Тотално избягвам политически коментари или коментари свързани с политици. Този е хем политически, хем не е. Той всъщност е предизвикан най-вече от моето изумление като родител.

Как е възможно нито майката, нито бащата да не отидат да приберат сгрешилото си дете, а да го освобождават от районното пълнолетните му приятели?! Ако това е вярно, а не е жълта помия срещу Радев, не знам какво да мисля не за него като президент, а за състоянието в което се намира всичко - от най-ниското до най-високото. Това не е пиар грешка, а пиар бездна, нечуван досега публичен провал.

Това написа във фейсбук писателката и сценаристка Милена Фучеджиева по повод случката със сина на президента Румен Радев. И продължава:

Изоставяне на едно дете посред нощ от баща и президент. Майката не е длъжна да прави всичко. Къде са били, защо не са отишли да си вземат детето? Трябвало е там да бъдат двамата, загърбили всичките си семейни неразбирателства и антагонизми в името на детето си. Какъв пример дава президентът на народа си?!

Адски тъжно ми е за това момче. Обвиненията не бива да са срещу него. То е непълнолетно, на 15 години, тийнейджър изоставен от родителите си пред целия български народ. И родителите му нямат извинение, нито оправдание. Особено президентът. Особено той. Социалните ли да се намесят?!

Не може детето на генерал и президент на държава да бъде оставено само да се оправя в полицията посред нощ. Това е прецедент за който не съм чувала или чела никъде.

Използвах думата "президент" дори недостатъчно. Този баща иска пак да е "баща на нацията". Моля?!

Какво е това?! Дотам ли стигна всичко? Чалгата, мутрите и прехода ли са виновни, кой е виновен? Докога ще се търсят оправдания в комунизъм, капитализъм, минало и т.н. за личната безхарактерност и морална корупция?

Тъга. Разпад.