Уважаваният кардиолог става жертва на неверни доноси на колегите си от Първа градска болница

През годините много е писано за т.нар. Шпионска афера д-р Сарафов. Всъщност в голяма част от описанията (някои създадени от бивши служители на ДС) няма нищо вярно. В случая става дума за скалъпен по съветски образец фалшив процес, който, както е и в много други случаи от тоталитарно време, завършва с нечовешки мъчения и съдебно убийство на набелязаната невинна жертва.

Д-р Радан Сарафов е известен кардиолог, завеждащ вътрешно отделение в Първа градска болница в София. Високоерудиран лекар, той е завършил във Франция. Обслужва част от дипломатическия корпус – дипломати от френското, швейцарското и белгийското посолство. Забележителният медик е племенник на актьора Кръстьо Сарафов, както и потомък на войводата Борис Сарафов. Заради уменията си е викан да лекува даже самия Тодор Живков, но освен с прекрасните си способности той се отличава сред колегите си с аристократичните си маниери и неприкрито „буржоазно“ възпитание. Показателно в това отношение е, че дори делото му за разработка от службите е озаглавено „Галантния“.

Навремето съчетанието на висок професионализъм с подобни обноски не вещае нищо добро за човека, който ги притежава. Причината е, че в края на 60-те години на ХХ век у нас всяко учреждение е поле за една невидима с просто око, но много жестока борба – между внедрени на всички нива доносници и сътрудници на Държавна сигурност и нормални хора, които се опитват някак да оцеляват в небивалата шпиономания, разгърната от режима на Тодор Живков.

В тази обстановка некадърните в професията си, но

назначени от ченгетата информатори

лекари, медицински сестри и дори санитарки и чистачки имат една-единствена цел - "да трупат актив", като донасят за колегите си.

В тази параноична атмосфера като в роман на Оруел невинно изпусната дума, иронична усмивка и даже измислица, съчинена от неграмотна "агентка" могат да струват не само работата, а и живота на набедената жертва.

От своя страна огромният апарат от сътрудници на тайните служби, за да оправдае самото си съществуване, трябва постоянно не само да търси, а и да намира "врагове". "Активната" дейност е и единственият сигурен начин за издигане в йерархията на полицейския режим, наложен у нас след 9 септември 1944 г. В тази нечестна игра основни фигури са и местните организации на БКП, в които се вихрят най-низки страсти и чиито членове по силата на партийния си устав също са изпечени доносници. При това няма никакво значение дали в тайните обвинения има и зрънце истина – репресивният апарат разполага с възможности не само да изкара всеки обикновен българин опасен агент на империализма, а и да получи пълни "признания", подкрепени с изфабрикувани

най-невероятни "доказателства"

за сътрудничество на лицето със западни тайни служби. През годините методите са усъвършенствани, като със скалъпени процеси за шпиони у нас са обявени хиляди, между които и знакови фигури като Никола Петков, Иван-Асен Георгиев и дори видният комунистически деец Трайчо Костов.

А в тази шизофренична атмосфера и с качествата, които притежава, д-р Сарафов е идеалната мишена за такъв процес. Не стига, че не е комунист и отказва да сътрудничи на властта, а по силата на служебните си задължения има контакти и с чужди дипломати. На всичкото отгоре дъщеря му Христина, която също е разработвана от ДС под кодовото име "Мухата", живее в Швейцария. В алпийската страна младата българка не само успява да завърши престижно образование, а по времето, когато се развива трагедията с баща й, вече е приета на стаж в службата на ООН в Женева.

Но по спомени на негови колеги д-р Сарафов като интелигентен човек много добре е знаел, че е постоянен обект на атаки от доносници и доколкото е било възможно, е вземал мерки да се пази от тях. Така на практика лекари, които са вземали изпитите си само благодарение на партийната си книжка, пишат нелепи нечувани измислици в характеристиката на почтения си колега. Едни от най-опасните в болницата са били няколко медицински сестри под ръководството на своята шефка – агент "Чайка" на ДС. Както сам е споделял Сарафов приживе пред приятели, тази група на няколко пъти му устройва "капани", от които той ловко се измъква. Накрая обаче

войнстващата посредственост взема връх

Събитията се развиват мълниеносно, защото в София милицията се готви за Международния младежки фестивал и е заета с грижи как да опази населението от вредното западно влияние.

