Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Българи осуетяват убийството на Ататюрк Срещу Мустафа Кемал Ататюрк има няколко опита за убийство.

Каприел Каприелов открива плана за покушението в багажа на свой роднина от Армения

Уведомява шефа си в БКП, който докладва в Москва. Тя предупреждава Мустафа Кемал

Историк подозира, че все пак накрая - след 16 години, е починал от неестествена смърт

Българи осуетяват атентат срещу президента на Турция Мустафа Кемал Ататюрк, планирано за март 1922 г. Покушението е подготвяно от арменци. Предишното лято на гости във Варна на Каприел Каприелов, деец на БКП и агент на съветските служби, пристига негов далечен роднина от Армения, член на Арменската революционна федерация "Дашнакцутюн".

Знаейки отлично, че дашнаците са настроени срещу СССР, Каприелов не се доверява на своя роднина, че е дошъл в България просто за да го види.

За да се убеди, че братовчедът не подготвя акт срещу Москва, пребърква багажа му.

Но в бохчата го очаква изненада. Българинът намира документ от нелегалното заседание на организацията в Букурещ, където е прието решение да се извърши покушение срещу Кемал Ататюрк. Вътре били изброени и други дейци, срещу които се готви атентат.

Каприелов уведомява шефа на своята група в БКП Григор Чочев, който докладва на ЦК за намеренията на дашнаците да убият Ататюрк. Оттам донесението стига до Москва. Съветска Русия от своя страна споделя информацията с турците, които вземат мерки и терористичният акт е осуетен. Случаят е споменат между другото в книгата на Валерий Кочик "Разузнавачи и агенти на ГРУ", говорейки за българската резидентура.

Защо обаче Каприелов се усъмнява в роднината си?

"Дашнакцутюн" е една от най-старите арменски политически партии, основана през 1890 г. в Тбилиси, действала на териториите на Русия, Османската империя, Иран и САЩ.

Целта й е война срещу султаната,

а после срещу турското правителство.

Формацията управлява основаната през 1918 г. Република Армения, но само до 1920 г., след което в краткотрайна война държавата е завладяна от турските кемалисти и съветските войски. В битката Ататюрк получава помощ от Москва.

Тогава той е глава на правителството и на Великото национално събрание, непризнато от света. През 1921 г. сключва със Съветска Русия Договор за дружба и братство, според който Кремъл снабдява Анкара оръжие и 10 млн. златни рубли, над 33 хиляди винтовки, 327 картечници, 54 артилерийски оръдия. Предната година

Ленин изпраща 200 кг златни слитъци

и бойно снаряжение.

Така въоръжени, турските войски спечелват териториите на Западна Армения. Дашнаците не приемат поражението си и на нелегалното си заседание в Букурещ решават да се отърват от Ататюрк. И накрая документът се озовава в ръцете на Каприелов.

Кой е Каприел,

който претърсва арменския си родственик?

Той е от влиятелно арменско семейство. Влиза в комунистическата партия (тогава Българска работническа партия) 18-годишен, през същата 1922 г., когато е трябвало да убият Ататюрк. Участва в подготовката на Септемврийското въстание. После е прехвърлен от БРП в комсомола. След атентата в църквата "Света Неделя" в София през 1925 г. е осъден на смърт, но му провървява. Тъй като не е навършил 21 години, присъдата му е заменена на 15 г. затвор.

Късметът му се усмихва за втори път – не прекарва всички тях зад решетките. Амнистиран е през 1932 година. Излизайки навън обаче, продължава да работи за БКП. Даже е избран в състава на Централния й комитет. Но тогава отново е заловен и осъден, като излежава 4 години зад решетките. Откакто е освободен през 1939 г., до края на Втората световна война е

работил и за съветското военно разузнаване ГРУ.

Вербува и жена си Йорданка Каприелова, и брат й Михаил Андреев, който служи във Военновъздушните сили. Властта усеща, че извършват подривна дейност, и ги арестува. Поручикът от ВВС е хвърлен в затвора, а Каприелов прекарва повече от две години в лагери – Кръсто поле и Гонда вода.

Но отново се отървава. Идва 9 септември 1944 г. и властта взема БКП, а той дори се издига в ЦК. За кратко е осъден като враг с партиен билет през 1950 г. след екзекуцията на Трайчо Костов, но е реабилитиран след смъртта на Сталин.

Кариерата му е във възход заедно с тази на Тодор Живков. От 1956 до 1963 г. оглавява Второ главно управление на ДС - контраразузнаването. Починал е през 1978 г. като генерал-майор.

