Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Идва поколение, което няма да събере 40 години стаж за пенсия Димитър Манолов

- През 90-те години тез хора не плащаха осигуровки

- Парадокс е, че на офицерите и сержантите трудът е първа категория, а на наборния войник е трета

- И ученическите, и студентските бригади трябва да се признават за стаж, казва  президентът на “Подкрепа” и председател на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт

 

- Г-н Манолов, преди дни ви избраха за председател на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ). И през тази година има голям дефицит в института - какво да се направи, за да се спре тази тенденция?

- Дефицитът не може да бъде намален, не може да изчезне, защото трябва да се увеличат приходите, а срещу това има тежка съпротива.

Ако няма максимален осигурителен доход, дефицитът със сигурност ще е по-малък. Другият момент е да се намалят разходите, което няма как да стане, защото трябва или да се намалят пенсиите, или да се намали броят на тези, които ги получават. Нито едно от тези две решения не е от най-хуманните, така че

дефицитът ще съществува,

защото има съпротива

срещу това да бъдат

увеличени приходите

- Повече от три години различни работни групи подготвяха законопроекта за регламентиране на фазата на изплащане на пенсии от втория стълб. Те обаче влязоха в парламента едва в началото на януари. Комисията за финансов надзор пък отново извади свои предложения за промени. Защо се получи този разнобой между институциите?

- Много повече от 3 години се подготвят тези текстове. Още Йордан Христосков бе служебен министър в правителството на Марин Райков през 2014 г. Слушах дебатите в парламента на първо четене - то там няма много хора, които да разбират от тази работа. Човекът, който най-много разбира, е д-р Хасан Адемов. В изказването си каза цялата истина - крехък баланс между пенсионноосигурителните дружества и осигурените лица. Аз съм единственият човек, който 20 години критикува тази система, и чак сега се видя, че повечето от нещата, които съм говорил, са верни.

Трябва да отбележим усилията, които започна да прави бившият министър на финансите Владислав Горанов през 2015 г., но, за съжаление, не беше достатъчно подкрепен политически. Част от предложенията сега на КФН влизаха и в идеите на Горанов.

- Предложенията на КФН обаче са 34 страници и почти променят философията на този законопроект. Щом самият регулатор има толкова забележки, няма ли опасност да се ощетят хората за сметка на частните пенсионни фондове?

- Не, не мисля, че за това става дума. Но ще попитам: Къде беше Комисията за финансов надзор 20 години, че не накара частните пенсионни фондове да направят и да отделят тези резерви, които щяха да им помогнат при изплащането на пожизнените пенсии и ред други неща?

Не разбирам тази политика

на противопоставяне

между институциите

След като аз съм се докарал дотам след 20 г. тежки критики сега да казвам: Вземете направете каквито и да е промени, защото по-страшното ще бъде, ако тази система въобще не тръгне. А има сериозна възможност тя да не тръгне или да се срути с гръм и трясък, обаче от това, че ще пострадат някакви корпоративни интереси, няма да ме стопли... Но много тежко ще пострадат осигурените лица и това е най-важното.

- От септември трябва да започне изплащането на пенсиите за 17 хиляди жени. Има ли рискове за тях в текстовете в Кодекса за социално осигуряване?

- Не, няма опасност. Тези промени, които сега се правят, ще дадат възможност по някакъв приличен начин системата да тръгне. Направени са поредица от политически и икономически компромиси в полза на частните пенсионни фондове - няма защо да го крием - но пък осигурените ще спечелят, разбира се, за сметка на всички нас, както по традиция се случва.

- Бонусът от 50 лв. за пенсионерите остава до края на март, следват 120 лв. за храна през април на част от бедните пенсионери, но през май те няма ли да се почувстват ощетени?

- Това, което ме питате, го говорех при въвеждането на тази мярка. Още на втория месец човекът, който ги е получавал, е свикнал с тях и ги приема като постоянен доход. Как ще се излиза от тази ситуация, ми е трудно да кажа. Има един начин, но той не е никак евтин - тези доплащания да се включат в основния размер на пенсиите и оттам нататък всички пенсии да бъдат преизчислени. Тук влизаме обаче в много сложна територия.

- В година на избори трябва ли партиите задължително да сложат в програмите си ясни промени, които да направят пенсиите в България по-справедливи?

- Пенсионните модели не са толкова много - те са два-три и този, който има в България и по същество в целия Европейски съюз, е признато най-добрият.

Имаме обаче изключително тежък проблем, за който никой не говори. Това е високото ниво, което положихме при изискването на осигурителен стаж за пенсиониране - тези 40 години.