Ядосани от няколкото неуспешни опита да го предизвикат да изпусне думи против властта, чрез тогавашното ръководство на болницата и местната организация на БКП враговете му спретват баснословни обвинения в шпионаж. В разработката се включва и щатен служител на ДС, който отива при доктора под прикритието на пациент, дошъл за преглед. Предусетил накъде отиват нещата, в последния момент д-р Сарафов все пак успява да спаси дъщеря си, като я предупреждава по телефона да не се връща в България.

Малко след това, на 17 юли 1968 г., д-р Радан Сарафов по заповед, издадена лично от несменяемия зам.-министър на МВР Григор Шопов, е арестуван. Повикан е на адрес уж за спешен преглед и е

завлечен в

кола на ДС

направо на улицата в центъра на София. Следват показни обиски в дома му и тормоз на близките му.

Следствието продължава цели шест месеца и при тези тежки обвинения можем само да гадаем на какви инквизиции е бил подложен в мазетата на ДС невинният доктор. Както си му е редът в онези години, през това време са изработени и „солидни“ доказателства за шпионската му дейност – снимки, уж направени преди задържането му, при които той е принуден да се прави, че извършва сложна и свръхсекретна дейност, като гледа през микроскоп или държи писалки с най-странни приспособления. За целта са създадени дори и прословутите "микроточки", посредством които Сарафов предавал "ценна информация" на империалистите. Освен тях "веществените доказателства" включват и шест броя микрофилми, шест броя медицински книги (?!), индиго и бележници с телефоните и адресите на дипломатите, които е лекувал. За по-голяма достоверност към тях са добавени и две лупи, моливи, предметни стъкла, една туба и хирургически скалпели...

На 4 декември 1968 г., вече в съдебната зала, неговите бивши колеги под ръководството на партийния секретар и зам.главен лекар на болницата Влъчко Влъчков, сякаш са на партийно събрание, се надпреварват да сипят баснословни обвинения. В тяхна услуга е включен и целият пропаганден апарат на тоталитарния режим. В онези години, а и след това никой така и не се замисля до каква ли секретна информация може да има достъп един обикновен софийски лекар, че даже и да я предава на американското разузнаване?

Всъщност в

"доброволните" показания

докторът е признал сътрудничество с няколко шпионски централи. Куриозното е, че според документите от съдебния фарс освен на САЩ и Франция той бил шпионирал и в полза на Албания – вероятно защото навремето по случайност е лекувал албанския диктатор Енвер Ходжа.

Видял, че няма спасение от лъжите, единственото, което успява да сподели достойният лекар пред съда, е: "Признавам, че през целия си живот съм бил убеден антикомунист."

Но и без тази фраза, присъдата, която е произнесена на 9 декември 1968 г., е била предопределена - смърт чрез разстрел. Малко по-късно, по спомени на негови приятели - на 18 февруари 1969 г., д-р Радан Сарафов е разстрелян. Типично за духа на епохата, молбата му за помилване е отхвърлена от Народното събрание около месец след насилствената му смърт – на 13 март 1969 г. Семейството му така и не получава смъртен акт, а възрастни софиянци разказват, че съпругата му Рада полудява от мъка и все очаквала да го срещне жив.

Почти едновременно с ареста на Сарафов ДС прави и опит да отвлече дъщеря му. На 12 юли 1968 г. тя е подмамена от българския представител в ООН да замине за Сирия, за да "помогне" като преводач на българска делегация в арабската страна, където по онова време се говори френски. В Дамаск Христина Сарафова е завлечена насила в българското посолство и е принудена да дава показания срещу баща си. По чудо успява да се спаси оттам, като се измъква през прозорчето на тоалетната и намира политическо убежище в посолството на Италия. А чак през януари 1969 г. италианският посланик успява да я измъкне през ливанската граница на Запад, като я крие в багажника на колата си. Впоследствие й е дадено политическо убежище в Швейцария, а Попов, тогавашният български посланик в Берн, е

изгонен заради политическото убийство на лекаря През 1996 г. Христина Сарафова умира в Ню Йорк, където в продължение на дълги години ръководи департамента по преводи на ООН, като никога не се завръща в родината си.

В известен смисъл драмата продължава и до наши дни, тъй като даже по демократично време, на 22 февруари 1994 г., Главната прокуратура на Република България отказа да направи предложение за преглед по реда на надзора на смъртната присъда на д-р Радан Сарафов.