Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Противолавинните оръдия не бранят фрийрайдъри, а само маркираните пътеки

Един 18-годишен младеж си отиде без време от този свят, затрупан от тонове снежна маса в Пирин. Пред Борислав Гарибов - Бобо тепърва предстояха международни състезания и подиуми, защото бе един от най-добрите ни състезатели по фрийрайд в националния отбор. "Млад мъж, пред когото животът се отваряше тепърва с всичките си хубави неща. И ако ги има онези вечни бели полета - лека и искряща пудра!", с тези думи го изпрати доц. Момчил Панайотов, председател на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил /БАССЕС/.

Трагедията под Тодорка се разигра миналата неделя по обяд. Дни по-рано състезателите от отбора ни по фрийрайд пристигат в Пирин, за

да карат по необработени терени,

извън маркираните писти. В тази планина най-предпочитаните от търсачите на адреналин са Бъндеришките улеи и улеите в м. Ечмище. Те обаче са и най-лавиноопасни. По западния склон на вр. Тодорка са т.нар. Тодорини или Бъндеришки улеи, защото слизат в Бъндеришката долина. Те са около 7, с различни разклонения. До първите два, които са и най-карани, се стига от горната станция на седалковия лифт и обръщалото на влека Платото. За най-екстремните 4, 5 и 6-и трябва да се стигне до връх Тодорка. Западният склон е „добра“ комбинация от условия за образуване на много големи лавини. В горните части на улеите обикновено има снежни дъски.

А в последните дни от ПСС, Българската лавинна асоциация и БАССЕС непрекъснато предупреждават за висока степен на опасност заради рязката смяна на температурите и вятъра, който пренася снежни маси. Той наслагва огромни количества сняг под билата и е предпоставка за лавини.

В неделя Бобо се качва на ските и с треньора си, национала по фрийрайд и сноубордист Борис Първанов, се спускат по един от Бъндеришките улеи, когато пада огромна лавина. Повлича Бобо надолу по склона. Раницата с еърбег се отваря, но се оплита в клоните на дърветата и предпазната въздушна възглавница се разкъсва. Снежната маса забива младежа в основата на дърво и го затрупва. Треньорът му веднага се отправя към мястото, задейства се и лавинният уред, т. нар. пипс, и момчето бързо е локализирано. Само за 10 минути пристигат и планинските спасители, но за съжаление само за да го изровят от снега и да констатират смъртта. От удара със страшна сила в дървото и затрупалия го сняг получава много тежки травми, несъвместими с живота. "Районът е бил изключително лавиноопасен. Между 50 и 120 см е дебелината на лавината, фронтът е около 150 метра, а ходът й е от порядъка на километър. Това е огромна маса. Момчето е било опитно, отлично екипирано, но е карало извън разрешените места, при многократни предупреждения за висока лавинна опасност", коментира директорът на ПСС към БЧК Емил Нешев.

Можеше ли Бобо да продължи да триумфира на подиумите? Защо противолавинните оръдия не са съборили новия навят сняг по улеите и така да "прочистят" терена за екстремните карачи? Социалните мрежи буквално завряха от такива въпроси и коментари за едва ли не безполезността на поставените преди 5 г. оръдия. Ден след трагичния инцидент, в понеделник сутринта от 7,30 до 8 ч. бе гърмяна лавината Палашица. От началото на този сезон тя е сваляна контролирано 7 пъти. Още 12 пъти са се задействали оръдията на Бъндеришките улеи.

Модерната противолавинна система е изградена от Националния парк "Пирин" в подножието на връх Тодорка, извън ски зоната, където има опасност от свличане на снежна маса. Шест оръдия събарят контролирано натрупаното критично количество сняг. Четири от т.нар. газекси

са поставени в два от Бъндеришките улеи

Другите две оръдия са в м. Палашица, където през 2005 г. падна огромна лавина, а снежната маса стигна до края на една от пистите.

“Важно е да се знае, че системата не обхваща всички места, където карат нерегламентирано фрийрайдърите. Тя не е предвидена да пази тях, защото според правилата на НП "Пирин" в тези територии е забранено да се карат ски и сноуборд и не би трябвало да има хора. Скиорите трябва да са на пистите в рамките на ски центъра”, обясни директорът на НП "Пирин" Росен Баненски.

Допълва, че системата защитава тези туристи, които минават по маркираните маршрути и

“сваля” лавините,

които биха могли да стигнат до туристическите пътеки, където вече е разрешено да има движение на хора. Освен това противолавинните оръдия защитават и биоразнообразието на територията на парка, на западния склон на връх Тодорка, над хижа "Бъндерица".

Системата за превантивен контрол действа чрез контролирано газово взривяване на малки лавини. Използва се радиоконтрол и датчици, които осигуряват информация за дебелината на снежната покривка в улеите. Когато се установи, че има опасност от натрупване на повече сняг, който да предизвика лавина, системата предизвиква автоматично и контролирано свличането на снежната маса.

Инсталацията е изградена така, че да работи напълно автономно 24 часа в денонощието, без необходимост от човешка намеса в лавиноопасната зона.

