Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Невронно кодиране на паметта Слави Ангелов

Знаете ли, че човешкият мозък тежи малко над килограм, но в него работят повече от 90 милиарда неврона – почти колкото звездите в Млечния път. Над 600 километра кръвоносни съдове ги захранват с кислород, за да предават помежду си информация със скоростта на куршум. Как иначе през ума ни за едно денонощие ще прелитат 70 хиляди мисли?! Невроните се свързват помежду си за милисекунди, за да складират в паметта нашите преживявания – звуци, цветове, мирис и още много, много информация, чрез която се развиваме, усъвършенстваме, а понякога и затормозяваме.

Доскоро учените смятаха, че в най-непробудната фаза на съня мозъкът спи, но се оказва не просто точно обратното, а дори парадоксално различно – само по време на сън ние запомняме това, което сме преживели будни. Новите ни впечатления се складират временно като темпоралните файлове в компютъра в мозъчен център с формата на морско конче, наречен хипокампус.

Отговорникът за моменталната памет. И когато потънем в дълбок сън, всички тези впечатления от деня се преживяват наново чрез сигнали между невроните и ако се важни, импулси ги пренасят в други части на мозъка, за да бъдат запомнени. Така се случва невронното кодиране на паметта. Невроните в „морското конче“ са много по-активни от всички останали и непрекъснато като диспечери освобождават нови и нови пространства за още и още памет.

Как обаче мозъкът решава сам коя информация да заличи и коя да запамети? Този отговор търси един перспективен български учен във Франция. Невробиологът Ралица Тодорова, отличена като обещаващ млад талант в лаборатория за мозъчно изследване на запаметяването. Хипокампусът, върху който работи Ралица Тодорова, отговаря и за заболявания като епилепсия, алцхаймер и шизофрения. Разгадаването на тайните му може да доведе до успешното им лечение. Възможно е и да ни научи на забележителни техники за светкавично усвояване на информация. Да научиш сложен език за секунди или пък да усвоиш във времето на едно примигване на окото знанията на ядрен физик. Звучи невероятно, но мозъкът е удивителен и неизследван, а невронното кодиране на паметта крие неподозирани възможности.

Най-скромната от които ще бъде да излекуваш старец, който ти разказва подробно най-знаменитото си бридж разиграване отпреди 35 години, но не помни какво е обядвал преди 15 минути.

Управлението на мозъка ще ни помогне да развием рязко индивидуалните си качества, за да постигнем повече в големите си битки и каузи. Защото точно чрез тях цивилизацията ни крачи напред. В този „Космос“ ще ви запознаем с друг перспективен български учен – ловец на екзопланети, който търси далеч от Земята втори дом за човечеството. Ще видите как в Пловдив се борят за живота на най-токсичния октопод на планетата. Пътешественикът Георги Милков ще ни разкрие от Танзания тайните на масаите. Ще кацнем на Марс. Ще се озовем в най-вълнуващото мореплаване на Франсис Дрейк. Ще ви запознаем с крадец, задигнал експонати от музеи за почти милиард и половина долара. Ще надникнем в Клуб „Четвъртък“, от който бунтарят принц Филип клати короната на Великобритания. Обещаваме ви вълнуващо пътуване.