Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Версия: Обесили двойник на Левски. Той починал години по-късно в манастир Васил Левски

Спомени на очевидци, комитетски писма и дипломатически депеши в основата на тезата

Двойник на Левски увисва на бесилото, твърди изследователят Георги Александров.

Според него Апостола е спасен след вътрешнокомитетска конспирация и след успешния завършек на революционната си мисия - свобождението на България, Апостола се оттеглил в манастир, където е дочакал края на земните си дни.

"На въпроса кой всъщност е бил обесеният, който е подменил Апостола на бесилницата, аз не можах да отговоря окончателно. Набелязах няколко лица, които биха могли да бъдат двойникът", казва Александров.

Той започва изследванията си върху живота на Левски в далечната 1960 г., когато е военен комендант в Русе. По-късно, след като завършва ядрена физика, при няколко поредни командировки в Петербург получава достъп до руския държавен архив. В него се пазят неизвестни на българските историци секретни донесения на руския вицеконсул в Пловдив Найден Геров до неговия шеф в Цариград посланик граф Игнатиев.

"В телеграмите на Найден Геров се застъпва една нелицеприятна теза, която ми е неудобно дори да спомена - че турската власт е подменила Левски на бесилото и го е изпратила през Плевен и Русе в Цариград.

Аз твърдя доста категорично, че подмяната е вътрешнокомитетска конспирация, замислена от сподвижниците му, с цел спасяването на Апостола", убеден е Александров. Изследователят аргументира предположението си, че вместо Левски е обесен негов двойник с публикувани едва през 1937 г. спомени на очевидци на самото обесване. Съгласно тези спомени обесеният въобще не е приличал по външен вид на Апостола.

"Особено достоверни са спомените на дядо Георги С. Потайников, публикувани във в. "Мир" през 1937 г. По време на събитията в София през 1873 г. дядо

Георги е бил момче на 12 години. Баща му е имал питиепродавница в близост до Банята и в нея често е отсядал Левски, така че малкият Георги го е познавал на външен вид", разказва Александров.

Георги Потайников попада край бесилката на Апостола заедно със свои приятелчета турчета. По-късно той ще опише подробно как е изглеждал обесеният Левски на външен вид.

Според описанията на Потайников денят е бил пазарен - вторник. По стар стил е било 6 февруари 1873 г. Времето е било топло, пролетно. Обесеният Левски е имал черна коса, рядка черна брада и мустаци, черни вежди и е бил с отворени очи. Лицето му е било мургаво и заоблено. Това описание се разминава драстично с показанията на Панайот Хитов, че Апостолът е бил голобрад, тоест кьосе и "хубав, хубав като ябълка".

"Причината спомените за обесването на Левски да се появят едва сто години след раждането му, е в своеобразната "омерта"(обет за мълчание - бел. авт.). Заради нея второто, разширено издание на биографията на Левски от Захари Стоянов така и не вижда бял свят", убеден е Александров. Изследователят посочва, че в две комитетски писма от Русе до Търново, от които става ясно, че дори след няколко месеца след "обесването" на Левски сред комитетите се е ширела мълвата, че той е жив.

Според Георги Александров, за да се отговори на въпроса кой е двойникът, е необходимо още веднъж, ако изобщо това е правено досега, да се прерови турският държавен архив. Там могат да бъдат открити фотографските портрети, които Иван ти други доказателства на тезата му. През 1891 г. Стоян Заимов намира в архивите на манастира вещи на Апостола, които той не е могъл да остави там преди обесването" си.

"Заимов намира мензулата на Апостола и пълномощно, издадено от Революционния комитет в Букурещ на 14 юни 1872 г. Животът на Левски в последната година преди обесването му е проследен ден по ден благодарение на писмата му.

От тях става ясно, че Левски не е ходил в Рилския манастир и няма как да е оставил там въпросните вещи и документи. Това той прави много по-късно, когато минава през обителта", категоричен е Александров.

Според него Апостолът само е минал за неизвестно време през Рилския манастир, но се е установил трайно в някоя светогорска обител, най-вероятно в Хилендарския манастир.

"Левски завещава на майка си и на своите близки чрез нея да запази косата му от т. нар. второ негово подстригване в сандъка си и да я предаде, когато научи, че е загинал за Отечеството, на духовници, които да я опеят и погребат по ритуала, съответстващ на неговия йеродяконски монашески чин", обяснява Георги Александров. Изследователят не може да приеме че родствениците на Апостола не са изпълнили завета му и вместо това са предали косите на Държавния етнографски музей в София.

Александров допуска, че косите не са предадени за погребение, защото Левски вероятно се е намирал в манастир, където е могъл да бъде опят и погребан, както е по църковните канони.

"Апостола не се е разделял окончателно с монашеското си расо, а твърде често е действал облечен в него. У него не е имало неприязън и богоотречение, които биха му попречили по-късно да се оттегли отново в манастир, а тъкмо напротив", завършва Георги Александров.

ИНТЕРВЮ

Георги Александров, изследовател:

Допускам, че Апостола е завършил живота си в Рилския манастир или в Света гора

- Г-н Александров, не е ли скандално твърдението, че вместо Левски е обесен негов двойник?

- Българският народ казва "Мъртвият не ни е вече враг". Колко според вас биха желали Левски да е жив. Много бързо са го обесили в съзнанието си. Вземете например Христо Ботев и Хаджи Димитър - съществуват доказателства за тяхната гибел, но народът не вярва, че те са загинали. През 1953 г. една учителка от Хасково изкарва целия клас в училищния двор, за да посрещне Ботев, който се завръща. Дотолкова желае да е жив. Как така ние без всякакви категорични доказателства се съгласихме, че Левски е обесен?!

- Какво ви кара да смятате, че това не се е случило?

- Много факти. Например косите на Левски не са погребани. Близките му не са сторили това, защото Левски е бил на място, където са щели да се погрижат за това. Допускам, че Левски е завършил живота си в манастир. В Рилския манастир или в Света гора.

- Къде може да има доказателства за тезата ви?

- Преди няколко години подадох молба в българския Държавен архив да се изискат полицейските досиета от турските архиви, в които е описан дори цветът на очите на задържаните. Не съдебноследствените протоколи, а дознанието, където са включени и снимките.

- Познавате ли други изследователи на Левски?

- Знаехме се с Хайтов, но не сме разговаряли за Апостола. Има нещо друго, което не се наемам да тълкувам - два дни преди Хайтов да пристигне в Зографския манастир, пламва цялото южно крило. В пожара изгаря и отец Данаил, който държи най-ценните документи от архива на манастира в килията си.

Какво е събрал от останките, Хайтов не казва.

Визитка:

ГЕОРГИ АЛЕКСАНДРОВ е роден през 1941 г. в "селото на поетите", както е известно Драганово, Великотърновско. По бащина линия е далечен роднина на Бачо Киро. По професия е ядрен физик.

Завършил е с пълно отличие Априловската гимназия в Габрово, където заради стихотворението му "Чест" е съден през 1958 г. (XI кл.) за "идеологическа диверсия". Автор е на редица научни статии в чуждестранни журнали, на 30 изобретения и две открития.

Превел е от персийски Омар Хайям. Понастоящем работи върху издаването на цялостното си поетично творчество.