Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Лолова и Мутафова - приятелки или съпернички до последно?

“Стояна остави в ефира: Винаги! Аз оставям на хартия: Никога!”, пише Лолова

1957 г. Постепенно се събира ударна група артисти. Най-талантливите, най-ярките, тези, които ще останат завинаги. Повелители на смеха... и не само. Ще царуват в новосформирания Сатиричен театър “Алеко Константинов”, който през годините ще започне да бъде наричан и само Сатирата.

Първата сред учредителите му, която е назначена на работа в него на 26 декември 1956 г., е Татяна Лолова. И групата расте ли, расте - Ицхак Финци, Петьо Пейков и Лили Апостолова, Иван Джамбазов, Златина Дончева, Хиндо Касимов и Васил Попов. Ето и Енчо Багаров, и Георги Парцалев, които нямат театрално образование, но са гениални актьори. Идва в самото начало, но не с постоянна заповед, а само с покана и прочутата Стоянка Мутафова.

С Татяна Лолова са родени в един и същи месец, но в различни години. Незнайно защо публиката постоянно ги бъркала, макар да били различни във всичко. Мутафова - мургава, Лолова - светла. И по-висока от по-голямата си колежка, която пък била далеч по-пъргава и жизнена от нея.

“Стояно, омръзна ми да ме бъркат с теб.”

“Таньо, и мен ме бъркат с теб”, отвърнала Г-жа Стихийно бедствие.

Веднъж при тази размяна на реплики между актрисите ги чул актьорът Константин Коцев, който им подметнал: “Много важно, и мен ме бъркат с вас”.

Професията изисква от любимците на публиката да са жадни за нейното внимание. Това е.

В Сатирата по-късно от други бива назначен и Георги Калоянчев, макар че именно той е бил стожерът на театъра. “Гениалният бурлак” по думите на Лолова, която го нарича така, защото той винаги играел тежките роли и влачел след себе си всички.

Постепенно Мутафова и Лолова се утвърждават като грандамите на театралната сцена и така, естествено, тръгват слуховете за вражда между тях. Нормално е да се търси съперничество и ревност между двете актриси... между двете Кралици на смеха. Кралицата трябва да е една?! Или?!

“Играла съм с нея много. Тя е част от мен и аз съм част от нея, но тя е чешит, уникална, яка, буйна, съмняваща се, нежна, всеотдайна, подозираща, очарователна, смела... Тя е Стояна. Стои. Солидно. Многозначително. Убедително. Бъркат ни. Бъркат имената ни. Знаят, че сме две различни персони, но сме смешни артистки. Няма значение кой как се казва” (Из “Дневници и делници” на Татяна Лолова).

С годините и славата объркването у публиката коя коя е отшумява, защото всяка свети достатъчно силно. Лолова помни, че нейната колежка ругаела всяка своя роля, но всичките ги обичала.

“Не я искам тая роля! Не! Няма да я играя! Уф, веднъж да се пенсионирам...” (Това е от 1957 г.) Излезе пред публиката. Обере овациите и забравя заканите си. До следващия път.

(...)

Някъде, на някоя сцена, не е изключено да чуете:

- Ъм, туй мумчу куйе йе?

или:

- Чух! Ни ми викай кът на глуха!”

До последно мнозина все така се питат дали двете актриси са били приятелки, или врагини. Толкова различни и толкова любими на всички. Безспорно те са се уважавали една друга винаги. Другото остава между тях.

“В една "щура" жена са събрани великолепието на ерудита, веселието на панаира и свободата на гамена от софийските улици. От нея всичко може да се очаква. Стояно, разсмивай ни, за да не се разплачем.

(...)

Чух тя как е приела поканата за интервю. Интервюиращата - хиперинтелигентна, елегантна съседка, познава и двете ни, отпреди да се роди (тя, не ние!).

И може би последният въпрос, зададен много сдържано, деликатно: “А това, че вас двете с Лолова винаги ви противопоставят, има ли нещо вярно в написаното и от какво идва?”.

Не мога да опиша, мога само да имитирам хилядите нюанси на изразителното й лице: “Божеее! Глупости! Ъъъ... Не знам вече”.

Стопира внезапно. Поема голяма глътка въздух и процежда едно дълго: “Ннндааа! Винаги ни слагаха на една и съща роля. За да ни скарат!”

Е, сега... Аз какво да кажа? Бог и разпределенията, закачвани на таблото на театъра, са ми свидетели.

Никога в театъра със Стоянка не сме играли една и съща роля.

Стояна остави в ефира: Винаги!

Аз оставям на хартия: Никога!

Това е положението.

P.S. Можеше ли двата противоположни полюса - Северният и Южният, да се съберат на екватора, обгръщащ малката ни крехка земя?

Не знам. Едва ли. Май не! Стоянооо!”