава и опустошил Мизия и Тракия. За да го отблъсне, Филип изпратил сенатора Деций. А той, като дошъл там, и нямал никакъв успех срещу гетите (готите), освободил от служба собствените си войници и ги оставил да живеят като обикновени граждани, тъй като готите били преминали Дунава поради тяхната небрежност.

Прочее, като наложил такова наказание на войниците си, завърнал се при Филип. Обаче войниците, които се видели след толкова усилия изгонени от войската, възнегодували и прибягнали до помощта на готския крал Острогот.

Той ги приел и възбуден от техните думи, повел веднага на война 300 000 свои войници, като присъединил към тях много тайфали и астринги, а също така и 3000 карпи – едно много войствено племе, което често било във

враждебни отношения с римляните

По-късно обаче, когато управлявали Диоклециан и Максиминиан, цезарят Галерий Максимин ги победил и подчинил на римската държава.

Тогава, като присъединил към тях готи и певкини от остров Певка, който лежи всред вливащите се в Понта дунавски ръкави, той им назначил за предводители Аргант и Гунтерик, най-знатните от тяхното племе. А те веднага преминали Дунава и опустошили за втори път Мизия, нападнали Марцианополис, прочутия главен град на тази област,

обсаждали го

дълго време

и след като получили пари от тези, които се намирали в него, го изоставили”.

Според специалисти историци и нумизмати Марцианополис бил обсаден и ограбен в 250 г. (по-вероятно) или в 251 г. Според други

обсадата е била неуспешна

и варварите не могли да проникнат вътре, защото защитата на гражданите е била успешна. А и готите не ги бивало много в обсадите на добре укрепени крепости.

През 1963 г. на директора на Варненския музей Милко Мирчев са били показани от колекционер монети на Филип Араб (244-249). Предполага се, че са част от Марцианополското имане.

Пазени сега в София и Варна, те са разпределени по следния начин от Н. Теодосиев: Траян – 5217 броя, Адриан – 5908 бр., Антонин Пий – 7734 бр., Марк Аврелий – 7716 бр., Септимий Север – 7256 бр., Каракала – 5729 бр., Елагабал – 4010 бр.,

Север Александър – 6847 бр.,

последният, но с по-малък брой, е Максимин Тракиец – 1721 бр.

Доколкото ми е известно, достигналите до нас монети от Девненското съкровище все още не са научно обработени. А и от размяната със сърбите ние пак сме минати, защото техните предмети са взети от страната ни.

Сега останалите в столицата София монети се съхраняват в трезора на БНБ.

Ето и императорите по монети, според инж. Н. Теодосиев:

Марк Антоний, Нерон (54-68), Галба, Отон, Вителий, Веспасиан (69-79), Веспасиан заедно със синовете си Тит и Веспасиан, Тит (79-81), Юлия Тита, Домициан (81-96), Нерва (96-98), Траян (98-117), Плотина, Марциана, Матидия, Адриан (117-138), Сабина, Елий Цезар, Антонин Пий (138-161), Антонин Пий с Марк Аврелий, Фаустина Стара, Марк Аврелий (161-180), Фаустина Млада, Луций Вер (161-169), Луцила, , Комод (180-192), Криспина, Пертинакс (193), Дидий Юлиан (193), Манлия Скантила, Дидия Клара, Клодий Албин (193-197), Септимий Север (193-211), Септимий Север, заедно с Каракала и Гета, Юлия Домна, Юлия Домна с Гета, Каракала, Каракала с Гета (209-211/212, Плаутила, Гета, Макрин (217-218), Диадумениан (218), Елагабал (218-222), Юлия Паула, Аквилия Севера, Юлия Семия, Юлия Меса, Север Александър (222-235), Орбиана, Юлия Мамея, Максимин Тракиец (235-238), Паулина, Максим, Гордиан I Африкански (238), Гордиан II Африкански (238), Балбин (238), Пупиен (238), Гордиан III (238-244), Деций Траян (249-251), Херений Етруск, неопределени монети.