“Времето не лекува, ще ги помним вечно”, казва кметът на Свищов

COVID-19 не попречи да бъде почетена паметта на 12-те ангели

Болка, тъга, вечно чакане и отричане. Ангелите ни никога няма да бъдат забравени, защото всеки ден мислим за тях. Непрежалим спомен и неизгасваща мъка. Сънуваме ги усмихнати.

Вече 17 години родителите на загиналите в Лим дванадесет свищовски деца не могат да приемат, че случилото се е истина. На всеки Великден те отново преживяват трагедията, белязала завинаги България и Черна гора през онзи 4 април 2004 г. Преди дни бе отслужена и панихидата в памет на Александра, Антоана, Антония, Боряна, Валентин, Виктор, Глория, Женя, Лора, Светослав, Светослава и Юлиян. Българският автобус с 34-ма ученици и 16 възрастни пада в коритото на река Лим при сръбското село Гостун, разположено между градовете Биело поле в Черна гора и Приполие в Сърбия. Потъва за броени минути. По-късно става ясно, че пътуващите са се прибирали от екскурзия в Дубровник, а към 22 часа българско време, на завой на планински път, шофьорът е изгубил контрол над превозното средство. Екипите на място констатират, че рейсът се е спуснал около 15 метра надолу по стръмния бряг.

Много бързо десетки се включат в спасяването на пътниците. Леководолази работят с фенери под водата цялата нощ. Придошлата река затруднява смелчаците, които успяват да помогнат на 38 души. Извадените от ледените води ученици са настанени в болници в Биело поле и Приеполе.

Часовете след това служители на планинската служба и полицията от Приеполе продължават да издирват деца въпреки дъждовното и мъгливо време. В операцията вземат участие и специализирани части на армията на Сърбия и Черна гора. За жалост, загиват 12 деца.

"Случилото се никога няма да бъде забравено от свищовлии - казва пред "168 часа" кметът на града Генчо Генчев. - Времето, което мина, въпреки че не беше никак малко, е неспособно и напълно безсилно да заличи болката от преживения ужас. Винаги ще се питаме защо това стана и тези ангели си отидоха от този свят толкова рано. Успокоение няма. За родителите, изгубили дете, това не се преживява. Те страдат до живот и мислят всеки ден. Събуждат се и заспиват с мисълта за тях. За живеещите в Свищов забравата по изгубените дванадесет надежди също е невъзможна. Винаги ще ги помним и ще се събираме на 4 април, за да почетем паметта им."

Градоначалникът допълва, че всеки път, когато се случи голяма катастрофа с жертви или друго произшествие, местните се връщат към станалото с децата. Определя спомена като "силна болка", от която обаче всеки е взел своята поука.

"Имаше урок от случилото се, дори много уроци - казва Генчев. - Те трябваше да бъдат взети, защото тогава се оказа, че има неща, на които много хора не са обърнали внимание и не са отдали нужното значение. Урок беше за транспортните фирми, които трябва да бъдат внимателни и изрядни, за родители, за учители, за всички нас. Не деля никого. Станалото трябваше да бъде обеца за всеки един човек. Така и стана. Важно е занапред да научим, че не трябва да се случват подобни трагедии, за да има някаква промяна. Нещата трябва да са превантивни, за да не се повтаря историята. Урокът, който взехме, трябваше да ни направи по-добри хора, по-добри управници и по-добро общество. Никога не е късно да бъдем."

След ужасяващата трагедия родителите на загиналите деца учредиха фондация "Ангели от Лим". Всяка година през април тя организира дни, посветени на момичетата и момчетата. На мястото на катастрофата пък беше издигнат мемориал в памет на децата, който представлява пречупени ангелски криле. Според кмета COVID-19 е възпрепятствал събирането в деня на трагедията, но не е попречил на нито един да почете паметта на децата.

"Дължим го на тях, защото те го заслужават, задължително е да помним момичетата и момчетата - казва той. - Коронавирусът е поредната трудност, пред която сме изправени. Виждаме, че си отиват наши познати, близки, роднини. Заедно трябва да преминем през това и да се подкрепяме. Искам да кажа също, че въпреки изборите, които бяха на 4 април, свищовлии не пропуснаха да се помолят за нашите ангели. Тихо и спокойно почетохме тяхната памет. Винаги ще го правим."

Генчев е сигурен, че децата никога няма да бъдат забравени.

"Затова бе направен паметникът, а също и фондацията - обяснява той. - Не можем да кажем колко време е трябвало на хората да се отърсят от шока, защото все още такова отърсване няма. Всеки се връща към станалото. Може би трябва да мине още едно поколение, но дори и то ще знае какво се е случило."

Все пак за трагедията властите успяха да посочат виновен. Това бе единият от шофьорите – Илия Измирлиев. Той е управлявал в момента на инцидента автобуса "Юнкер" на "Пампорово" АД. Дотогава бил с близо 30 години стаж зад волана. Първоначално съдът го осъди на 7 години лишаване от свобода, след обжалване обаче присъдата му бе намалена на четири години.

След излизането от затвора той работеше като строител и пазач. До последно смяташе, че не е виновен, а техническа повреда е причина за трагедията. През 2010 г. получи приз за достоен гражданин на Смолян, след като бе номиниран от свои колеги и от семейство, което е спасил от сигурна смърт. Историята е от 2009 г., когато шофьорът пътува към село Соколовци със своя колега Райчо Хаджиев. Двамата виждат горящ автомобил край пътя, който може да избухне, и с риск за живота си измъкват от колата бомба хората в нея.

Измирлиев почина преди няколко години зад волана по пътя между Смолян и Пампорово, докато кара товарен фолксваген транспортер, собственост на съпруга на по-голямата му дъщеря Теодора. Властите констатираха, че микробусът се е отклонил вдясно от платното си, блъснал се е в бордюра, качил се е на тротоара, а след това се е ударил в пътен знак.

"Вероятно му е прилошало, защото ударът не е сериозен, за да причини смъртта му - коментира тогава шефът на полицията в Смолян Николай Димов. - Умрял е преди удара, но това са първоначални предположения."

След катастрофата неговата съпруга разказа, че той всеки ден се молел за 12-те удавени деца.

Разпитан за трагедията беше и другият шофьор на автобуса - Димитър Керкелов. Тогава той разказа, че по време на катастрофата е спял и се е събудил, когато вече са били във водата.

Малко по-късно България благодари на хората, участвали в спасяването на децата. През 2018 г. вицепрезидентът Илияна Йотова връчи документи за българско гражданство на Сафет Баличевац, който е един от първите, които се отзовават на сигнала за помощ.

"Никога няма да забравя невинните деца, чийто живот беше отнет от една нелепа случайност - каза тогава Баличевац на български. - Бях млад, не съм мислил изобщо. Децата ми - на 10 и на 6 г., обаче ме питат как не съм успял да спася всички. Имам силна връзка с хората от Свищов, а и с много други българи. Чувстваме се като роднини."

BG документи за самоличност по това време вече имаха още четирима спасители.