Сега ще започне да се появява в НОИ поколението, което през 90-те години правеше компромиси с осигуряването си. То няма да може да стигне до тези 40 години, а част от него вече навлиза в периода на своето пенсиониране. Нямам никаква идея как ще се излиза от тази ситуация. Правил съм предложения по тази тема, на някои те им се струват екзотични. Например това поколение е ходило по ученически и студентски бригади, които бяха платени, и са плащали данък към ДОО. На всички тях може служебно да им се зачете този период - 6-7 месеца осигурителен стаж.

Имаме и странен парадокс за военната служба, която се признава на мъжете, но в трета категория труд. В същото време на военните е първа категория труд, откъде накъде, в казармите да не са били в някакви по-леки условия, отколкото старшините и офицерите. Спокойно може и казармата да се приравни на първа категория труд. Това са неща, които се трупат и биха помогнали на немалко хора.

- Успяха ли мерките на правителството да достигнат до обикновения човек?

- Този разговор е като този за чашата - дали е полупълна, а не полупразна. Разбира се, че мерките можеха да са по-добри. От друга страна, трябва да се гледат и възможностите. Би било хубаво всяка година да има избори.

- Избори на 4 април добър вариант ли е? Как ви се струват предложенията на президента за гласуване по пощата и видеонаблюдение на вота?

- Тази тема не ме занимава, защото аз съм на този терен от 30 години, пред очите ми са минали 16 или 17 правителства и съм се нагледал на какво ли не. Нямам очаквания след изборите нещата да се променят драматично, особено в положителна насока. Очаквам ги със свито сърце, защото може да стане и по-лошо. Ние в България имаме тази странна и феноменална нагласа да си мислим, че когато нещо е лошо, това, което ще го смени, непременно е добро, и винаги получаваме по-лошо. Умерен скептик съм в очакванията си.

- Европейският парламент иска “правото на изключване от работа” да бъде регламентирано като общо законно право. Така извън работното си време хората да не отговарят на служебни съобщения. Необходими ли са нови промени при хоум офиса?

- Никак няма да е лошо, ако Европейският съюз създаде едни универсални правила.

Коронавирусът разруши

принципите, върху които

съществува ЕС - на

солидарност, на свободно

движение на хора,

свободно движение на стоки, услуги. И въвеждането на универсални правила би било от полза.

- Коронакризата показа, че е нужно електронно правителство. Видя се, че много от услугите могат да се правят дистанционно, при това за кратко време. Не трябва ли сега още по-бързо да се засили този дълго отлаган процес?

- За първи път за електронно правителство заговори Марио Тагарински, когато бе министър на държавната администрация в правителството на Иван Костов. Какво още да говорим?! Това е малко като очакване на Годо, всички говорят за него, но никой не го е виждал и го очакват. Хубавото е, че покрай тази коронакриза някои неща наистина започнаха да се случват електронно, но не в мащабите, които искаме.

- През годините обаче бяха отделени милиарди за електронно правителство, а то е все още имагинерно...

- Мисля, че уцелихте в десетката и това обяснява защо тази работа не се е случила от времето на Марио Тагарински.

- НАП отчита по-висока събираемост на приходите. Дисциплинира ли коронакризата българина?

- НАП отчита по-висока събираемост по една-единствена причина, че някои сектори няма как да го лъжат, защото те не функционират. Въпросът е какво трябва да се случи, когато си тръгне вирусът, за да стане тази събираемост още по-висока?

- Какво трябва да се направи?

- В тази работа се иска контрол, а не реформа. Това е най-големият ни проблем, защото

имаме чудесни закони, но

нямаме едно нещо, което да

гарантира върховенството на

закона - да се знае, че

наказанието е неизбежно

- Докато в Европа се говори за намаляване на работния ден и въвеждане на четиричасова работна седмица, в края на миналата година приехме текстове за 300 часа извънреден труд и промени в сумираното изчисляване на работното време.

- Тепърва започваме да правим подзаконовите нормативни актове за сумираното изчисляване на работното време. Те ще ги правят, а ние ще ги критикуваме, но ще участваме в процеса на писането.

Искрено се надявам в рамките на този процес да успеем да пооправим нещичко, а на наша страна е и европейското законодателство. Извънредният труд е също интересна тема, но остава един инструмент за контрол - отрасловото и браншовото колективно трудово договаряне, където тези параметри ще трябва да бъдат уговорени, но това е твърде голяма материя и дано направим по-малко грешки в нея.

CV

- Роден на 23 август 1958 г. в София

- Магистър инженер по строителство на сгради и съоръжения

- Член на КТ “Подкрепа” от ноември 1989 г.

- Вицепрезидент на “Подкрепа” до 2015 г.

- Президент на синдиката от 2015 г. след оттеглянето на основателя на “Подкрепа” Константин Тренчев

- Председател на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт