Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дискретното посещение на Джаки Кенеди в Белия дом Джаки Кенеди се страхувала да се върне в Белия дом.

8 г. след убийството на съпруга Джон Патриша Никсън я кани заедно с децата

Писма между двете първи дами разкриват страха на Жаклин от болезнената среща

Oсем години след смъртта на Джон Кенеди вдовицата му Джаки престъпва тайно прага на Белия дом, за да потъне в спомени за живота си като първа дама.

Стените на президентската резиденция връщат болезнено времето, в което Жаклин е щастлива с Джон и двете им деца - Керълайн и Джон Кенеди-младши.

Заслугата бившата първа дама да си вземе последно сбогом с Белия дом е на съпругата на 37-ия президент на САЩ Ричард Никсън - Патриша.

Пат, както я наричат, кани Джаки Кенеди в президентската къща на скромна церемония, за да отбележат окачването на официалните портрети на нея и Джон Кенеди, рисувани от художника Аарон Шиклер.

В писмо до нея през 1970 г. (кореспонденцията между двете се пази в президентската библиотека и музея на Никсън - бел. ав.) Жаклин, която вече е омъжена за гръцкия магнат Аристотел Онасис, споделя:

“Мисълта да видя Белия дом отново ще бъде болезнена

Върнах се във Вашингтон само за да посетя Арлингтън (националното гробище, където е погребан Джон Кенеди - бел. ред.) - пише тя. - Знам, че времето ще улесни нещата и че един ден трябва да заведа Керълайн и Джон до местата, където са живели с баща си. Но това няма да стане, поне още известно време.”

Година по-късно обаче Жаклин Онасис размисля и споделя на Пат, че е готова, като за целта е измислила таен план.

“Наистина нямам смелостта

да премина през официалната церемония и да върна децата в единствения дом, който двамата познаваха с баща си - пише Жаклин през 1971 г. до Пат. - Цялата преса и всичко това са неща, които се опитвам да избягвам в живота на децата си. Керълайн беше на 5 г., а Джон на 2, когато баща им беше убит на 22 ноември 1963 г.”

Джаки допълва, че преживяването ще бъде трудно за тях и няма да имат време да се насладят на спомените си, в които ще потънат.

И предлага следния вариант: “Някой ден преди събитието или след това, както ви е удобно, бихме ли могли децата и аз да се вмъкнем ненатрапчиво във Вашингтон и да дойдем да ви отдадем почитта си и

да видим платната насаме

- пита деликатно Онасис. - Няма да се налага да правите голяма церемония, а децата ще могат да се насладят на портрета на баща си и да обиколят стаите, които познаваха, по един тих начин.”

Съпругата на Никсън се съгласява, а кореспонденцията им изумява до днес. Причината е, че първите дами били много различни и никой не е предполагал, че двете могат да влязат в подобен съюз.

Патриша е родена в миньорски град в Невада и израства във ферма. Тя поема домакинските задължения само на 12 г., след като майка й, имигрантка от Германия, умира.

Жаклин Лий Бувие е родена в ексклузивния Саутхемптън, на Лонг Айлънд, и е дъщеря на борсов посредник от Уолстрийт. Посещава частни училища, колежа “Васар” и учи във Франция.

Животът им е напълно различен, но

двете ги обединява едно

- да помогнат на мъжете си да се докажат като изключителни политици.

На 3 февруари 1971 г. Ричард Никсън изпраща специален самолет за своите гости. Джаки заедно с 13-годишната Керълайн и 10-годишния Джон-младши се вмъкват в Белия дом почти незабелязано. Според очевидци в погледа на Джаки личал страхът от стените на президентската къща. Това е първото и единственото й посещение там след убийството на Кенеди.

Споделя пред Патриша, че мисълта да е отново там е трудна. Денят е белязан от благодат и нежност, отбелязва по-късно Джаки. Двете фамилии дълго си съперничат, докато накрая Джон Кенеди побеждава Никсън на президентските избори през 1960 г.

“Майка ми беше твърдо решена, че посещението ще бъде възможно най-лично и щастливо”, пише дъщерята на Никсън - Джули Никсън Айзенхауер, в биографията на майка си “Пат Никсън: Неразказаната история”.

Само четирима членове на персонала на Белия дом били пряко замесени в посещението и

те се заклели в строга тайна,

че няма да кажат на никого за това.

Жаклин носела семпла, но елегантна черна рокля с дълги ръкави.

“Лицето й с големите й широки очи и бледата кожа, обрамчена с тъмна коса, беше точно като на снимките - спомня си Джули. - Отидохме незабавно в приземния етаж, за да видим нейния портрет, ефирно, романтично изследване с глава, обърната мечтателно към непознатото.”

Картината показва Джаки в златиста светлина, облечена в дълга тънка рокля с разрошена яка и ръкави. Тя е застанала пред камината, върху която има бюст и букет от бели цветя. Художникът Шиклер е завършил картината година по-рано, твърдят от Историческата асоциация на Белия дом.

След това групата отишла да разгледа картината на Джон Кенеди. Всъщност всички се тревожели точно за този момент.

Когато отиват в голямата зала, за да видят портрета на Кенеди, Джаки не казва нищо. Само благодари на Патриша за този жест.

Картината изобразява Джон с главата му “дълбоко потънала в гърдите, с кръстосани ръце”. Шиклер, който е виждал Кенеди само веднъж, отдалеч, е нарисувал портрета посмъртно, работейки по снимки и според съветите на Джаки. Направил го с наведена глава не защото го мислел за мъченик, а защото искал да го покаже като президент мислител.

Децата на Кенеди много харесали портрета, но искали да разгледат и други интересни забележителности в Белия дом.

Затова Ричард Никсън ги отвежда да видят спалнята на Линкълн и им разказал легендата, че всеки, който седне на леглото и си пожелае нещо, ще се сбъдне.

Междувременно Джаки и Пат обикаляли тихо останалите стаи. Бившата първа дама видимо била потънала в спомените си.

След това гостите вечеряли със семейството на Никсън, а по-късно се преместили в Овалния кабинет. Там президентът

показал на Джон-младши снимка от детството му,

където си играе под бюрото на баща си.

В деня след посещението Джаки Онасис пише на президента Никсън и първата дама: “Никога не съм виждала такова великодушие и такава нежност. Можете ли да си представите подаръка, който ми дадохте? Да се върна в Белия дом насаме с малките си, докато са още достатъчно млади, за да преоткрият детството си и с вас като водачи - и с дъщерите ви, такива необикновени млади жени. Никога

не съм виждала Белия дом да изглежда толкова красив

Зарадва ме да чуя как децата избухват в спомени по време на целия път към вкъщи. Благодаря ви от сърце! Денят, от който винаги съм се страхувала, се оказа един от най-ценните, които прекарах с децата си”.