Развиващия се злободневен дебат вече тотално премести фокуса от промените в Закона върху това кой какви филми харесва. Че в Закона, такъв какъвто е в момента, има големи неясноти, двусмислици и пропуски, е повече от ясно за всеки, който се е опитал да се занимава с кино в България. Най-малкото е млад закон (от 2003та) в държава , която има Конституция от 1879! И ако при изработването на Конституцията се е искало мнение от други държави, защо не се направи същото и в момента. Не че няма смислени и можещи хора в Парламента, но в чисто законодателен аспект сме светлинни години назад в областта на филмовата индустрия. И пак – идеята е да има качествено подобрение в един неоспоримо куцащ закон, а не да се хващаме за гушите по отношение качеството на това, което сме произвели.