Не е ясно обаче кога е датата на смъртта на другия участник в информирането на Москва за атентата срещу Ататюрк – Григор Чочев. Той е деец на БКП, който още през 1918 г. заедно с Антон Иванов поддържа нелегален партиен канал между Варна и Одеса. Получава задача от БКП да се сдобие с оръжие за нуждите на партията, което започва да пристига у нас в началото на 1920 г. По-голямата част се доставя от Съветска Русия. Съобщенията за пратките се предават чрез радиото на град Николаев (на 130 км от Одеса, днес в Украйна). Така по уговорения шифър след вечерните новини в ефира Чочев чува и кодираното послание. Оръжието се доставя с кораб. Пренасят пушки, картечници, пистолети, бомби и други експлозиви, както и нелегална литература.

Защо помагачите

на Съветска Русия докладват за покушението

срещу Кемал Ататюрк?

В онзи момент турският политик е в прекрасни отношения с Москва и с Владимир Илич Ленин. Чувстват се еднакво заплашени от западните имперски държави – единият заради краха на Османската империя, а другият – заради болшевишката революция. В подписания договор те се съгласяват да се борят заедно срещу "имперския капитализъм". Двамата дори са снимани един до друг на пропаганден плакат.

Разкритият от българите заговор не е единственият срещу Мустафа Кемал.

Следващият опит

да го убият е

на 14 юни 1926 г.

в Измир.

В заговора участват бивши турски министри, депутати и висши политици. Планирали са да го ликвидират на едно от кръстовищата, когато колата му намали ход.

Участниците са трима. Зия Хуршит Бей е трябвало да открие огън от хотел "Гафарзаде", а други двама – Джопур Хилми и Гиритли Шевки, да хвърлят бомби и експлозиви към президента от берберница на партера на хотела. Специална кола е щяла да чака атентаторите, а после да избягат на остров Хиос. Единият от тях – Гиритли Шевки, обаче съобщава на властите за покушението. Губернаторът на Измир Казим Бей изпраща телеграма на Мустафа Кемал Ататюрк и планът пропада.

След като са арестувани, всички признават за заговора. В първото съдебно дело, когато става ясно, че зад инцидента стоят опозиционни групи, осъждат на смърт 15 от общо 40 съучастници. Един от първите от тях не е бил заловен. По-късно обаче Абдулкадир Бей е

хванат, докато се е опитвал да избяга

в България.

Подложен е на съдебен процес отново и е екзекутиран на 31 август 1926 г.

Има още четирима души със смъртна присъда в последващ процес в Анкара. Като цяло са разпитани 130 заподозрени, като 34-ма от тях са пуснати, без да бъдат съдени.

Опитът е бил финансиран от бившия депутат Ахмет Шукрю Бей. Той е платил на трима души. За заверата разбират други представители в Меджлиса и променят два пъти мястото на престъплението. Накрая избират Измир. През 1936 г. отново са се пробвали да извършат атентат срещу Ататюрк. За това пише в туитър историкът Юмит Доган. Според него тогава Американският арменски комитет е изпратил двама души да изпълнят решението – Оханес и Серкес, които се представили с паспорти като Осман и Халил.

Говорели турски безупречно и не се набивали на очи

като чужденци. Те е трябвало да убият президента в джамия в Истанбул, но разузнаването е получило информация и е предотвратило атентата. Не става ясно каква е съдбата на двамата арменци.

Гърците също са искали да ликвидират Мустафа Кемал, пише в книгата си "Черно море" Христос Самуелидис. Южните ни съседи очаквали да получат териториите на Анадола и се оглеждали за синьо-бели знамена, но вместо това на пристанището в Измир се появява кораб с турски флаг. Това разочаровало много местните гърци.

В този момент Ататюрк е на посещение в Самсун. Датата е 19 май 1919 г. Шефът на местната организация на гърците Стило Комидис започва подготовката за атентата. На третата вечер организира засада на пътя между Самсун и Кавак, в която участват 20 подбрани младежи.

Когато на хоризонта се появява каретата, водена от петима конници охрана, те откриват огън. Убиват и тримата души, които са се возили, но не проверяват кои са. Ататюрк просто не е бил вътре. Там е пътувал негов двойник, а бъдещият президент е на три километра в друга карета.

Всички тези опити са неуспешни, но в Турция днес има подозрения, че Ататюрк в крайна сметка е бил убит. Хипотезата застъпва бизнесменът и колекционер Мухамед Юксел, който казва, че има снимки и информация.

"Годината е 1938-а и аутопсиите са вече честа практика в целия свят. След тях се издават смъртни документи.

Няма подобен акт

за Ататюрк. Защо?”,

пита Юксел в тв предаването "Динамит" на Беяз тв. Според него съмнително е, че не са запазили кръв от бащата на турската република.

Един от присъстващите на аутопсията признал, че не са се осмелили да го направят. Но всичко това се струва подозрително на историка. Той недоумява защо не са издали смъртен акт на президента. "Има ли причина държавата да не разследва защо е бил убит?", завършва Юксел.