За баба Линка, за купона с Елвис и бизнеса с мартениците

Джони беше казал, че като си взел пари назаем и мислиш да ги върнеш, има два начина да зарадваш човека. Първият е да ги върнеш навреме, както е и редно. Другият е да се замоташ, да се забавиш, ама много да се зaбавиш, така че потърпевшият да е сигурен вече, че няма да му ги върнеш и... тогава да му ги дадеш. Радостта ще е много по-голяма. Същото се отнася и ако си обещал да напишеш материал за мартениците.

Бабата на жена ми беше много проклета. (Но това вероятно си е фамилна особеност.) Освен това баба Линка беше и много жилава.

Наскоро я беше съборила двойна бронхопневмония и никой от лекарите не вярваше, че тя, на нейната преклонна възраст, ще прескочи трапа. Тя обаче се запъна и оздравя. Оздравя и веднага се хвърли да мие, чисти и подрежда. Никакви заплахи и увещания не помогнаха. Какво можехме да направим? Да я вържем за парното, някак си не вървеше. Наближаваше март и бабата започна да плете мартеници. Къде-къде по-добре, отколкото да мие прозорци през февруари. Само че никой не се досети какво може да последва. Един ден баба Линка взе една щайга. Покри щайгата с вестник и се разположи на Орлов мост да продава мартеници. Беше оплела някъде стотина. Времето беше слънчево, сравнително топло. Но изведнъж притъмня. Заваля сняг. Задуха силен вятър, по-скоро виелица. Всички ние добре разбирахме, че това са последните дни на баба Линка.

Пределно ясно знаехме, че никаква сила не е в състояние да я мръдне от площада, преди да е продала и последната мартеница. Тогава Диана измисли следния сценарий.

Даде пари на нейните служителки от агенцията и им нареди в рамките на един час да изкупят мартениците на баба Линка. Наблюдавах тайно процеса от другия ъгъл. Беше много смешно, най-вече поведението на конкурентните продавачи. Те бяха направо сащисани. Даже един-двама си купиха от нейните мартеници, вероятно за да анализират тайната на този феноменален успех. Баба Линка беше спасена.

Вечерта отидохме с Диана до тях да видим все пак дали бабата не е настинала. Отваряме вратата на апартамента, а вътре дъни Елвис Пресли. Ама кънти, ще събори стените. Надникваме в хола, а там десетина баби се разположили по фотьойли и канапета и плетат мартеници. Елвис дъни, а една баба се провиква – йе, йе, йе. Баба Линка ни поглежда гордо и сякаш между другото подхвърля:

– Бизнесът потръгна. Потръгна. До утре ще имаме готови 700 мартеници!