Мразовито време е и затова се сетих за Сибир. И за една история от далечната 1990 г. Ще започна от нея. Тогава агитирах в русенско село за демокрацията. Салонът бе пълен и добрите хора слушаха разказа ми за бъдещето. Слушаха, но до момента, в който дяволът ме дръпна за езика и ги ошашавих с прогнозата, че Съветският съюз ще се разпадне и пропадне. Настана суматоха, чуха се подсвирквания и подвиквания. От мястото си се надигна възрастен човек и мачкайки в ръка кожен сталински каскет, се провикна: „Абе, Йорданов, ти чуваш ли се какво говориш? Защо лъжеш народа, бе? Да знаеш от мен: СДС-то ще изчезне, а Съветският съюз няма да изчезне!“ И като се разпени този ми ти човек, не млъква. И чак до Космоса стигна: „Ами ти, знаеш ли бе, господинчо от СДС, че сега в Космоса има двама съветски космонавти. Ти за тях мислиш ли как ще се върнат, ако го няма Съветския съюз?“ Шум и смях в залата. Няма как. Трябваше да отговоря. И отвърнах: „Другарю, не искам да те ядосвам, но и след 30 години СДС няма да изчезне. А твоят Съветски съюз не го виждам да изкара толкова дълго. За космонавтите не бери грижа, ще се върнат, но в коя държава ще кацнат не съм сигурен.” И като започнаха едни препирни, истински жив Фейсбук, развали се събранието.
Само два месеца след като СДС победи на парламентарните избори през 1991 г. Съветският съюз се разпадна, изчезна като държава. Едва изкара моята възраст. Съветските космонавти се строполясаха край Бай?о?ур в Къзълординска област на Казахстан, до река Сърдаря. Седем години по-късно един от тях - украинецът Леонид Каденюк, летя заедно с американски астронавти на космическата совалка „Колумбия“.
Но се спомних за това ми преживяване, защото днес има нашенци, които си мислят, че държавата Руска федерация е вечна. Не е. Историята е велик учител. Тя ни припомня, че през всички векове са се раждали нови държави. Защо ли пък през XXI век да не се роди държавата Сибир!? Я колко много добри народи живеят в този обширен географски район в Северна Азия: якути, тувинци, хакаси, алтайци, шорци, долгани, сибирски татари, телеути, тофалари, чулимци, буряти, евенки, нанайци, ненци, ханти, манси, чукчи, коряки, ескимоси и още, и още. Всички те не са руснаци. Това са си сибиряци, народи с корен. Руският президент ги нарича „россияни”т.е. граждани на Руската федерация, Но в отговор те все по-често наричат себе си сибиряци и говорят за отделяне на Сибир от тази федерация.
В Москва са против. Защото за руските политици и олигарси Сибир е печатница за пари. За тях той е газостанция и бездънен петролен кладенец, огромна дърворезница и вълшебна пещера на съкровищата, затвор и концлагер. Но е факт, че в Сибирския федерален окръг все повече стават привържениците на обществени групи и движения, които се самоопределят като „борци за свобода“. Анкети показват, че около 30% от сибирското население приветства незабавното и пълно отделяне от Руската федерация, а 60-70% поддържат идеята за преходен период с частична автономия, преди утвърждаването на пълната независимост. Само около 10% от сибиряците са доволни от управлението на Кремъл.
Любопитно е, че при последното преброяване на населението в Руската федерация хиляди граждани са вписали „сибиряк“ в графата „националност. Най-много са сибиряците в Тюмен, Омск, Новосибирск и Кемерово. А в Сибирско-американския факултет по мениджмънт на Иркутския държавен университет студенти вече моделират варианти за развитието на икономиката на бъдещата държава. Народите имат право да мечтаят!
Днес на лицето на руския президент Владимир Путин е изписана носталгия по Съветския съюз. Но е факт, че този съюз изчезна само две години след като се създаде дълголетния Съюз на демократичните сили. А това, както добре би трябвало да знаем, е политическата сила, която е като компас. Накъдето сочи тя, натам се движи България. Затова отсега умните българи се ориентират правилно. Към останалите моят съвет е: следете компаса. И гласувайте.
Националното знаме на бъдещата сибирска държава ще бъде бяло зелено. Белият цвят ще символизира сибирския сняг, а зеленият – безкрайната тайга. Но ако Русия реши да окървави сибирската земя, както впрочем го е правила по императорско и съветско време, това само може да прибави към флага на новата държава още един цвят - червеният. Тогава сибирското национално знаме ще се родее с нашето национално знаме. Убеден съм, че не е далеч денят, когато непознат ни още български поет ще възкликне:
Здравей, Сибир, шир безкрайна,
земя на вечна младост и тъга!
Щастлив съм, че съм част от твойта тайна,
че си свободен и независим ти сега!