Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайните на Белия дом Строежът на Белия дом започва през 1872 г.

По масонски обичай още в първата седмица стопаните му трябва да планират погребението си

Никсън си пийвал обилно и тръгвал да обсъжда важни въпроси с портретите на предшествениците си

Чърчил разказвал как се разхождал гол в спалнята, а в кресло пред камината седял духът на Линкълн

Теодор Рузвелт изгражда западното крило, за да се скрие от 6-те си деца

Mакар че Джо Байдън е новият стопанин на Белия дом, все още излизат пикантни новини за престоя там на предшественика му Доналд Тръмп. Но те са нищо в сравнение с тайните, които крие президентската институция през годините.

Първият държавен глава на Америка

Джордж Вашингтон избира мястото,

където да се построят бъдещите покои на президентите на САЩ. Основният камък е положен през 1872 г., когато роденият в Ирландия архитект Джеймс Хобан показва проекта си. Идеята му идва от къщата на Ленстър в Дъблин. Днес това е домът на ирландския парламент. Дизайнът бил в неокласически стил, вдъхновен от наследството на най-значимия ренесансов архитект от Северна Италия - Андреа ди Пиетро де ла Гондола, по-известен като Паладио.

Строежът отнема 8 години. По сградата работят 600 работници, като

400 от тях са роби,

докарани от Африка. За всеки един от тях са платени по 60 долара.

Президентската къща, както се нарича тогава, е изградена с местен пясък и първоначално изглеждала почти сива. За да предпазят материала от влагата и природните стихии, каменоделците решили да варосат сградата през 1798 г. Именно тогава цветът й става по-светъл и мек.

Самият Джордж Вашингтон не живеел в нея, а във Филаделфия, затова и първият й официален обитател бил Джон Адамс и съпругата му Абигейл. След него президентската къща приютява Томас Джеферсън, който добавил колоните на сградата.

По време на войната през 1814 г. британците подпалват резиденцията заедно с Капитолия след победата си в битката при Бладенсбург. Много малко вещи оцеляват, а сред тях е емблематичният портрет на Джордж Вашингтон. Той е спасен от поробения Пол Дженингс и ирландския градинар, които преди да избягат, грабнали платното, счупили рамката и го навили на руло. Портретът в цял ръст е върнат в преустроеното имение през 1817 г. и оттогава стои в Източната стая.

Когато на Джеймс Хобан е възложено да възстанови сградата, той решава да я боядиса в бяло.

Западното крило е построено едва през 1901 г. по идея на Теодор Рузвелт. Той искал пространство, тихо и отдалечено от останалите, в което да може да работи на спокойствие. Това дотогава не му се удавало, защото шестте му деца били твърде шумни и го разсейвали. 8 години по-късно

той създава и известния Овален кабинет,

а междувременно дава и официалното име на сградата - “Белият дом”. Оттогава насам почти всеки стопанин на резиденцията е добавял по някаква своя идея и днес тя разполага със 132 стаи, 35 бани и 6 етажа. Има 412 врати, 147 прозорци, 28 камини, 8 стълбища и 3 асансьора.

Киносалон, калиграфски кабинет, игрална боулинг зала, стая за бойни изкуства, където Барак Обама прекарваше вечерите си, музикална стая, солариум, магазин за шоколад, павилион за цветя и зъболекарски кабинет в приземния етаж са само част от допълненията. Интересното е, че в кинозалата лидерите често организират срещите си в неформална обстановка. Именно там Бил Клинтън е взел едни от най-важните си решения, а Джордж Буш е проявявал параноидни тенденции за подреждането на декора при съвещания с военни министри.

Едно от любопитните събития е и сватбата на президента Гроувър Кливланд, който се венчава в Синята стая. На същото място

Джеймс Монро обичал да пие чай,

поднесен със сладкиши, докато обсъждал важни политически проблеми с индианските лидери от Великите равнини.

Ричард Никсън определено е рекордьор по отношение на промените в Белия дом. По време на своя мандат той построява залата за боулинг. Прекарвал часове наред там през нощта, за да размишлява над политическите си ходове. Изградил и ситуационната зала, в която да се провеждат заседанията на Съвета по национална сигурност. Разпоредил в близост да има и дентален кабинет. Служителите обожавали да наблюдават "представленията" на Никсън, когато, почерпен обилно с алкохол, минавал по коридорите, където са окачени портретите на президентите преди него, за да поговори с тях. Задавал им различни въпроси, но така и не получавал отговор.

Колкото и комфортен да изглежда на пръв поглед животът в резиденцията обаче, за някои държавни глави той бил непоносим. Хари Труман го описва като "големия бял затвор" и "бляскавия затвор".

Стопаните на сградата били различни, с всякакви нагласи и непрекъснато променяли резиденцията.

Закритият басейн, построен за болния от полиомиелит Франклин Рузвелт,

в момента е под стаята за брифинги. Твърди се, че той едва ли някога ще се ползва за плуване. До него сега води стълба, скрита близо до президентския подиум. Според някои служителите от време на време се отбивали до стария басейн, за да изписват на плочките му имената си.

Едно от най-тайните пространства в Белия дом обаче е подземният команден център за спешни операции в специалното бомбоубежище. Изграден е, след като японците бомбардират Пърл Харбър през 1941 г. Именно тогава започва и строежът на източното крило. До него първоначално се стигало чрез малък тунел.

Преди това имало още един проход, който се смятал за таен, но се е използвал в много редки ситуации. Това било канал, построен, за да се отвежда водата от улуците на покрива далеч от резиденцията.

Интересното е, че всеки президент досега е променял Овалния кабинет по свой вкус, но едно от най-важните неща, които всеки новодомец трябва да направи, е да планира погребението си още през първата седмица. Обичаят вероятно е свързан с факта, че Вашингтон и изявени масони са планирали изграждането на сградата, цялата им философия е подчинена на идеята да не забравят, че са смъртни.

Единственото нещо, което не е променяно досега, е

бюрото Resolute в Овалния кабинет

То е изсечено от дървения материал на британски кораб за проучване на Арктика от XIX век.

Друг любопитен момент от живота във величествената сграда е, че всяко ново семейство може да си води домашни любимци. Някои от членовете обаче имали доста екзотични животни. Джон Адамс примерно отглеждал алигатор в банята, дъщерята на Теодор Рузвелт имала змия, а Калвин Кулидж се грижел за мече, лъвчета, котка, уолаби и пигмейски хипопотам.

Измененията в един момент стават толкова много, че Белият дом постепенно губи част от своята историческа красота и финес, но през 1961 г. те отново се завръщат с пълния си блясък под ръководството на Джаки Кенеди.

Макар че за президентската къща има много легенди, една от най-любопитните е, че тя е обитавана от духове. Много бивши служители съобщават за

зловещи странни съвпадения

и различни истории. Една от най-известните е за първата дама Абигейл Адамс, чийто призрак, според разкази на очевидци, обикаля в Източната стая, където тя простирала дрехите си.

Твърди се, че и духът на Ейбрахам Линкълн също се реел в сградата след убийството му през 1885 г. За това свидетелстват разказите на хора, на които може да се има доверие - сред тях са президентът Теодор Рузвелт, британският премиер Уинстън Чърчил, покойната нидерландска кралица Вилхелмина.

Чърчил с удоволствие споделял как докато се разхождал гол в спалнята си в Белия дом, духът на Линкълн седял на креслото пред камината. Самият Линкълн също бил посещаван от призраци преди смъртта си. Той многократно споделял, че е виждал и мъртвия си син Уилям.