Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Проф. Илиян Иванов, копродуцент на филм за "Оскар": Ню Йорк ме привлече заради психиатрията, абстрактното изкуство и джаза Проф. Илиян Иванов (вдясно) и съпругата му Дана Проданова на премиерата на филма в Ню Йорк през декември 2019 г.

Със съпругата си - стоматоложката д-р Дана Проданова, за първи път подкрепят кинопроект, но не и за последен

Наемането на сляп и глух актьор в художествена лента е прецедент в историята на киното

Бургазлии определено имат поводи за гордост тази година, защото цели трима техни съграждани впечатляват с успехите си в Холивуд. Наред със сензацията Мария Бакалова, която има историческа българска номинация за “Оскар”, в списъка с претендентите за най-престижната статуетка в киното влизат и проф. д-р Илиян Иванов, психиатър, и съпругата му д-р Дана Проданова, стоматолог. Двамата са копродуценти на номинирания късометражен филм “Дълбоко усещане” (Feeling Through).

Лентата на младия режисьор и сценарист Дъг Роланд проследява една случайна среднощна среща в Ню Йорк между Терик (Стивън Прескод), скитащ се бездомен тийнейджър, и слепия и глух Арти (Робърт Таранго), имащ нужда от помощ да стигне до вкъщи.

Още щом прочитат сценария, съпрузите долавят силното послание на творбата и решават да я подкрепят. Повече от 25 години д-р Иванов и д-р Проданова живеят в САЩ, където се развиват кариерно в областта на медицината, но и имат специален афинитет към изкуството. Напълно професионален за професора, който има артстудио в Западен Харлем, работи с професионални галерии и през последните 20 години излага соло и в групови експозиции ежегодно. Негови творби, разбира се, красят и частния кабинет на съпругата му на Пето авеню.

- Проф. Иванов, какво означава за вас да сте част от отличниците в киното тази година, заслужили да мерят сили за “Оскар”?

- Неочаквано призвание, като се има предвид, че това е първото ни филмово начинание. Но това не е първият артистичен проект, който ние поддържаме. Предишните обаче са били в сферите на музиката и изобразителното изкуство. Явно е, че бъдещето е трудно да се предвиди.

- С какво “Дълбоко усещане” спечели двама лекари като вас и ви привлече към седмото изкуство?

- Ние бяхме въведени от приятели и колеги (Джони - детски психиатър, Морийн - кардиолог), с които сме близки от повече от 10 години. Те вече бяха спонсорирали няколко късометражни филма и ни разказаха за процеса. Знаеха, че ще е интересно за нас Сценарият е написан от Дъг Роланд, който е дългогодишен приятел на Джони, а вече и наш близък. След като прочетохме сценария, предложението за кастинг и снимките не ни отне много време да се включим.

- Кои са най-големите достойнства на лентата и защо заслужава отличието?

- Филмът е много професионално заснет и едитиран. Ние лично наблюдавахме как Дъг работи с Робърт (слепия актьор) и Стивън, което изисква различни подходи.

Отделиха много време и внимание на детайлите, свързани с различните видове комуникация между двамата герои. Наемането на сляп и глух актьор за участие в художествен филм се случва за първи път в историята на киното. Посланието е, че усилието да помогнем дори когато мислим, че няма какво да предложим, се възнаграждава по непредвидими начини. Универсално правило, което важи както в Америка, така и в България.

- Гордеете ли се, че сте в листите на академията в годината, в която за историческа статуетка се бори и друга българка - Мария Бакалова?

- Да, това е голямо отличие за нас. Ние много се радваме и за Мария, желаем й успех от сърце.

- Какво мислите за нейния успех и актьорско представяне?

- Вярваме, че това е първото от много бъдещи отличия за нея. Тя представи един много характерен герой в “Борат”.

- Какво ви липсва най-много от родния Бургас?

- Вълноломът, където съм прекарвал часове с приятели.

- Как решихте да напуснете родината преди години и трудно ли беше да си изградите нов живот в САЩ?

- Ранните 90 години бяха икономически трудни не само в персонален, но и в професионален план. Аз бях асистент във Варненския институт и макар че вече имаше достъп до съвременна медицинска литература, нямаше средства да се прави съвременна медицина. Убеден съм, че сега нещата са различни.

Освен всичко аз имах силен интерес към съвременното изобразително изкуство и джаза. Затова като център на психиатрията, абстрактното изкуство и джаза, Ню Йорк изглеждаше идеална дестинация.

- Какво е днес вашето ежедневие?

- Аз се занимавам с клинична, преподавателска и научна работа, което тук се определя за академична психиатрия.

Съпругата ми има частен кабинет на Пето авеню и е експерт в извършването на много съвременни стоматологични процедури с пациенти от цял свят.

- За вас лично изкуството е повече от хоби.

- Мисля, че имам напълно професионално отношение към живописта. Моят учител по живопис беше известният бургаски художник Георги Янакиев (1933-1998), който спечели The Lee Krasner Jackson Pollok foundation grant през 1997 година - може би единственият български художник с това отличие.

Самият аз имам собствено студио, работил съм с професионални галерии и за последните 20 години излагам соло и в групови експозиции ежегодно.Член съм на артистичната група Openings в Ню Йорк и имам много артистични контакти. Не на последно място искам да отбележа, че през 2018 г. участвах в пленера Plane Air в Созопол, организиран от Ангелина и Стою Недин. Мисля, че картините от този пленер се представиха в община Созопол, може би са още там.

- Планирате ли да се ангажирате и с други филмови проекти за в бъдеще?

- Да. Ние ще продължаваме да поддържаме и продуцираме независимо кино.