Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

“Целувката” - тайната на Климт, който скришом рисува любовта си

Емилия лекувала при Фройд своята зависимост от художника. Според психиатъра го обичала “безпаметно”

1907

Останал сам в студиото, Густав застава пред новата си картина. След дългата утринна разходка той пристига без дъх, но изпълнен с очакване. Днес е денят на истинското начало. Има дизайна, платното е подготвено, определил е позите и е усвоил фигурите, готов е да започне. Но не може. Гледа я повече от час, а не е по-готов да натопи четката в боята.

Той започва да измерва стаята с крачки, отваря прозореца, после го затваря. Прави си чаша кафе и го изпива пред платното, опитвайки се да разбере какво го смущава. Картината е като игра на шах - трябва да планираш всеки ход. Когато си тръгна оттук предишната вечер, смяташе, че знае как да атакува, но през нощта нещата се промениха.

Не е много по-различна от другите ми картини, мисли той. Въпреки че да създадеш алегорична картина за любовта, е най-арогантното нещо, което може да се направи. Какво, по дяволите, знам аз за любовта? Сравнено с това, алегорията за медицината или философията е фасулска задача.*

И днес не е категорично и ясно коя е жената, вдъхновила едно от най-върховите произведения на изобразителното изкуство - “Целувката” на Густав Климт. За да нарисува този шедьовър на ранния модернизъм, творецът смесва злато с маслени бои и тази техника става негов специален стил. Някои казват, че картината е по-добра и надминава по майсторство и стойност дори “Мона Лиза” на Да Винчи.

Магията на “Целувката” идва и от това, че на платното е заключена една любов, макар и виртуозно прикрита от четката на създателя си така, че да не може да принадлежи на никого другиго освен на него.

Густав Климт - символист и основател на школата, известна като Виенски сецесион, се превръща в жива легенда с работата си. Спечелва си слава още в младостта си. Абсолютният бохем, който никога и по никакъв начин не разделя стила си на рисуване от стила си на живеене.

Свободолюбив и ненаситен женкар, той не се впечатлява лесно от критиката и от това, че е определян за “скандален”, а творбите му - понякога за “неприлични”, “вулгарни” и “порнографски”... Защото за него красотата означава жена, а неизчерпаемо вдъхновение - нейната голота.

Естествено, музите му са безброй и той ги разкрива на платното така интимно, сякаш сваля и кожата от телата им. Разнообразието при моделите му е огромно - от бедни виенски клетници до дами от австрийския хайлайф. Много малко от тях устояват на грубото му излъчване и се спасяват от баналността да са поредната от купищата му авантюри за час, за нощ или за седмица-две.

Учудващо е, че дори не са повече от 14 децата, които в крайна сметка претендират, че са негови наследници. Все пак Густав забравя повечето красиви жени, минали през ателието и леглото му много бързо. Често се влюбва в тях мигновено и също толкова скоростно им се насища. Забравя лицата, ръцете, извивките им и настръхналата им през зимата кожа.

Има само една константа в неговия живот. Единствено тя е неговата ежедневна красота, неговото непреходно вдъхновение. Емилия Фльоге.

Ето ги неговите нарисувани с молив фигури, сиви и със светлосенки, чакат да получат нов живот върху платното. Един мъж вляво. Не той самият. Никога не е мислел сериозно да изобрази себе си. Каза го само за да умилостиви Емилие, която настояваше упорито и нелогично за това. Тя трябва да е наясно, че не би нарисувал свой портрет за никого, дори и за нея.

А отляво е момичето. Коя е тя?

Емилие, естествено. Малко по-източена, малко по-стилизирана, но определено Емилие. Има устните на Емилие, косата на Емилие и ръцете на Емилие. И точно това е проблемът, осъзнава той. Винаги е казвал: Който иска да разбере какво съм аз и какво искам, нека погледне внимателно картините ми. Той знае, че ако прегърнатата от мъжа в робата жена прилича на Емилие Фльоге, дори и чертите на лицето на мъжа да са неясни, всеки ще разбере.

Ще започнат да говорят за това, ще плъзнат слухове. Нали точно затова бе настоявал тя да му позира? Иска да направи нещо, да даде изявление. Усеща, че напоследък тя му се изплъзва, толкова много работа има, толкова пътува. Иска да я върне обратно при себе си. Но сега, когато е готов да рисува, осъзнава, че не може да го направи. Не бива да е Емилие, поне не толкова очевидно.

Климт е нает да нарисува трите дъщери на заможния виенски производител Херман Фльоге - Полине, Хелене и Емилия. Тогава художникът вече е прехвърлил 30-те години, а дръпнатата чаровница, която от трите момичета развълнува най-вече съзнанието му, е едва на 17.

