Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Скулптурата, която запази територията ни от Ново село до Берковица

След Първата световна война британски журналист забелязва паметника и той става световна сензация

Гневен от подписа си под Ньойския договор, на връщане от Франция премиерът Александър Стамболийски спира в Рим. Късната есен на 1919 г. Първата световна война е приключила с разгром за България, настроението на земеделския лидер е от черно, по-черно... Една разходка из Вечния град ще го разведри. А след тъмниците на неотдавнашния затвор заради скандал с цар Фердинанд I против тази война, среща в ателието с прочут български творец би го ободрила... Обикновено в студио на скулптор мирише на гипс, прах, глина, мокри парцали. Но пред ваянията на младия Андро властният политик
усеща дълбок естетски трепет
- от фигурите лъха на цъфнали дръвчета, цветя, опалени от жегата житни поля, къпещи се в реката момичета...
Италианската критика по това време не пести суперлативи за виталния българин: „Изкуството на Андрей Николов иде направо от природата... Чуждо на всякакво хитруване, то не се измъчва в безплодни теории. Топло от кръв като младо тяло, то съдържа в пролетната пищност на формите една жива и трептяща духовност" (Франческо Сапори, сп. "Емпориум").
Буен нрав и фин лиричен ваятел - това е Андрей Николов. Син на скромен обущар от Враца, посочен с пръст от Бога, с много талант. Един от първите възпитаници на Рисувалното училище в София (1896), изстрелян със стипендия директно в Париж... Умен, сетивен, начетен, духовит, много работлив, бохем, покорен роб на женската грация. Сходни по нрав, Стамболийски започва да увещава Николов да се върне в България. С голяма изложба, със заслужени почести, с държавни поръчки за разкрасяване на родината. Като първата от тях е да извае бюстове на велики българи.
Изложбата в София и мраморен бюст на Стамболийски са направени през 1922 г.
Времената на ардеко в Европа и Америка, години на чувствени наслади от живота, смяна на морални норми, естетики, разкрепостяване телесно и духовно. Възхита от ваятеля в балканската ни столица, очерки по газетите и хвалби до небесата, но... Министър-председателят идва към края на ексхибицията, пита скулптора за откупки. Нищо!... Тогава политикът посочва с бастуна най-доброто, нарежда да се плати и казва: "Чакай. Ще откупим за салона на външното министерство, за да видят чужденците, че не сме варвари, както ни мислят"... За зла беда, проф. А. Николов трябва да почака доста парите си - някои от колегите на държавния и земеделски водач саботират покупката, а на 9 юни 1923 г.
Стамболийски зверски е заклан
и изтрит от политиката... Завръщането на маестрото е отложено за 1928 г. Носталгията надделява над увещанията и сълзите на съпругата му Пеша да си останат в Рим.
Дишал и създавал културата на Европа, с творби в италиански галерии, Андрей Николов много добре познава нравите на родното племе. Невежият българин повечето дни е недоволен от света, обича да му търси кусури, троснат, сърдит, винаги с едно наум към новото, трудно отваря сърце за радости. Ето, през 1911 г. младият Николов е сътворил мемориал за падналите герои в Сръбско-българската война през 1885 г. Видинчани наричат паметника "Скърбящият победител". Градските първенци и военните сумтят обаче, че победителят трябва да е герой, а не да тъгува. Не разбират, че младият ваятел е вложил цялата си душа и умения да отрече глупостта на човешката касапница... Ама де, та де! Калпав е тоя войник, да се маха... Обаче през 1919 г. един чужденец - Берлайн, нашумял английски журналист, забелязва паметника на пл. "Бдинци" във Видин и остава очарован. Пише в дописка:
"България има
един паметник
на победите,
какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите. На това себеотрицание само българинът е способен".
Малцина знаят днес, век след събитията, че журналистът Берлайн е в състава на международната военна комисия за очертаване границите на Царство България след Първата световна война. Възторженото му публично мнение за бляскавата творба на А. Николов като единствена на Стария континент накланя везните към решението Видин и земите в най-крайния ляв ъгъл до Дунав да останат в пределите на страната.
Съвременни анализатори "изчисляват" гениалността на младия маестро Николов като 11 500 квадратни километра и ги добавят към останалите 100 000 кв. км в момента.