Ако използват за повод интервюто на мулатката и кралското семейство абдикира, Уилям би спечелил следващите парламентарни избори, подобно на своя далечен чичо Симеон II

Аристокрацията в Англия може да вземе реалната власт и да престане да бъде украса за чайници

Конституционните монархии се появяват през Просвещението. Техният смисъл е прехвърляне на реалната власт на народа чрез избори, без да се минава към република. Идеята на конституционната монархия е безкръвно преминаване към практически републиканска власт с придаването на фигурантски смисъл на монарсите. Аналогия на конституционната монархия е т.нар. парламентарна република като у нас. При която имаме президент фигурант, който е аналог на царя в конституционната монархия, само че избиран пряко. Британската кралица е същият фигурант, само дето струва много повече с цялата тая имитация на ритуали, саби, хермелини. Вероятно понеже

Великобритания е скучно

място с лоша кухня

и скъпа бира,

бутафорията е част от туристическата индустрия. Преди епидемията се тълпяха хора да гледат гвардейци с мечи калпаци. Сега туристическата индустрия така или иначе е спряла и това интервю може да се използва, за да се издигне лозунгът “Корони, вън!” и да се върви към постепенно премахване на конституционните монарси.

Обвиненията на Меган и Хари са достатъчно основателен повод Чарлз и Уилям да абдикират и монархията да приключи със смъртта на Елизабет II (Господ здраве да ѝ дава да докара поне 100!) и да преименуват лондонската Джубили лайн в метрото на Сентинентъл лайн или нещо подобно. Изобщо властовите фигури само с ритуално значение са тежък анахронизъм. По правило те се стремят към разширяване на властта и присвояване на други функции (Борис IIIІІІ и Георги Първанов например), но често пъти амбициите им се провалят.

Човек, който е общувал отблизо със Симеон ІІ или някой от князете (синовете му), разбира, че

понятието “синя кръв”

не е само метафора

Аристократите излъчват усещането, че те са най-подготвени да управляват. Никой не им се подиграва, че са “физкултурници”, макар голяма част от образованието им да е именно физкултура. А старите пари, които стоят зад тях, отбиват нездравото любопитство към пачките в нощното им шкафче.

Но подготвеността и здравомислието на Симеон ІІ щяха да са пълна безсмислица, ако той само царуваше, без да управлява, както е при конституционните монархии. Всъщност трябва да благодарим на Иван Костов, който не позволи на Симеон II да се кандидатира за президент, и на Любен Гоцев, че го убеди да се кандидатира на парламентарните избори.

Все пак монархията

е лотария на гените

И винаги е по-добре да избираш кой да те управлява. Чудесен пример са Едуард VIIІ и Борис III.

Двамата са братовчеди, долу-горе на една възраст. Едуард VІІІ остава в историята единствено с връзката си с парясницата Уолис Симпсън, която му става любовница по време на третия!!! си брак. Той пък ѝ става четвърти съпруг, заради което абдикира, и така се стига до дългото царуване (без да управлява) на Елизабет II. Едуард VIII е внук на онази същата Виктория (от музея “Виктория и Албърт” - той пък е връзката с Кобургите). Великата кралица, в чиято империя слънцето не залязвало, но Едуард VIII е провал.

А Борис III ІІІ се помни с т.нар. личен режим, през който бедната балканска държава става благоденстваща както никога през историята си и безкръвно присъединява Добруджа, Македония и даже остров Тасос към пределите на родината. Помни се и със спасяването на българските евреи, като 78-годишнината от това велико събитие отбелязахме на 10 март.

Симпатията на общественото мнение е разделена с лек превес към кралицата. Сега кралицата би натрила носа на всички, ако тя абдикира, а Уилям оглави аристократична партия и се кандидатира за премиер на Великобритания, тоест преминаване от церемониална към реална власт. Той със сигурност би спечелил (най-малкото има по-добра прическа от BJ) и аристокрацията най-после ще си върне реалната власт и ще престане да бъде картинка за чайник.

*Заглавието е вдъхновено от пост на журналиста Явор Дачков