Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Как да разпознаем пишман политик, готов да си смени и пола, за да пипне властта

Насоки на предизборната ориентация

Наблюдавах през прозореца едно момиченце в двора как се мъчи да примами рижава котка, излегнала се върху висока ограда. Размахваше към нея нещо, което отдалеч приличаше на остатък от сандвич, нареждайки напевно: “Мац, пис, пис, ела, ела! Виж какво ще ти дам. Ела, ела…”, и с бавни крачки скъсяваше дистанцията. На писаната обаче дори ухото ѝ не трепваше, наблюдаваше детето с крайното отегчение на преял сфинкс. Но то не се предаваше, продължаваше нежно да я вика с протегната ръчичка и точно когато ми се стори, че котката е склонна да кандиса, тя рязко се надигна, врътна се и в миг изчезна зад оградата. Само пухкава опашка се развя подире ѝ като дим след магьосник. Дълбоко засегнато от това неочаквано презрително отношение, момиченцето възмутено възкликна: “Тъпа котка! Дебела тъпа котка!”

Това е сцената, която описва най-добре виртуалната комуникация между Васил Божков и “Има такъв народ”. Отначало Божков мъркаше гальовно: “Слави, ако наистина искаш да спасим България – да се обединим!” А когато отказаха да изядат остатъка от сандвича му, той затропа с крак: “Слави – силен егоцентризъм, още по-силни зависимости. Стабилна патерица на хунтата. Жалко.”

За съжаление, Божков не е единственият самопровъзгласил се водач с алтернативни представи за политиката, редица други като него изненадват все повече избирателите, погазвайки с лекота идеологии и ценности.

Законът за партиите предвижда разпускане на всички, които 5 г. не са се явявали на избори, затова безброй незнайни организации със затихнали функции се включват в небивали партньорства и се записват в ЦИК за парламентарния вот.

Най-фрапантният пример е десният Съюз на свободните демократи, с чиято номинация Стефан Софиянски спечели трети кметски мандат в София през 2003 г., а днес се явява в коалиция със Съюза на комунистите в България.

П

о-странното е, че освен пишман политиците, готови да си сменят и пола, за да се задържат в играта, самите избиратели също са обладани от някакво ново, нихилистично отношение към принципите в политиката.

Наскоро повдигнах във фейсбук въпроса как е възможно БСП да издига за водач на плевенската си листа Румен Гечев, бившия вицепремиер и министър на икономическото развитие в кабинета “Виденов”. Обърнах внимание, че неговата биография е единственият текст, в който се срещат в едно изречение “икономическо развитие” и “правителство на Жан Виденов”. Както и върху силно смущаващото обстоятелство, че “Демократична България” изразява готовност да управлява със социалистите при определени условия. Коментарът, който най-много ме впечатли, дойде от моя любима, умна, интелигентна, високообразована приятелка с успешна кариера в престижни западни компании:

“Ляво, дясно? Това са понятия, изчерпали смисъла си в нашето съвремие. Битката е на съвсем различна плоскост отдавна. В глобален аспект се нарича 1% владее 99%, а в национален е за 4-5 важни въпроса, които ни обединяват, като например: защо населението намалява, защо изтичат мозъци, защо образованието не е ценност, защо здравеопазването е бизнес, в какви области трябва да се развиваме и т.н. Битката е да заявим ясно къде искаме и трябва да бъдем след 10, 20, 30 години и в каква страна искаме да живеем. Който и да е на власт, да отчита успехите си в контекста на такава стратегия!

А дали се прилага повече “лява” или “дясна” политика, зависи от други макроикономически фактори. И да, личността винаги е от значение и истината за нея също.”

Избирателите отдавна са отвратени от системата и порочната практика на традиционните партии да следват само своите интереси, но всъщност постигането на изредените по-горе приоритети зависят изцяло именно от политическата ориентация на тези, които избираме в управлението. Мозъците изтичат, когато не се създават работни места, образованието не е ценност там, където братовчедството е критерий за кариерно израстване, а здравеопазването се превръща в бизнес, ако социалната политика е сгрешена. Нима не е важно да знаем за какво ще се борят в парламента тези, които подкрепяме? Щом нямаме право да ги отзоваваме, какъв критерий ни остава за тяхната ефективност?

По правило социалистите харчат това, което демократите са спечелили, но в България социалистите отдавна са десни, а либералите олевяват прогресивно. Затова единственият ориентир за гражданите преди гласуването не е красотата, а заявените принципи.

Да вземем например прогресивните идеи на Корнелия Нинова – тя прилага в икономическата си платформа теорията на западен икономист с леви убеждения. Според нея финансовите неравенства в България ще бъдат преодолени с намаляване на данъците за бедните и увеличаването им за богатите. Т.е. БСП смята да накаже умните и талантливите за сметка на бедните и неспособните. Имайки предвид, че и без това страната ни е с най-ниските данъци в ЕС, такава политика ще демотивира работодателите, които плащат високи заплати, ще провокира заобикаляне на законите и остро социално противопоставяне.

Всякакви симпатии, които Христо Иванов досега печели с акциите си срещу статуквото, сега би трябвало да останат на втори план за неговите избиратели, след като този уж дясно ориентиран лидер заявява готовност да управлява с БСП. “Да, България!” още не е обявила своята платформа, но заявките ѝ за създаване на по-добра среда за бизнеса и за привличане на чужди инвестиции влизат в противоречие със стратегията на Нинова. С други думи, партньорството със социалистите би трябвало да е изключено за “Демократична България”. Да не говорим, че в тази коалиция членува ДСБ, създадената от Иван Костов партия, чийто вечен и основен политически и идеологически враг е левицата.

Засега светът се придържа към традиционните ориентири, няма други валидни. И когато Божков протяга ръка към Слави с твърдението, че “много от целите на “Българско лято” и ПП “Има такъв народ” съвпадат”, трябва да е наясно, че основната цел на шоумена е въвеждането на мажоритарна избирателна система, характерна за западните демокрации. А целта на Божков е да свали временното статукво, за да избегне съдебно преследване и да бъде реабилитиран, което по-скоро е в зоната на анархизма. Така че колкото и уморен, обезверен, незаинтересован от ценностите да е българският народ, той все още се ориентира по компаса и съзнава, че партиите, които избира заедно с алчните им стремежи и властови комплекси, в крайна сметка представляват интересите му.

Американският военен ветеран генерал Колин Пауъл е казал някога: “Политиката не е торба, пълна с боб. Това е нещо сериозно и трудно.”