Главният редактор на “168 часа” настоява новите депутати, ако наистина се вълнуват от свободата на словото, да защитят репортерите, както с промени в Наказателния кодекс застанаха зад лекарите

Това, което новото Народно събрание трябва да направи по най-бързия начин, е да квалифицира в наказателния закон нападението над журналисти като посегателствата срещу държавни служители - полицаи, прокурори, данъчни, митничари, съдии. Нападението, побоят над репортери трябва да бъдат наказвани по-сурово.

Това е позицията на разследващия журналист и главен редактор на “168 часа” Слави Ангелов, жестокият побой над когото попадна в доклада на Държавния департамент на САЩ за човешките права в България през 2020 година.
За побой със средна телесна повреда над полицай, прокурор, съдия и още няколко специфични професии, сред които не са журналистите, НК предвижда от 3 до 10 г. В останалите случаи е до 6 г. и няма предвиден минимум за наказанието.

Ето позицията на Слави Ангелов: 

Признавам, за мен беше особено да бъда цитиран в годишния доклад на Държавния департамент на Съединените щати за човешките права в България, тъй като обикновено това е документ, в който аз не съм “герой”, а който отразявам в качеството ми на журналист.
Но като жертва на престъпление ни най-малко не съм изненадан, че случаят ми е попаднал в това изследване. Защото за всеки, запознат с разследването на нападението срещу мен, е ясно, че то бе извършено точно заради журналистическата ми работа. Заради мои статии и коментари във вестниците “24 часа” и “168 часа”.
В доклада се съдържа критика, че все още няма осъдени хора за побоя над мен, но истината е, че
разследването
протече много
бързо като за
България
Делото срещу тримата подсъдими е вече в съда, по-малко от година след техния арест. Дали доказателствата ще бъдат достатъчни за ефективни присъди, ще покаже времето. Но при всички случаи като човек, който повече от 25 години пише за липсата на качествено и навременно възмездие в България, се надявам, че тези бързи срокове на разследване и вкарване на делата в съда в близко време ще се превърнат в задължителни стандарти на работа за полицията и прокуратурата. 

Защото в това отношение те са големи длъжници на обществото.
Напълно наясно съм също така, че ако разследването на моя побой беше оставено в районното полицейско управление, от него нямаше да излезе абсолютно нищо. Точно като още няколко подобни инцидента, извършени приблизително в същия район и по идентичен начин, за които нищичко така и не се разбра. А казват, че имало връзка между всички.

Принципно смятам, че
журналистите в
България не са
защитени по
никакъв начин от
натиск и репресии След убийствата на колеги в Словакия и Малта всички са наясно, че насилието над репортери е много сериозен проблем и за голяма част от държавите в Европейския съюз. Неслучайно и в момента Европейската комисия обсъжда мерки за защита на журналистите от посегателства.
Това, което новото Народно събрание трябва да направи по най-бързия начин, е да квалифицира в наказателния закон нападението над журналисти като посегателствата срещу държавни служители - полицаи, прокурори, данъчни, митничари, съдии. Нападението, побоят над репортери трябва да бъдат по-сурово наказвани.
По-тежките
присъди имат не
само репресивен,
но често и чисто
превантивен,
възпиращ ефект Имаме такива положителни примери от годините на прехода, като например доживотните присъди за отвличания срещу откуп, които реално спряха тези ужасни престъпления.
Нека депутатите,
ако наистина се
вълнуват за
свободното
слово, защитят
журналистите, както преди 8-9 години съвсем уместно защитиха по същия начин и лекарите с промени в Наказателния кодекс.
Защото, с цялото ми уважение към полицията, има много съвестни, морални и упорити журналисти, които вършат повече работа от десетки служители на реда. Но за разлика от тях не са защитени от униформа, полицейска значка и пистолет. 

Ако не бъдат предприети мерки и липсва възмездие, нападения като това над мен ще продължат,
а някой ден може
да посегнат и на
магистрат
Ще попаднем в още много негативни доклади и ще се подредим съвсем на дъното в класациите за свободата на словото, като в същото време сме държава в сърцето на Стария континент и член на Европейския съюз.