Една година след началото на пандемията лично аз съм силно разтревожен. Имам усещането, че не съм попаднал в правилното измерение. Винаги съм вярвал в доброто, колкото и наивно да прозвучи това в 21 век. Така и преди година, след като се отърсих от първоначалната тревога от неизвестното, смятах, че вирусът е шанс за нас. Да се поспрем в надпреварата с времето и да погледнем навътре в себе си. Своеобразен тест за обществата и техните ценности.

Една година по-късно съм все по-объркан. Замисляли ли сте се коя е основната делителна линия между хората в условията на пандемията? Моят отговор е категоричен - живота. Стойността на един единствен човешки живот. Разделителната бразда минава по ръба на този живот, а от двете страни стоят хора готови да бутнат в бездната всеки, който не изповядва тяхната вяра.

През цялата тази година слушам всевъзможни интерпретации по темата с един акцент - частта не е важна, гледайте цялото. Нищо че, ако се вгледа човек всяко цяло е изградено от отделни части. Слушам с тревога как всевъзможни лица се опитват да ме убедят, че усилието да спасим дори един не си струва, защото изисква усилията на много повече.

Вчера чух, цитирам, "между 12 и 18 години отнема възстановяването на един човек като физическа единица, ако бъде изгубен и това е доказано в епохи на войни". Разбирайте загубената физическа единица не е важна. Залогът е обществото. Аз не искам да бъда част от общество готово да отпише физическата единица с лека ръка.

Днес министър на здравеОПАЗВАНЕТО си позволи да каже - "Надяваме се, че се намираме на най-високата точка на третата вълна" в ден, в който близките на 203 живота загубиха надежда, с което подкрепи решението си да разхлаби мерките. Светът говори за българския модел, а след време аз се надявам, че историята ще говори за престъпленията извършени с дейното участие на тези физически единици.

Имахте една година да изберете страна по отношение на живота и неговата цена. Както казва много скъп на сърцето ми човек - ние се самоопределяме с изборите, които правим и способността да носим отговорност за решенията си. Дано когато погледнете назад останете доволни от видяното...

П.п. Моят избор по отношение на живота съм направил преди доста години - да се боря със зъби и нокти за всеки, защото знам, че това е единственото безценно, което имаме. Не съм спрял да живея от страх, че ще умра, но времето на физическите единици ме ужасява.