Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Болшевиките завземат Кремъл с артилерийски обстрел

Там избухва огнище на испански грип, след като над 3000 души от съветското правителство се настаняват в царските покои

Юнкерите напуснали след сключено примирие, но червеноармейците го нарушили и гърмели до сутринта

Болшевиките превземат Кремъл на 3 ноември 1917 г. след мощен артилерийски обстрел. Факт, който се опитвали да опазят в тайна след революцията, и ако някой посмее да го каже, го обвинявали в реакционизъм и манипулация. Истината се разкрива 100 години след драматичните събития.

Ожесточената битка довела до

много човешки жертви, заради

което е наречена “Кървавата неделя”.

От 27 октомври до вечерта на 2 ноември се водят непрекъснати боеве. Тогава се сключва примирие между червеноармейците и Временното правителство. Защитниците на крепостта са гладни и зле въоръжени млади мъже, някои от които дори 14-годишни. Успокоени от договореното спиране на огъня, юнкерите напускат Кремъл. Така че от 19 ч. вечерта там няма никого.

През нощта опустялата руска светиня е подложен на обстрел. В някои спомени на очевидци се говори за непрекъсната канонада, спряла чак на разсъмване.

Влизайки вътре, болшевиките започнали да безчинстват, съобщават руските медии.

Обезобразили до неузнаваемост портретите

на царете и техните семейства, потрошили мебелите, надраскали с черна боя част от стените, на други написали лозунги, а на трети оставили своите пръстови отпечатъци. Съборили Чудовския манастир, оцелял 6 века. А покривалото на императорския трон е дадено в т.нар. комисионен отдел на ГУМ, в който се продавали стоки втора употреба.

Малко след революцията от спомени на съвременниците става ясно, че в Кремъл избухнало огнище на испански грип, макар и да не са останали данни колко са загинали при пандемията. Хигиената на новите домакини на комплекса била на ниско ниво – кал навсякъде, стълбите неизмити и непометени, по алеите и площадите скитали кокошки, гниели трупове на домашни животни.

Всичко това е резултат на завземането на някогашните царски покои, които стават резиденция на съветското правителство и там се настаняват около 3000 души.

Последният, който ги напуска през 1962 г., е военният министър Климент Ворошилов.

На територията на някогашната крепост има множество постройки, църкви и площади. Основната сграда е Големият Кремълски дворец.

Всъщност това е цял архитектурен ансамбъл. Той включва двореца Теремной (някога дом на императорите, а днес седалище на президента и патриарха), Гранитната и Оръжейната палата, апартаментите на великите князе, дворцови църкви и други съоръжения.

Край Големия Кремълски дворец има около 50 здания

от XIV - XX век.

През 1934 г. дворецът частично е преустроен и всички царски символи са премахнати. Дотогава двуглавите орли от кулите в Кремъл стояли наравно с петолъчките, които са монтирани след революцията. Първите звезди са украсени със сърп и чук. Покрити са със скъпоценни камъни от Урал – по 10 000 парчета всяка. Но много бързо потънали в сажди, прах и мръсотия. Само за една година вече изгубили блясъка си. Затова сталинското правителство поставя нови червени звезди през 1937 г., като

заменили камъните

с лампички.

Но се оказало, че на дневна светлина изглеждало като да светят в черно. Това се смятало за лош знак. Наложило се да монтират подложка, за да грейнат петолъчките като естествени рубини.

Въпреки новата идеология на властващите местните продължават да вярват в чудеса. И разказват легенди за икона, която ту се появява, ту изчезва.

По време на боевете между червеноармейците и юнкерите през 1917 г. в иконата на свети Николай Чудотворец от Николската кула попадат снаряди, тя е осеян с дупки, но ликът на светеца е невредим. Московчани го отдават на Божие чудо. После обаче тя изчезва и до 2010 г. никой не знае къде е. Тогава при ремонтни дейности е открита отново. Местните я смятат за чудотворна, защото е оцелявала и преди – в пожара през 1737 г.

От царско време в Кремъл са

останали непипнати

и двата гиганта

- Цар Камбана (тежка 200 тона и висока 6 метра) и Цар Топ (с маса 40 тона и дължина около 5,3 метра). Те са монтирани в Кремъл съответно през 1730 г. и 1586 г. И единият, и другият артефакт никога не са използвани.

Никой не е чувал звън от повредената още при отливането си Цар Камбана, а Цар Топ – да стреля.

Те са част от външната експозиция на Кремъл, който при всеки нов ремонт разкрива малко по малко своите тайни и е твърде възможно при следващи подобрения да бъдат намерени други свидетелства за неговата над 800-годишна история.