Емилия никак не харесва портрета си, но още тогава пада в плен на необяснимото влияние, което ще има върху нея през целия й живот този майстор на четката.

Напористата девойка убеждава баща си да я запише на уроци по рисуване при художника. Междувременно нейната сестра Хелене се омъжва за брата на Климт - Ернст.

Густав и Емилия се сближават, но особено силна става връзката им, след като почива бащата на художника, а скоро след това и брат му, съпруг на Хелене. Климт изпада в тежка депресия, от която го спасява неговият ангел хранител. В така трудните моменти Емилия се оказва непоклатимата опора за него. Тя го обича, тя му прощава и най-важното - непрестанно му се възхищава.

Всъщност Фльоге така отдадено се посвещава на твореца, че търпи забежките му с други жени, всичките му прищевки, безпощадността на гения му. И точно това е, от което той има нужда. От нейното търпение, от кротостта й, от мълчаливото преглъщане на собствената й болка в името на неговото спокойствие.

Отнема му няколко часа, за да промени фигурата й, формата на лицето. Ръцете й вече принадлежат на друга жена. Емилие ще се разочарова, мисли си. От колко време чака да й направи приличен портрет? Той се изкисква грубо. През по-голямата част от живота си. Така и не разбра защо тя не хареса онзи свой портрет. Каква беше тази глупост, че не я познава добре? Познава я по-добре от всеки друг, по-добре от Хелене, по-добре от Полине, по-добре от майка й.

Но решава да не й казва още. Когато го попита как върви картината, ще й каже само, че трябва да направи някои промени по фигурите. Това е всичко, което й е необходимо да чуе, за да разбере. Това е причината тя да е единственият човек, с когото се чувства удобно и себе си: не е нужно да говори много, не е необходимо да обяснява и разяснява, за да изрази себе си.

Климт никога не се жени за Емилия, но никога не прави своя законна съпруга и някоя друга от многото си любовници.

Понеже Фльоге никак не била глупава, напълно осъзнавала нездравата си зависимост от Климт и как тяхната връзка влияе на нейния живот. Затова започнала терапия при самия Зигмунд Фройд. Двамата с психиатъра работели усилено върху това тя да скъса емоционалната верига, с която сама се е заключила за художника. Така междувременно Емилия отваря заедно със сестра си ателие на една от най-оживените търговски улици във Виена. Модна къща “Фльоге” бързо става особено прочута. Това бил нейният опит да бъде независима, да се откъсне от Густав.

Но скоро собственият й бизнес отново я обвързва силно с него. За първи път моделиер и художник работят в партньорство - той измисля десените на платовете, а после на свой ред рисува моделите в картините си. Естествено, връзките на Климт в артистичните среди осигурявали и важна клиентела за сестрите Фльоге.

Според Фройд Емилия обичала Климт повече от предано, неговото определение било “безпаметно”. Тя приемала да бъде негова сянка и дори харесвала своята роля на жертва. Научила се да контролира агресивните му пристъпи и му вдъхвала кураж в моментите на творческо безсилие. В същото време ревността я изяждала отвътре, а нуждата от внимание и уважение била постоянна болка, но тя търпяла. Робиня на любовта. На Климт.

Той се опитва да не мисли за израза на лицето й, когато ще види завършената картина. Творческият замисъл ли го кара да промени картината в нещо не така индивидуално и специфично, или личните подбуди? Трудно е да се каже. Трудно е да погледнеш толкова отблизо в нечия психика. Густав не знае отговора, знае само, че когато мисли за момичето от картината като за Емилие, не може да вдигне четката. Парализира се. А когато си мисли: тя е само едно момиче, може да е всяко, тогава може да смеси боите, да положи долния червеникавокафяв слой и да започне изграждането на картината с охра и сиена. Това е разликата между полудял човек и художник, който поне за няколко часа може да работи спокойно.

Три години след като почива майка му, Климт е покосен от инсулт, а докато се възстановява, е повален от пневмония, която води до смъртта му. Художникът завещава всичките си картини на дамата на сърцето си и за нея са именно последните му думи: “Емилия трябва да дойде”.

По всичко личи, че Густав е бил също толкова зависим от нея, колкото и тя от него. Но не можел да покаже тази своя слабост, да се покаже роб на една жена, на любовта. Трябвало да пази истинските си чувства, завоалирайки ги дори на платното. Според изкуствоведите в много от картините си Климт е рисувал именно Емилия. Но и за всяко по-неопределено женско присъствие в творбите му може да се каже, че е друга от неговите музи.

“Целувката” е най-сериозният му опит да скрие тяхната любовна история, споделяйки я едновременно с това пред света. Да разголи самия себе си. Само заради Емилия.

*Цитатите са от книгата на Елизабет Хики “Нарисуваната целувка”, в която името на Фльоге е преведено като Емилие.