Има собствено електрозахранване

и оборудване за радиокомуникация. Управлението, администрирането и наблюдението става чрез радиовръзка от отдалечен операторски пункт, разположен на безопасно място.

Системата, която е от най-ново поколение в света, има команден център, кабина с резервоар, тръбни магистрали и 4 стоманени експлоудера. Те са разположени в четирите улея на надморска височина от 2521, 2498, 2479 и 2435 метра, като средният наклон на територията е 62 градуса.

Резервоарните бункери са свързани с всеки от експлоудерите с по два тръбопровода, по които текат кислород и пропан. Чрез специални клапани газовете се смесват и след затваряне на клапаните електрическа свещ предизвиква искра, която взривява газовата смес. Последвалата експлозия създава ударна вълна, която предизвиква регулярно падане на лавина, обясниха от НП "Пирин". След всеки отделен взрив системата се презарежда самостоятелно.

Контролираните взривове по западния склон на връх Тодорка и в местността Палашица се осъществяват след всеки обилен снеговалеж сутрин от 5 до 8 ч. и вечер от 20 до 22 часа.

От всички български планини Пирин е най-лавиноопасната. Точно тук е регистрирана най-голямата лавина у нас,

със снежна маса около 300 000 тона

Тя е паднала през 1984 г. по долината на Влахина река, с размер 600 на 185 м, а средната дълбочина е била 180 см. При навлизането в долината тази лавина е имала височина на фронта 25 м, обясниха от Националния парк.

Дирекцията на НП "Пирин" всяка година преди сезона издава забрана за извънпистово каране, както и използване на моторни шейни и ратраци. Заповедта се изпраща и до всички ски училища и фирми, които предлагат услугите каране на ски и сноуборд. Забраната се поставя и на видни места на територията на ски центъра, но любителите на силни усещания не се съобразяват и непрекъснато навлизат в планината. Често предизвикват нарочно лавини, за да се спускат по повърхността на свличащия се сняг.

За последните години има около десет случая на затрупани от лавини. Повечето от тях са в Бъндеришките улеи. Не минава зимен сезон без планината да вземе своите "снежни" жертви. След всяка подобна трагедия започват коментарите в търсене на виновник. А истината е, че никой не може да пребори природата. Сред търсачите на силни усещания, за които тръпката е да се спускат по необработени и девствени терени, стръмни склонове и улеи, има както опитни и добре екипирани, така и "луди глави", подценяващи природата и надценяващи собствените си възможности. Местата за фрийрайд в Пирин са най-популярни, наред с тези в Рила. Улеите по западния склон на вр. Тодорка са едни от най-лавиноопасните в Пирин и същевременно са притегателни за екстремни спускания на скиори и сноубордисти.

В България

няма регламентирани места за каране на екстремни ски

и сноуборд. Повечето подходящи терени попадат в границите на националните паркове "Пирин" и "Рила", но там е забранено. През годините са правени опити да се вкарат промени в плановете за управление на тези региони, за да има някакви разрешени места и регулация, но без резултат.

“Проблемът с фрийрайда не трябва да се решава със забрани - коментира директорът на ПСС Емил Нешев. - Tрябва да има разбиране и ясна политика на действие в тези терени. Цялата индустрия в зимната ски мода е насочена към фрийрайд. Трябва да се намерят начините, по които той да се регламентира и да бъде надеждно охраняван. В света има обособени зони за фрийрайд, тези терени се поддържат, почистват, обезопасяват, има регламенти, които се спазват. Тук такива регламенти не съществуват.”

Не работи и вариантът с налагането на глоби на екстремните скиори, които навлизат в забранената за каране територия на НП "Пирин". “Трябва нарушителите да се хванат на място. Няма как парковата охрана да обикаля из планината, по лавиноопасните улеи и да дебне и гони недобросъвестни хора. Ако при някакъв инцидент, като последния, засечем хора на място, то често казват, че са отишли да помагат”, обясни директорът на парка Росен Баненски.

Ясно е, че регламентиране на извънпистово каране скоро няма да има. “Съветваме мераклиите да излизат по терените с "пудра" да не го правят, да се придържат към обработените писти и да се вслушват в съветите ни за безопасност. Не спираме да предупреждаваме за опасността от лавини, но явно няма чуваемост. Всяка една спасителна акция, освен всичко друго, е и риск за живота и здравето на всеки един от нас”, казват планинските спасители от Банско и призовават всички да бъдат предпазливи и да не се поддават на емоциите за

фрийрайд, който

е забранен

в Националния парк "Пирин".

Българската лавинна асоциация, която е неправителствена организация, се зае в сътрудничество с ПСС да прави наблюдение на снежната покривка и лавинната опасност, да информира практикуващите зимен туризъм за условията в планините у нас. Публикува се лавинен бюлетин за най-посещаваните планински курорти и райони в България. В специална платформа се дават метеоданни за времето в различни ски зони и информация за преценка на лавинната опасност, направена от професионалисти в областта на зимното планинарство. Със съдействието на ски зоната в Банско е инсталирана първата площадка за наблюдение на снежната покривка.